Тази сутрин (бел.ред. - неделя) участвах в предаването "Уикенд с TV7", посветено най-общо на борбата с престъпността и събитията около РЗС, Яне Янев и Алексей Петров.
Твърде широки теми, с много гънки, където се крият какви ли не паразити, така че времето и теоретично нямаше как да ни стигне.
Първият видим факт е, че "октоподът" (с осем крака) на Алексей Петров се превърна в трипод (митично трикрако чудовище или триножник).
Това ми навява спомени за опитите за осъждане на комунистическия режим в България, когато кръгът на виновниците беше сведен до Тодор Живков и "обкръжението му" - Милко Балев и Гриша Филипов. Това вероятно означава, че и правораздаването е на същото ниво, като през 1990-а. Целият репресивен апарат, престъпната организация БКП и ордите доносници излязоха сухи от водата.
То е ясно, че триподът е митичен. Още през февруари, когато беше шумната акция с ареста на тракториста Петров се видя че тая работа няма да е лесна. Трагедията преля във фарс.
Арестува се един "опасен човек" (според посланик Уорлик), а той чака облечен по дънки и тениска. Очевидна демонстрация на:
- осведоменост, т.е. от МВР информацията тече като река, а се подслушва за 100 милиона на година. За чия сметка и кой ползва информацията?
- компрометиране на доказателства. Той не е забравил да се облече, обаче дали е забравил да укрие най-големите доказателства срещу себе си? Дали е имало някакво вътрешно разследване по темата? Имаше там една агенция за национална сигурност...
- не просто осведоменост, а връзки и хора на най-високите места. Защото ако разтълкуваме този цитат:
Никой от полицаите не е знаел предварително кого трябва да арестува, за да не изтече информация. Достъп до нея са имали само ръководството на МВР, прокуратурата и ДАНС. "Не знаехме кой ще трябва да заключим. Преди да влезем в къщите, ни дадоха папки с имена и малко информация. Нямахме право дори по телефона да говорим. Въпреки това обаче Алексей Петров ни чакаше по дънки", коментираха след акцията униформени.
- то това на практика означава, че информацията е изтекла не от тези, които са чели папките точно преди да влязат в къщите на заподозряните, а от тези, които са писали или поне са слагали листовете в папките (доста тесен и лесно проверяем кръг!).
В ситуация, в която министерството с най-голям бюджет, при това увеличаващ се (!), има пари за подслушване, но няма пари за принтерна хартия и за елементарни условия на труд на полицаите, има най-много полицаи на глава от населението в ЕС, но на места в провинцията върлува кокошкарски бандитизъм в особено тежки размери, защото на няколко села се пада по един полицай, изводите могат да бъдат само еднозначни:
- Необходима е много спешна реформа в МВР. Без реформа, ако ще и двойно да им се вдигне бюджета, ефектът ще е същият;
- Необходимо е да се понесе политическа отговорност. Ясно е, че за работата на МВР отговаря ресорният министър, а за ресорния министър отговаря премиерът. Лично мен ме интересува този огромен десетмесечен ресурс, който се хвърли в посока на борба с организираната престъпност, кой ще оправдае ниската ефективност на употребата му. Трябва да се пише двойка или извинителна бележка.
Кой ще направи това?
Борбата с престъпността директно е свързана с възможността на българската държава да доставя справедливост на гражданите си. А дефицитът на справедливост, както си беше, така си и остана голям.
За да сме честни, трябва да се каже, че всички власти участват съвместно в борбата с престъпността. Парламентът пише закони, полицията и прокуратурата бдят за спазването им, а съдът въздава справедливи наказания. Или поне така трябва да работи системата.
Парламентът все пак е най-контролираната от гражданите институция, така че там поне веднъж на 4 години се чува нашето мнение, затова ще отсипя сега на съда и прокуратурата.
Съдиите и прокурорите се ползват с имунитет. Проблемът е там, че употребяват имунитета си по начин, по който едно 5-годишно детенце би постъпило, ако му кажат, че баба му няма да му се кара, ако бърка в килера със сладкото. Репутацията и моралът, които трябва да са основен личен капитал на всеки прокурор и съдия, в момента са нещо като дребни монети, с които магистратите си плащат паркинга.
То малко ли куриозни скандали се случиха само през последните 1-2 години, свързани с прокурори и съдии. То не беше чалга-клуб в съда, който сигнализира със закачени бикини на вратата, че е отворен, то не беше прокурорка, която тъпче с шоколадови бонбони бандит, за да го отърве от ареста (чрез хипергликемичен шок, тя и от медицина разбирала), то не бяха крайно нуждаещи се деца на магистрати, които получават парцели на първа линия до морето, или пък детенцето на скандален прокурор, което живее в копие на Белия дом някъде между Панчарево и Бистрица.
Очевадно очевиден факт е, че единствената знакова присъда в България е по делото "Борилски", където френският посланик Етиен дьо Понсен буквално на ръба на дипломатическия протокол мотивира съда да си свърши работата. Точно както по османско време чуждите консули са се застъпвали за раята.
Типично по български, се отблагодарихме на посланика със заплахи.
Къде се вижда надеждата - трябва, на всяка цена да се дава правдива и пълна информация на обществото за това, което се случва в борбата с престъпността в България. Хеликоптерните акции не могат да бъдат използвани като доказателства в съда, тяхното значение е чисто медийно. Едно дълбоко надничане тип „Биг Брадър" в душата на България, което да покаже съществуването на богата и влиятелна прослойка хора в България, която на практика се ползва с екстериториалност срещу пълнене на куфарчета.
Защо например нито една телевизия не намери пари през последните 20 години да поснима от въздуха имоти и да ги сравни със съответните скици и проекти в общината, а трябва МВР да се прави на медия? Още повече, че очакваме изпълнение на конкретни обещания за събаряне на незаконни строежи.
И всъщност, защо ако прокурори и съдии се ползват с този сериозен имунитет, те да не носят политическа отговорност, т.е. да бъдат избирани от гласоподавателите? Тогава ще им научим биографиите, ще им разнищваме казусите и всеки, който е решил да става съдия или прокурор още от студентската скамейка ще знае, че всяко негово решение ще бъде гледано под лупа чак до пенсия.
Тогава ми е интересно колко от тях ще афишират връзките си с бандити или ще строят мегаломански постройки по златните местенца на България. Най-вече като знаеш кой ти е работодател (гласоподавателят, а не Красю черничкия), ще си оправиш приоритетите.
