Неотдавна в 1 СОУ имаха сигнал за бомба. Не беше част от завчерашното епидемично заплашване, по-скоро спорадичен акт на средношколски телефонен тероризъм. Времената на нашето обучение бяха белязани от същия феномен, който явно се предава от поколение на поколение, барабар с други училищни тарикатщини.
Въпреки усилията на съответните органи, авторите на подобни золуми рядко биват разкрити и наказани, което е и причината явлението все още да се ползва със завидна популярност. Няма по-лесен начин да спреш училищния процес, да прекъснеш контролно, да изглеждаш бунтар с жълто около устата и да си осигуриш ден, свободен от даскало.
Разпоредбите в това отношение са железни. Сградата остава затворена за 24 часа, докато не бъде огледано всяко кошче за взривно устройство, каквото естествено липсва. Това знаят много добре и проверяващите, и учителите, и учениците. Та неотдавна в 1 СОУ имаха сигнал за бомба. Учениците бяха светкавично изведени пред сградата; инструкциите за експедитивност в този случай изключват ровене по чантите и прибиране на багаж, така че чантите останаха по местата.
Кой успял да прибере ключове и документи - успял, който не - трябвало да прекара в околните кафенета следобеда, в очакване техните да се приберат от работа. Мнозинството от хлапетата висели по оградата, което от гледна точка на безопасност при евентуален взрив е пълно безумие, но така или иначе никой не приел сериозно нещата, та да им обясни това.
Ето ви ефектът на Лъжливото овчарче в действие. Колкото повече заплахи, толкова повече апатия. На другия ден животът продължил нормално.Този текст няма за цел да призовава злосторниците към сазоосъзнаване; не е поредният вопъл за наказателна строгост, не подканя и разследващите да бъдат по-отговорни, защото поне в този случай сме убедени, че вършат всичко по силите си.
Тогава за какво изобщо коментираме темата; за да направим констатация, че всичко тече, но не всичко се променя и някои случки продължават да са част от школския живот, затова ли? Всъщност не. Има нещо, върху което задължително трябва да се поработи. И това е реакцията спрямо извънредни ситуации в обществото.
Телефонният тероризъм е детински гадничък, но носи етикета на злобна шега, пубертетска шмекерия. Лъжливите школски овчарчета не будят сериозен уплах и затова бомбените им заплахи дори не минават за тренировка сред съучениците им, защото изоставените документи и ключове в класните стаи показва, че все още се действа прибързано и неадекватно.
Ситуацията е хем сериозна, хем не и за пореден път ни лишава от възможността да обмислим реални обучителни планове за поведение при инциденти. Защото без тях децата ни не са по-различни от нас, които се втурваме презглава да бягаме от земетресение, поели с покъщината в неизвестна посока. Или още по-парадоксално - висим пред блока в очакване да премине.
Телефонният тероризъм няма размерите на природно бедствие, но илюстрира добре отношението ни към дисциплинираната евакуация и способносттите за екстеремни действия. Подобно нещо в училище вече не се учи, а и никъде другаде, апропо. Ето как в хашлашкото безсмислие на телефонните заплахи се крие една червена лампичка, която дава индикация за подготовката ни като общество спрямо изненадите и би могла да бъде използвана по предназначение, колкото и да ви е странно.
Почесахме си езиците преди няколко месеца, когато ни раздруса и отново потънахме в ежедневието. Вълната от заплахи тези дни извади пак на преден план въпроса - кога най-после ще започнем да говорим и да се обучаваме за действия в извънредни ситуации, вместо да се втурваме през глава всеки път. Или по-лошото - да ги подминаваме, сякаш не се отнасят за нас, подмамени от шепа лъжливи овчарчета
Това е най-лошото. Учениците днес, защото съм сигурна, че ученици са се обадили за бомбата, смятат себе си за недосегаеми. Едва ли някой ще се учуди, когато види някакви 15-годишни идиотчета да тормозят учителката по химия или да се гаврят с даскала по български. Днес да си ученик е cool, защото можеш да правиш всичко и никой не ти търси сметка.
В началото (и средата) на 90те също имаше такава вълна. Отмина лесно след пускане на заповеди от директора, че при фалшив сигнал за бомба се прави контролно по всички предмети .
Да и такава заповед върши работа ефективно. Има и друг вариант, всички пенсионирани старшинки от армията, служили през тошово време, или малко след демокрацията, да се назначат за проктори в училищата, както е в хамерика, и да следят келешите дали си изтърпяват правилно наказанията за келешлъка.
Хора, авторът засяга друг въпрос: "...Има нещо, върху което задължително трябва да се поработи. И това е реакцията спрямо извънредни ситуации в обществото." Едно време в училище имахме НВО - Начално Военно Обучение... Тичахме по коридорите с маски и противогази. Всяка година имахме един ден за изпълнение на евакуационен (деби думата... напием ли се нема казване) план... Какво се прави днес?
Честно казано, аз не знам, къде има бомбоубежище в София... Едно време имаше на НДК и в Южният парк... Не знам дали още ги има...
Льоле, ти може да не знаеш къде има бомбоубежища, но аз познавам човека дето им е шеф, така че дръж се за мен и се не бой!
Бомбоубежище има у нас.Ама приемам само непушачки и не-грозни.
Едно време в училище имахме НВО ------------------ Викам си - егати училището. Чета НВО като ТВ канала
А аз като бях ученик нямахме НВО. гледахме само ТВ 1000....знаете защо
Направо кипнах от яд, че не сме имали НВО в у-ще едно време. Само едни радиоточки. Пфууу, къде съм учила и аз, срамота.
Ние в гимназията като учехме военно, на мейджъра, който ни го водеше , му викахме "немия палец".
хихихххии.... НВО, TV 1000 Ако по Пайнера започнат да пускат от време на време обучителни програмки, от сорта какво да правим при земетресение, наводнение, бомбени заплахи, 90 % от децата ще знаят как да се оправят при сигнал за евакуация...
Пайнера не е решение. Всъщност решение е за някои за лапнат едни пари, за образователни клипове примерно. Хм, това е идея за печелене. Децата и сега чудесно си знаят какво да правят след сигнал за бомба. Беж дома и на компютъра. Живот!
Авторът твърди, че децата били висяли по оградите... Моят е голям, ама малчовците до 5-ти клас какво ги правят? Родителите докато дойдат, минава поне един половин час...уффф
и за какво са ви бомбоубежища, кой ще тръгне да ни напада нас, ще вземе да ни завладее без да иска, и ще трябва после да се грижи за 7 милиона мързеливи мрънкала, свикнали цел ден да дращят полуграмотни мъдрости по форумите;