Поразително е как двама българи, чакащи да бъдат обслужени на едно и също гише или каса, вече представляват опашка.
Психологията на опашката
Повечето българи не зачитат личното пространството на другия - те се бутат, натискат, все едно ако подишат агресивно и шумно във врата на онзи преди тях, изведнъж опашката ще тръгне по-бързо или точно те ще бъдат обслужени с предимство.
Българската опашка е хаотична, гъста и задължително в нея има по няколко мърморещи типа, които си избиват комплексите и домашните проблеми върху останалите. Също толкова задължителни компоненти са „бързащите", които настояват да прередят другите - защото: „много, ама много бързат", „имат точно пари", „чакат да платят само едно нещо".
Някои от тях са толкова убедени в правотата се, че подпират опашката отляво, докато тя се вие пред очите им в противоположната посока.
Всеки опит за отдръпване от ваша страна е последван от още една крачка от съседа, накрая вие заставате с ръце на кръста в поза Ф с надеждата, че на колегата до вас нещо ще му светне.
Нищо не просветва обаче, така че единственото, което ви остава е да вперите очи в продавачката с надежда, че тя ей сега ще вдигне Коефициента си на полезно действие и вие бързо ще бъдете освободен от този плен.
"Ало, ало"
Не по-малко интересни обаче са хора, чието моментно призвание е да обслужват опашката. Част от тях или са на телефона, или с неохота го затварят.
В България е напълно прието частни разговори да се водят в работно време: „Стопли ли си сърмите?", „Не забравяй да пуснеш пералнята", „Според мен не му се обаждай, изчакай още един ден, сигурна съм, че той ще ти звънне пръв" - със сигурност сте били свидетел на някой от тези сюжети.
В края на краищата, рано или късно, но по-често късно ноктопластиката натиска червената слушалка, а вие се обнадеждавате, че ще последва момент на концентрация, оня отдясно ще бъде пратен където му е мястото, а вашият ред ще дойде бързо.
Готов сте да преживеете дори и факта, че ще ви се скарат, че имате едри пари или ще ви говорят на „ти", без да се сещате за основателна причина за тази близост.
Пази дистанция!
Интересна е ситуацията на майките с детски колички - тях обикновено всеки ги прережда, особено ако чакат да пресекат на светофар. Гарантирам ви, че 9 от 10 човека ще застанат пред количка.
Вероятно подсъзнателно хората са убедени, че това са жени с много свободно време и че много ще се прекарат, ако се наредят където им е мястото.
Въоръжено око
И така докато българинът чака, той трябва да запълва времето си, за да няма гузната съвест, че е безделник.
А какво по-интересно и запълващо времето от това да се оглеждат хората. Значи, ако искате да сте социално адекватни, заставате и започвате да зяпате, като през това време, разбира се, нито за секунда не забравяте да се бутате и да дишате тежко.
Гледате от краката до главата, после обратно. Няма нужда да се притеснявате, че човекът до вас вижда, че го оглеждате - какво пък, нали не е забранено.
Да не говорим, че ако сте в метрото някак трябва да запълвате времето си - какво друго да правите, ако не разглеждате пътниците.
Да не сте луд да си носите книга - първо, че вече всичко сте изчели и второ, книгите тежат.
И не се подвеждайте по някакви глупаци, които си бучкат нещо в телефоните, без да знаят какво изпускат.
Готино е също да завържете разговор с непознат - човек не знае какво може да научи, хората са мъдри, все нещо полезно ще ви кажат - намаление в Lidl, рецепта за лютеница, ако имате късмет може дори да са чели последния брой на „Уикенд".
Етажна собственост
И още един урок по общуване можем да ви дадем - той е свързан със случайна среща в асансьор, коридор или стълбище. Ако сте в България никога, ама никога, не поздравявайте - ще изглеждате много прости.
Най-добре е като срещнете друг човек просто да се правите, че не го виждате. Бъдете сигурен, че и той ще се държи така, независимо, че се разминавате на сантиметри един от друг. Забивате поглед в обувките си и крачите смело.
Ако случайно човекът отсреща ви поздрави, изсумтете - възможно е да не е бил българин.
И така да резюмираме дотук - опашките трябва да са гъсти, свободното време да се запълва или с подробно оглеждане или с хаотични разговори, а непознатите, на които се натъквате в сравнително тесни пространства - да се подминават безмълвно.
„Недей, лельо, да правиш така"
За общуването с деца на публични места обаче има други правила.
Трябва да разберете, че децата в едно общество са общи. Нали затова е обще-ство. С други думи децата трябва да се поучават и възпитават, независимо че не са ваши. Винаги има на какво да ги научите, но най-ценни са съветите тип „недей". Още по-авторитетно ще звучите, ако към това „недей" добавите едно „лельо" или „чичо".
Много полезно е също децата да бъдат заплашвани - напр. че „някой ще ги вземе". От циганката до Торбалан, каквото и да кажете, няма да сбъркате. И незабравяйте да ги тъпчете. Децата трябва да ядат, за да порастнат. Нищо, че не ги познавате, ако иматe вафла в чантата, дайте им я.
Сега вече знаете всичко за общуването, можете спокойно да направите една българска опашка - наредете се от грешната страна и настоявайте да минете първи.