За масовата публика национализмът започва тогава, когато се открои омразата към другия, към чуждия - малцинства, религиозни групи или някакъв външен враг. Така звучи с днешна дата диагнозата на българския национализъм на социолога д-р Живко Георгиев.
В последните 100 години национализмът бе по-скоро маргинализиран и едва ли скоро ще стане обединяващ фактор. Оказваме се в ситуация да се сещаме за него, когато нещо жегне позаспалото ни общество, констатира експертът пред Webcafe.bg.
С Живко Георгиев продължаваме темата за съвременните проявления на национализма и мястото му в ХХІ век.
Добронамереният лексикален синоним "патриотизъм", който приобщава под общия знаменател на любовта към отечеството, е изтласкан от "анти"-говорене, по думите на Георгиев, озлобяващо и плашещо дори самите патриоти.
Все пак, нагласите на обществото олицетворят тези на политическите партии и обратно. Отчуждаващи, разделящи и идейно захабени изглеждат посланията, размахвани от т.нар. националистически партии. "Атака" и ВМРО допълнително успяха да придадат негативна конотация на този термин", коментира социологът.
Тази ниша от политическия спектър се оказва тясна от новопоявили се формации (Слави Бинев, Димитър Стоянов, Светльо Витков), но и непечеливша: "Националистическите партии имат предел от 10-15% от електората, като много повече отблъскват всички останали избиратели".
Това е чувствителна ниша, която така и не може да намери свой общ говорител, поради роящите се партии и фактът, че към нея периодично посягат т.нар. големи партии.
Няма как националистическата нотка неизменно да не присъства на предстоящите парламентарни избори догодина, очаква социологът, но не и изненади или някакво радикално изостряне на тона. Предстои да видим „олекотена версия" на познатото ни говорене.
„За сега няма предпоставки националистическите нагласи да станат доминантни на идващите избори. Не е изключено ГЕРБ и БСП да активират подобни послания, но те ще са премерени, за да не отблъснат избиратели", прогнозира той.
Различни сме от Европа
Икономическата и дългова криза създаде условия за вълна от „войнстващ" национализъм в Европа, която издига на преден план ксенофобски и радикални настроения. Тези опасни страсти се разпалват също от недоверието към имигрантите, бежанските вълни и престъпността.
България страни от този процес, защото не е приемник на тези явления. „У нас няма социално предпоставки, каквито има в Западна Европа, за да са възможни такива настроения", казва Живко Георгиев. Все пак, донякъде общ е отпорът на националистическите партии срещу екстремизма.
И тук определени партии се опитват да плашат с радикален ислям и тероризъм, но това е по-скоро превантивно, отколкото почиващо на реални факти и аргументи, допълва той.
Другата характерна особеност на национализма в Европа е евроскептицизмът. У нас тази идея трудно би сплотила 10% - 12% от електората, и то, при наличието на силно изявен говорител. "Атака" се опитва да играе тази роля, настоявайки България да напусне Европейския съюз.
Тази идея няма особена чуваемост в България, твърди още Живко Георгиев.
