Лепкаво, тъпо, махленско

Човек и добре да живее, влиза в мол. Какъв ли хормонален дисбаланс ме накара да направя това, не зная. Разглеждах хората, витрините. Неочаквано се озовах в едно приятно местенце: магазинче за вестници, списания, цигари и дребни десерти.

Навярно под влияние на приятната си изненада от този оазис в утробата на мола реших да се снабдя с информационния избор на народонаселението. Грабнах най-известните заглавия от първа линия. Това се чете. Купих си "Галерия", "Уикенд", "Торнадо", "Телеграф", "Стандарт" и "Монитор". Всичко това за 4 (четири) лева. Българската журналистика е евтина. След това седнах в едно лъскаво и злокобно заведение и се зачетох.

Какво щях да правя, ако не знаех, че Първанов си скубе веждите? "Торнадо" информира още, че ароматизиращите борчета с лика на Бойко и Тато са хит сред бакшишите. Срещам и любимия си вид заглавие - безподложното: "Крият масов кьотек между хора на Дал и Сокола". Да ти настръхнат косите направо. В най-добрите традиции на разследващата журналистика е и материалът "Супермаркет уби депутатското кюфте". От него разбирам, че народните избраници се оплакват от киселини заради манджата в стола на НС. От обществен интерес е и материалът "Преслава пази цици с йод от радиацията". Надзагалвието е "Фолкошима". Еха!

Под, над и около пъпа на Алисия

Вестник "Уикенд" обещава да ме просветли коя е жената, дето Мишо Бирата умрял върху нея. Преди да достигна до така важната информация обаче се спирам на "световния феномен", нещо нечувано, а именно, че Ванга се е преродила в 7-годишната французойка Каеде Убер. Тъкмо се бях притеснил, сега ми олекна, изпих чаша бира от вълнение. А пък Мишо Бирата издъхнал върху състоятелна бизнес дама от Берковица. На фотографията - обикновена женица, снимана в гръб, очевидно на ескалатор, в мол може би.

Четейки нататък, светът ми постепенно се преобърна. Научих, че: първо - Тони Димитрова дебелее от болест, и второ - Наталия Гуркова заприличала на урод. Проблемите на скучния тв-пейзаж скоро ще са минало, защото Албена Вулева се завръща и вече не хапе, което щеше да бъде наистина прекрасно, ако радиоактивната риба от Фукушима не дойде у нас. Трябва да спра сушито.

Вестник "Галерия" крещи от първата си страница, че журналистът от "Уикенд" Димитър Златков е зависим от кокаина и тормози адвокатката Миглена Димитрова, защото го нарекла "кокаиново лайно". Материалът е издържан стриктно според световните стандарти за добра журналистика и представя една-единствена гледна точка, при това оценъчно и леко истерично. Рекламата и редакционното съдържание масово се преплитат като влюбени травестити, но какво значат тук някакви си принципи. Става ми малко тъжно за Коцето Калки, в кратка дописка се информирам, че той непрестанно се тъпче със суши. Човекът сигурно не е чел "Уикенд". "Галерия" ми предлага да позная дали съм урочасан. На този етап зная, че съм, защото вече твърде дълго време отделих на този вестник.

В "Телеграф" научавам, че фолкбар сее зарази. Освен това спипали двама ловили калкан. Истински потресен оставам от статията на последната страница: за дядо, който блудства с 12-годишната си внучка. Безочливо, цинично, твърде картинно и просташки описано: не информация, а по-скоро наръчник по приложна педофилия.

Във формулировките има нещо гнило. Усеща се лепкавостта. Често няма подлог. Първо лице множествено число предава една типично българска, нашенска обреченост. Махленският език, на който се пише, е силна метафора за състоянието на обществения живот. "Болна се метна от 10-тия етаж", "Ромео подпали квартира", "Лоутън, БТР и Цонко пак посрещат изгрева". Подарък за бала стана ковчег, пък Живка от Перник търка наровете в Сливен. Наистина ли е толкова безпросветен читателят?

На целия този фон "Монитор" ми се струва почти като "Гардиън". По-малко цветове, относително адекватно оформление. Бързо обаче и тук се появява отново цялата безподложна обреченост. И първото лице множествено число, естествено. Общественият интерес очевидно включва и информацията, че "Стройна МанИкенка пристава на Митьо Пищова". Но поне има парчета за култура, поне има международни новини в цели 5 страници (с което международно-новинарските страници за всички вестници станаха общо 10).

Неволно бях започнал да ги броя заради изначалното ми съмнение, че за повечето редакции в България събития по-далеч от пъпа (или малко по-надолу) на Алисия просто не се случват. Започнал да губя интерес, бързо се отдадох на тягостни мисли. Затворих вестниците. Затворих ги.

Извънземен травестит от ГЕРБ забременил хайлайфа?!

Ужасяваща е тоталната липса на вкус! Толкова низмено, толкова сведено до най-ниската възможна гледна точка, до хоризонта на тракториста. А медиите май трябваше да възпитават... В световен мащаб, казват, печатните издания ще се спасят благодарение на носещата си колона, заради която клиентите остават лоялни. Това са коментарите и анализите. Точно там в българските издания е като в запустяла кръчма. Задушно и мирише на вкиснало.

Слабо, беззъбо и тъпо. Всичко предадено чрез безброй клиширани скудоумия и най-гнусни евфемизми. Коментари неутрални и за това ненужни. Анализи, които не анализират, а просто хабят хартия. Само булевардност. При това не като тази на вестник "Сън", която (понякога) разобличава корумпирани политици.

В България такава няма. А материал - дал Господ! Със самолет да прелетиш над републиката, начаса на илюминатора ще се лепнат десетина най-изтънчени гадости. Но това изобщо не е приоритет. Приоритет е новината, че "май" някой от т. нар. "хайлайф" бил забременял от извънземен травестит, гласоподавател на ГЕРБ. Парад на глупостта...

Докато си мисля, единият вестник падна на земята и се разтвори. Заглавието беше "Къде да изцерим душите си на Възкресение"... Няма къде. Това е всичко.

В Австрия за дума на годината 2010 година беше избрана "Fremdschämen". (Немският език е уникален, заради това, че всеки може да си измисля думи, да вкарва в тях цели изречения, и то без да греши.) Та "Fremdschämen" описва онова чувство, което човек изпитва, докато наблюдава как друг човек извършва срамни и глупави неща, излага се, без сам да осъзнава това. Тоест, ти се срамуваш заради него. Това изпитвам и аз, докато чета българската преса.