Стоях си в офиса в последните дни на годината и гледах как колегите симулират работа. Цяла година се мотат, обаче точно преди Коледа ще наваксат. Край, тая Коледа ще се забавлявам яко и най-важното - извън София!
Проведох няколко дълги телефонни разговора, малко кандърми, малко молби и организацията е налице. Кой с децата, кой без, събрахме се четири семейства плюс едно хронично ергенче.
Добре, ама къде да ходим? До Коледа има десетина дни и народът е напълнил курортите.
Започна едно ровене по сайтове, звънене и късане на нерви - и никакъв успех. По едно време ми звъни ергенчето, имал някакво гадже, работила в туристическа агенция, та ни настаниха криво-ляво в Банско. Браво бе, има едно черпене момичето. Нищо, че сме в различни квартири, нищо, че някои са без самостоятелна баня - заредени сме с положителни емоции и
такива подробности не могат да ни влияят!
Става ясно, че всички ще бъдем с децата, така че циркът е пълен. Тръгваме два дни преди Коледа. Пристигнах в курорта и бързам да се настаня с домочадието в квартирата. Болни, здрави пристигнаха и другите в Банско. Става четири часа следобед.
Моето семейство, кротко и търпеливо, вече около два часа очакваше да се увенчаят с успех опитите на собственика да приведе наетото от нас апартаментче в нормален за гости вид. Този факт ме кара да разяснявам на домашните разликата между "прекарвам" и "изкарвам" почивката, защото, обяснявам аз, никое "прекарване" не е приятно.
Най-накрая се настаняваме. Вътре студ, влага - обаче ни обясняват, че току-що са били напалили парното и докато се върнем от кръчмата щяло да бъде "достатъчно топло".
Леви, десни и хоп в кръчматааа...
Вътре: "весело е, хубаво е и отвсякъде се чува музика...", хм, ако ме разбирате. Посрещна ни сервитьорът Г. с маниери на заместник на СЕО. Хем важен, хем от него нищо важно не зависи. Гледам около мен - разпищолил се народът, яде, пие, пее и пет пари не дава. Подвикват
грубовато на Г., дюдюкат и намират кусури на капамата. Ааа,викам си, на финала няма да им пее петелът на масата вдясно! Г.,като го гледам е строг, но ще отсъди справедливо.
Идва и нашият ред за поръчка. На мен по принцип всички ми казват, че окото ми е лакомо, ама може ли да си в Банско и да не хапнеш една зачервена агнешка главичка с масълце и букет от подправчици? Или порцийка ароматна капама? Или пърленка? Гледам менюто - сещам се за кръвното, гледам менюто- майната му на кръвното!
И като се отпочна една... На качеството на манджите няма да се спирам. Едното от аверчетата ми вика: "Абе представи си, че сега сме 1996 г. и ядеш същите гозби на същото място. Представих си аз и някак друго ми стана... Уютно, топло, усмихнати банскалии...
Обаче всичко хубаво свършва и на финала Г. се понесе със сметката.Бодър, засмян - не мож го позна. Платихме каквото платихме и се строихме за дотъркалване до квартирите. Току на входа ни догони Г. Бесен, направо фучи. Четиринайсет човека сме били, цяла вечер ни търчал по г...., а само десет лева бакшиш ли му оставяме?
Бая неща съм видял, ама тогава направо онемях!И понеже и другите онемяха, Г. се развихри още повече и след като ни тегли по една, явно решил, че каузата е загубена ни изпроводи с тежък поглед. Леле, викам си, ние се държахме добре, ама тия от четвърта маса?!
Такива работи.
