Заради спирането на работата на американското правителство, китайският президент Си Дзинпин се оказа на председателското място в първия форум на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АПЕК) като лидер на втората по големина световна икономика.
Обикновено годишната среща на АПЕК се ръководи от САЩ. Сред членките са страни като Китай, САЩ, Русия, Япония и 17 други азиатско-тихоокеански икономики, които заедно стоят зад половината от производството в света, 45% от търговията и 3 млрд. от жителите на Земята.
Но решението на Барак Обама да се оттегли от форума на АПЕК и срещата на лидерите в Бали, Индонезия тази седмица заради вътрешнополитическите си проблеми извади на преден план Дзинпин и руския президент Владимир Путин като двете най-влиятелни фигури на срещата.
Американският държавен секретар Джон Кери е начело на американската делегация в Индонезия за АПЕК и за срещата на високо равнище на Източна Азия и срещите САЩ-АСЕАН, които следват в Бруней от 9 октомври.
Оттеглянето на Обама не е изненадващо за никого
Американският президент вече отмени Малайзия и Филипините от азиатското си турне заради провала на гласуването на нов бюджет от американския Конгрес. Вероятността спирането на работата на правителството да доведе до почти немислимата катастрофа на отказ от плащания по дълговете на САЩ по-късно този месец го застани да отмени изцяло визитата си в региона.
Обама предупреди наскоро в Роквил, Мериленд, че "колкото и безотговорно да е спирането на работа на правителството, то ... икономическото спиране в резултат на фалит по дълговите плащания би било много по-лошо."
Коментарите на Обама се отхвърлят от републиканските му противници като тактика на сплашване, но световната икономика би могла спокойно да мине и без подобни драми. Както Путин заяви след среща на Г-20 в Санкт Петербург миналия месец, глобалната икономика е в по-добро състояние в сравнение отпреди 5 години, "но рисковете все още са много големи."
Предвиждаше се Обама да говори в последния ден на форума на АПЕК, преди лидерите да се оттеглят в неформална обстановка в Бали, по тема, която изглежда особено уместна: "Лидерството и приоритетите на Америка: какво означават те за света."
Политическата инициатива на Обама "Завой към Азия" от 2010 г. беше замислена като начин САЩ да се ангажират повече с региона като противотежест на бързо нарастващото влияние на Китай. Обама обаче отмени пътуванията си до Азия през 2010 г. заради вътрешен натиск, а през 2012 г. отказа покана да присъства на форум на АПЕК във Владивосток, заради съвпадането му по време с конгреса на Демократическата партия.
Съобщението, че отменя визитата си, демонстрираше разочарованието му към поредни вътрешни проблеми, възпрепятстващи азиатско-тихоокеанските му амбиции: "Това напълно възможно за избягване спиране на работа на правителството спъва възможностите ни да създаваме работни места чрез насърчаване на износа на САЩ и да отстояваме лидерството и интересите на САЩ в най-големия развиващ се регион в света."
Изтеглянето на Обама е истински подарък за Путин и Дзинпин
Путин, който трябваше да бъде след Обама в графика на изнасящите речи на срещата на АПЕК, има за тема предизвикателното послание: "Нов поглед към азиатско-тихоокеанския регион: къде са новите възможности за растеж?" Речта на Дзинпин пък носи е озаглавена: "Китай в преход: какво може да очаква азиатско-тихоокеанският регион?"
Китайската икономика демонстрира известно забавяне през 2013 г. и структурната й заетост, екологични и социални проблеми представляват големи предизвикателства за бъдещето.
Но все пак остава в голяма степен регионален инструмент за растеж, а азиатските съседи на Китай добре знаят, че техният просперитет в крайна сметка е свързан пряко с това, което се случва в Китай.
САЩ, естествено, имат огромни търговски предимства като резултат от енергийната революция на шистовия газ. Сегашната политическа безизходица обаче опетнява репутацията им, а отказът от плащания по дълговете - макар и малко вероятен - би бил огромно поражение.
Сега Кери поема основния товар в дискусиите с Дзинпин, Путин и други световни лидери като японския премиер Шиндзо Абе и индонезийския президент-домакин Сусило Бамбанг Юдойоно.
Кери се опитва да наложи идеята за търговски преговори за транс-тихоокеанско партньорство (TPP), които имат за крайна цел сключването на договор за свободна търговия между азиатско-тихоокеанските държави. Дванадесет държави участват в TPP преговорите - Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония (която се включи през юли т.г.), Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, САЩ и Виетнам.
Очевидно в TPP е отсъствието на Китай, което се оправдава с проблемите с политическите свободи на гражданите
Въпреки че някои наблюдатели приемат TPP като насърчаван от САЩ инструмент за изключване на държави, насочен специално срещу Китай, Дзинпин приветства регионалните споразумения за свободна търговия като "положителен знак".
В коментари, разпространени от пресслужбата му, китайският президент се позовава на китайска поговорка, според която "Океанът е огромен, защото приема в себе си стотици реки," и заявява, че Китай подкрепя процеса на азиатско-тихоокеанска интеграция с "отворена позиция".
Но, както допълва, "същевременно вярваме, че в развиването на споразуменията за свободна търговия страните трябва да подкрепят принципите на отвореност, включване и прозрачност - и конкретно да демонстрират гъвкавост по отношение на икономики в различни етапи на развитие, така че да предлагат повече възможности за интеграция."
Има очаквания от страна на Китай той да се присъедини към TPP до 3-4 години, въпреки че проблеми като ограниченията върху Интернет достъпа остават потенциално препятствие.
При неофициалната среща между Дзинпин и Обама в Санкт Петербург през септември, основните акценти бяха Сирия, парниковите газове, глобалният икономически растеж, създаването на работни места и инвестициите.
Донякъде това беше продължение на неформалните им обсъждания в Калифорния през юни т.г., когато Дзинпин ясно бе подчертал, че желае да си сътрудничи с Обама по изграждането на "нов модел на връзка между световните сили".
За Дзинпин, АПЕК щеше да бъде поредна възможност да се опитва да пребалансира отношенията Китай-САЩ с идеята да засили ролята на Китай като световна сила - не само в икономически, но и в стратегически план.
Вместо това той получи повече време за разговори с Путин за засилване на връзката Китай-Русия, и с други азиатско-тихоокеански лидери за регионалните споразумения за свободна търговия, разширеното сътрудничество в инвестициите и устойчивия дългосрочен растеж.
