Интернет не е особено милостив спрямо установените институции. Само през последната година най-важните му характеристики - а именно децентрализацията и лесният обмен на информация - са именно тези, които заплашват традиционните йерархии.
Интернет свързаността за тях означава уязвимост спрямо координирани действия, които са способни да разкриват тайни и разбиват механизмите за контрол.
Когато тази власт е насочена срещу тоталитарни правителства, тя е добре дошла
Лесно се намират заглавия в иначе обективни и трезвомислещи издания, които превъзнасят способността на Интернет да разпалва страх в сърцата на диктаторите. И макар че никой всъщност не вярва, че социалните онлайн мрежи са причината за бунтове като Арабската пролет, тези технологии за свързване и комуникация действително служат като важни катализатори на промяната, позволявайки на протестите да организират повече хора по по-бърз и видим начин от всякога преди.
Ала държавните власти и големите медии не могат да контролират целите/мишените на произлизащия от Интернет гняв: през последните няколко години, групировки като Anonymous, Wikileaks и Pirate Bay успяха да нанесат сериозни удари над редица правителствени и търговски институции, разкривайки тайни и споделяйки свободно цифрови файлове, които хората във властта предпочитат да държат в тайна. А при наличието на "правителствени" вирусни програми като Stuxnet и Flame става очевидно, че подобни кибер-атаки вече не произлизат единствено от дигиталния ъндърграунд.
Интернет, за разлика от други фактори за промяна, дълбоко се е враснал в света около нас
Способността на Интернет да променя курса на нациите и икономиките обаче не произлиза от факта, че е независим от материалния свят, а от това, че всъщност е дълбоко свързан с него. Всъщност се оказва, че Интернет е доста крехко оръжие за трансформация.
Ако иконата на революцията през 20 век бе автоматът AK-47, за много наблюдатели иконата на нашето столетие е свързаният към Интернет смартфон. Ала AK-47 e самостоятелна технология. За разлика от него, смартфонът е напълно зависим от сложна физическа инфраструктура - клетъчни кули, доставчици на мобилни услуги, всички кабели и рутери, които стоят зад тях и още много инфраструктура, за да може да функционира. А както са открили протестиращите от Техеран та чак до Сан Франциско, подобни хардуерни мрежи са лесни за затваряне.
Ако Интернет наистина беше независима и суверенна единица, това би сложило край на дискусията. Ала понеже Интернет е дълбоко вплетен в глобалните икономически и социални системи, неговото затваряне ще навреди на интересите и на тези, които нямат нищо общо с протестите и революцията. А в някои случаи то може да се отрази дори и върху интересите на самите правителства и техните организации.
Малко са официалните затваряния на комуникационни и информационни мрежи през последните години, които да са продължили задълго.
Големите институции намират други начини да отвръщат на атаките - чрез съдебни спорове, арести и по-строги регулации. Ала дори и арестите на членовете на LulSec и затварянето на основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж да осигуряват пикантни новинарски материали, истинското предизвикателство на Интернет пред установените институции не е ограничено до сензационните хакове или публикуването на класифицирана информация.
Институциите обаче са лишени от контрол върху сведенията за тях онлайн
Казано на по-разбираем език, Интернет подкопава възможността на дадена институция да контролира собствения си имидж. Когато светът бе ограничен единствено до предаващи "отгоре надолу", основно ефирни медии, компаниите и правителствата имаха сравнително директен начин да оформят общественото мнение за себе си. Всичко, което хората можеха да научат за една институция, бе откриваемо или в пресата, или в рекламите. Разбира се, и тогава имаше скандали, ала само най-шумните от тях достигаха до масовата публика.
Днес сайтове като Wikileaks и Yelp разкриват много повече за дадена организация, отколкото някога сме мислели за възможно. Информацията невинаги е негативна - досетливите ресторанти знаят колко е ценно едно позитивно ревю в Yelp - ала тя е абсолютно и безусловно неконтролируема.
Дори едно просто търсене в Google може да докаже това. Не е много трудно критичните коментари да се покажат редом до официалните уебсайтове на организациите в резултатите от търсенето, а едно по-целенасочено усилие може дори да изкара горчивата истина на челни позиции (в което се убеди лично и бившият кандидат за президент на САЩ Рик Санторъм след бурната реакция на призива му за спиране на порното в Америка - виж вдясно).
Трудно е да намерим аспект от институционалната власт, който да не е бил подложен на атаки
Мобилните приложения за сканиране на баркодове дават възможност на клиентите да направят независим анализ и оценка на здравните, екологичните и социални аспекти на потенциална покупка - което притеснява доста производители.
Търговците също са се хванали за главата заради приложенията, които позволяват сравнение на цените на даден продукт с тези в конкурентни магазини. От местните супермаркети та чак до позициите в правителствената и културната власт, Интернет превръща контролираните потребители в контролиращи.
Всички основни предимства на Интернет обаче, било то социални или технологични (дистанционно сътрудничество, отворена платформа, трудно регулиране, голяма съвместимост с различен хардуер и т.н.) бледнеят в сравнение с най-поразителната му сила:
Интернет никога не забравя
Щом веднъж дадена информация попадне в онлайн пространството, тя остава там завинаги. Тайната, която си пробие път до Интернет, вече не е тайна и никога повече няма да бъде такава. Нещо повече - всяко усилие да бъде премахната или да бъде блокирано нейното ефективно разпространение гарантира единствено, че тя ще се разпространява още по-бързо и видимо.
Това важи както за тайните правителствени документи, публикувани в Wikileaks, така и за обикновените коментари във Facebook или Тwitter. Дори съществуват сайтове, чиято цел е да следят поведението на политическите фигури в Интернет, за да документират всичко, което казват, дори и (или особено ако) то да бъде изтрито бързо.
Разбира се, това не е насочено единствено към правителствата. Детайлите за изгубен прототип на iPhone се разпространяват много по-бързо, отколкото Apple биха могли да контролират. А църквата на сциентолозите, която разчита на своята тайнственост дори повече от Apple, не можа да спре разпространението на документите със скрита информация, които по принцип са достъпни само за най-платежоспособните й членове.
Всичко това е възможно, защото Интернет и всички обвързани с него технологии са дълбоко вплетени в нашата икономика и култура. До степен, в която Интернет представлява предизвикателство за големите институции, ала неговата мощ произлиза именно от същите тези организации, които зависят от него.
Тази взаимозависимост е налице, защото Интернет не е нещо самостоятелно и незаивимо - той е манифест на човешките желания. Ако установените институции са застрашени от Интернет, то е, защото те не отговарят на капацитета на Интернет да проверява дали тези желания са удовлетворени.
