Интернет не е особено милостив спрямо установените институции. Само през последната година най-важните му характеристики - а именно децентрализацията и лесният обмен на информация - са именно тези, които заплашват традиционните йерархии.
Интернет свързаността за тях означава уязвимост спрямо координирани действия, които са способни да разкриват тайни и разбиват механизмите за контрол.
Когато тази власт е насочена срещу тоталитарни правителства, тя е добре дошла
Лесно се намират заглавия в иначе обективни и трезвомислещи издания, които превъзнасят способността на Интернет да разпалва страх в сърцата на диктаторите. И макар че никой всъщност не вярва, че социалните онлайн мрежи са причината за бунтове като Арабската пролет, тези технологии за свързване и комуникация действително служат като важни катализатори на промяната, позволявайки на протестите да организират повече хора по по-бърз и видим начин от всякога преди.
Ала държавните власти и големите медии не могат да контролират целите/мишените на произлизащия от Интернет гняв: през последните няколко години, групировки като Anonymous, Wikileaks и Pirate Bay успяха да нанесат сериозни удари над редица правителствени и търговски институции, разкривайки тайни и споделяйки свободно цифрови файлове, които хората във властта предпочитат да държат в тайна. А при наличието на "правителствени" вирусни програми като Stuxnet и Flame става очевидно, че подобни кибер-атаки вече не произлизат единствено от дигиталния ъндърграунд.
Интернет, за разлика от други фактори за промяна, дълбоко се е враснал в света около нас
Способността на Интернет да променя курса на нациите и икономиките обаче не произлиза от факта, че е независим от материалния свят, а от това, че всъщност е дълбоко свързан с него. Всъщност се оказва, че Интернет е доста крехко оръжие за трансформация.
Ако иконата на революцията през 20 век бе автоматът AK-47, за много наблюдатели иконата на нашето столетие е свързаният към Интернет смартфон. Ала AK-47 e самостоятелна технология. За разлика от него, смартфонът е напълно зависим от сложна физическа инфраструктура - клетъчни кули, доставчици на мобилни услуги, всички кабели и рутери, които стоят зад тях и още много инфраструктура, за да може да функционира. А както са открили протестиращите от Техеран та чак до Сан Франциско, подобни хардуерни мрежи са лесни за затваряне.
Ако Интернет наистина беше независима и суверенна единица, това би сложило край на дискусията. Ала понеже Интернет е дълбоко вплетен в глобалните икономически и социални системи, неговото затваряне ще навреди на интересите и на тези, които нямат нищо общо с протестите и революцията. А в някои случаи то може да се отрази дори и върху интересите на самите правителства и техните организации.
Малко са официалните затваряния на комуникационни и информационни мрежи през последните години, които да са продължили задълго.
Големите институции намират други начини да отвръщат на атаките - чрез съдебни спорове, арести и по-строги регулации. Ала дори и арестите на членовете на LulSec и затварянето на основателя на WikiLeaks Джулиан Асанж да осигуряват пикантни новинарски материали, истинското предизвикателство на Интернет пред установените институции не е ограничено до сензационните хакове или публикуването на класифицирана информация.
Институциите обаче са лишени от контрол върху сведенията за тях онлайн
Казано на по-разбираем език, Интернет подкопава възможността на дадена институция да контролира собствения си имидж. Когато светът бе ограничен единствено до предаващи "отгоре надолу", основно ефирни медии, компаниите и правителствата имаха сравнително директен начин да оформят общественото мнение за себе си. Всичко, което хората можеха да научат за една институция, бе откриваемо или в пресата, или в рекламите. Разбира се, и тогава имаше скандали, ала само най-шумните от тях достигаха до масовата публика.
Днес сайтове като Wikileaks и Yelp разкриват много повече за дадена организация, отколкото някога сме мислели за възможно. Информацията невинаги е негативна - досетливите ресторанти знаят колко е ценно едно позитивно ревю в Yelp - ала тя е абсолютно и безусловно неконтролируема.
Дори едно просто търсене в Google може да докаже това. Не е много трудно критичните коментари да се покажат редом до официалните уебсайтове на организациите в резултатите от търсенето, а едно по-целенасочено усилие може дори да изкара горчивата истина на челни позиции (в което се убеди лично и бившият кандидат за президент на САЩ Рик Санторъм след бурната реакция на призива му за спиране на порното в Америка - виж вдясно).
Трудно е да намерим аспект от институционалната власт, който да не е бил подложен на атаки
Мобилните приложения за сканиране на баркодове дават възможност на клиентите да направят независим анализ и оценка на здравните, екологичните и социални аспекти на потенциална покупка - което притеснява доста производители.
Търговците също са се хванали за главата заради приложенията, които позволяват сравнение на цените на даден продукт с тези в конкурентни магазини. От местните супермаркети та чак до позициите в правителствената и културната власт, Интернет превръща контролираните потребители в контролиращи.
Всички основни предимства на Интернет обаче, било то социални или технологични (дистанционно сътрудничество, отворена платформа, трудно регулиране, голяма съвместимост с различен хардуер и т.н.) бледнеят в сравнение с най-поразителната му сила:
Интернет никога не забравя
Щом веднъж дадена информация попадне в онлайн пространството, тя остава там завинаги. Тайната, която си пробие път до Интернет, вече не е тайна и никога повече няма да бъде такава. Нещо повече - всяко усилие да бъде премахната или да бъде блокирано нейното ефективно разпространение гарантира единствено, че тя ще се разпространява още по-бързо и видимо.
Това важи както за тайните правителствени документи, публикувани в Wikileaks, така и за обикновените коментари във Facebook или Тwitter. Дори съществуват сайтове, чиято цел е да следят поведението на политическите фигури в Интернет, за да документират всичко, което казват, дори и (или особено ако) то да бъде изтрито бързо.
Разбира се, това не е насочено единствено към правителствата. Детайлите за изгубен прототип на iPhone се разпространяват много по-бързо, отколкото Apple биха могли да контролират. А църквата на сциентолозите, която разчита на своята тайнственост дори повече от Apple, не можа да спре разпространението на документите със скрита информация, които по принцип са достъпни само за най-платежоспособните й членове.
Всичко това е възможно, защото Интернет и всички обвързани с него технологии са дълбоко вплетени в нашата икономика и култура. До степен, в която Интернет представлява предизвикателство за големите институции, ала неговата мощ произлиза именно от същите тези организации, които зависят от него.
Тази взаимозависимост е налице, защото Интернет не е нещо самостоятелно и незаивимо - той е манифест на човешките желания. Ако установените институции са застрашени от Интернет, то е, защото те не отговарят на капацитета на Интернет да проверява дали тези желания са удовлетворени.
Много добра статия!
В последно време се забелязва все повече интернет портали да се оцветяват политически. Дори в сайтове претендиращи със своята независимост може да се хване едно или друго внушение към или срещу дадена партия. Така че и на интернета взеха да му намират цаката вече.
Тази статия казва верни неща, но разглежда всичко малко наобратно. Първо - не много дълго време преди появата на интернет в нормалния свят пресата беше в много по-голяма степен независима /значи и "свободна" - свободна не като абсолютна свобода от влиянията на околния свят, а свобода, гарантирана от множествеността - точно както сега в интернет/. Отсам пък, за което не можеше да се публикува по нормалния начин съществуваше "самиздат". Когато традиционните медии и специално пресата се укрупняват и се поглъщат в много случаи от компании, нямащи нищо общо със стремежа да информират, желанието на хората, нуждата на хората да намерят независими източници на информация ги подтиква да ги търсят на други места. Интернет не е създал независимата информация. Нуждата от независима и разнообразна информация е намерила технологията, способна най-добре да я удовлетворява. Човешката нужда от такава информация е водещата и определящата и тя винаги е намирала най-добрата налична в момента технология за това.