Индия още кипи от гняв заради Бопал

Контрастът между две катастрофи, разделени от четвърт век и разстояние от половин свят, не би могъл да бъде по-огромен.

Без значение колко колеблива изглежда за американците реакцията на администрацията на Обама на изливащия се петрол в Мексиканския залив, индийците не могат да не се възхитят - и да завидят - на пъргавостта, с която реагира правителството на САЩ.

Фондът от $20 млрд. за почистване, осигурен от "Бритиш петролъм" (БП), колкото и голяма сума да изглежда от индийска гледна точка, най-вероятно е дори по-малък от това, което фирмата ще плати за щетите, причинени от петролния разлив. Започнато е следствие за извършено престъпление. И въпреки че екологичните щети са огромни, цената под формата на човешки животи - в сравнение с Бопал, е минимална.

Днес, почти 26 години по-късно, изправено пред публичния гняв, предизвикан от прекалено леките присъди и неизбежния контраст с катастрофата на БП, индийското правителство се опитва да се отърси от сянката на Бопал - епизод, който се е превърнал в синоним на неефективно управление и унижение от страна на западния капитал.

И наистина, катастрофата и последиците й за пореден път напомнят, че макар Индия да се стреми към статута на суперсила, тя все още се бори да осигури на своите 1.2 млрд. жители някои от най-основните житейски потребности.

"Това е случай, в който всички държавни органи се провалиха", казва Пратап Бану Мета, президент на индийския Център за политически изследвания. "Събитие като това реално ти напомня, че Индия е слаба държава."

Анализатори и историци казват, че целият епизод е унижение на бедна и слаба държава от страна на богата и находчива западна корпорация. Индия иска $3.3 млрд. щети от американската фирма Union Carbide, но през 1989 г. постига споразумение за по-малко от половин милиард. Обвиненията срещу висшите ръководители на фирмата в умишлено убийство по-късно са намалени от Върховния съд на Индия до обвинения, най-често използвани срещу безотговорни шофьори в автомобилни катастрофи.

Много индийски коментатори отиват дори още по-далеч в сравнението с BP, твърдейки, че администрацията на Обама е по-загрижена за рибите и птиците в Мексиканския залив, отколкото за индийците, осакатени от американска фирма. Но бремето според други пада върху индийското правителство.

"Ако ние в Индия се стремим да сме на една маса с най-големите в света, то на индийското правителство не може да бъде разрешено толкова надменно да подценява животите на индийците", пише Ситарам Йехури, член на горната камара на индийския парламент и представител на Комунистическата партия.

На пресконференция миналия четвъртък представители на индийското правителство оповестиха серия от нови мерки, включително повишена компенсация за жертвите - и нов опит за екстрадиране от САЩ на Уорън Андерсън, осемдесетгодишния бивш председател на борда на Union Carbide - фирмата, притежавала фабриката за пестициди в Бопал.

Правителството одобри компенсации от около $22 000 за семействата на хората, загинали при изтичането, и около $4000 за хората с диагноза рак или пълна бъбречна недостатъчност, получени вследствие на излагане на отровния газ. То обеща и че ще почисти изоставената фабрика. Активисти от доста време се опитват да накарат Dow Chemical, фирмата, купила вече несъществуващата Union Carbide, да плати за почистването. Индийското правителство оповести в четвъртък, че ще финансира почистването - и ще търси възстановяване на средствата, ако съд признае Dow за отговорни.

Някои от мерките, като увеличената компенсация и почистването на мястото на аварията, са само въпрос на пари. Но други ще бъдат много по-трудни за реализиране. Правителството обяви, че ще поиска от Върховния съд да преразгледа решението си за намаляване на обвиненията на осъдените този месец хора. Тъй като обвиненията са били намалени до „небрежност", сега те са изправени пред максимална присъда от 2 години, вместо 10 години, колкото щяха да получат при предишните обвинения.

Уорън Андерсън пътува за Индия в навечерието на катастрофата през 1984 г. Той е бил арестуван и пуснат под гаранция, след което бяга от страната. Все още се смята за беглец от закона, но спокойно се е оттеглил в дома си в Лонг Айлънд.

Неговото изчезване, както и това, което мнозина възприемат като оскъдната цена, платена от фирмата като компенсации за жертвите, се превръщат в символи на безсилието на Индия, потвърждение, че тя е била слаба държава, неспособна да защитава гражданите си.

Новите мерки не постигат особен резултат за потушаване на гнева сред жертвите и активистите.

"Жертвите ще получат максимум 10  процента от парите, а останалото ще отиде в джобовете на министрите и бюрократите", казва Сатинат Саранги от групата за информация и действие на Бопал. "Индийците трябва да плащат за престъпленията, извършени от американските корпорации."

Новините

Най-четените