Нека предположим, че Бойко Борисов ви е симпатичен. Не бързайте да скачате; не бъркайте в торбата с обидни епитети, с които да запълните коментарното поле по-долу.
Нямаме предвид да се кълнете в него, да го намирате неустоимо секси или да смятате, че е държавник от ранга на Симеон Велики. Представете си, че го харесвате в някакъв умерен, човешки план.
Виждате в него стабилен контрапункт на хаоса, който предстоящите избори вещаят и дори обмисляте, дали да не го подкрепите с вота си. И не защото сте в плен на харизмата и народняшката му риторика, а защото не желаете да се завъртате отново в коалиционните въртележки на размитите отговорности.
Представихте ли си? Добре; кажете сега как ви действат снимките от Правителствена болница, на които премиерът в оставка се среща с духовни лидери? В единия случай в сивкав халат държи икона, докато новоизбраният патриарх е с всички инсигнии на сана си. В другия - по къс ръкав и анцуг приема пликче с дарове от мюфтийството. Не бързайте с отговора.
Сега да приемем, че не понасяте Борисов. Намирате го за арогантен илитерат, самовлюбена креатура на подземния свят и неумел кадровик, който не просто се обгради с кариеристи и ченгета, но и не успя да вземе нито едно важно държавническо решение. Театралното му парадиране не може да ви заблуди, вие сте наясно с неговата същност.
В тази роля може би на дадения етап ще ви е по-лесно да влезете. Сега как възприемате снимките от болницата? Там някъде в пресцентъра на Министерски съвет има хора, които разбират от PR колкото макак от самолетостроене. Предполагахме това, още когато на обществеността преди време съвсем официално беше показана снимка на подутия глезен на Борисов; убедихме се, когато премиерът цъфна с гримирания Шварценегер и меч в ръка, и изгубихме всяко съмнение при вида на прегърнатия Де Ниро.
Всички тези фотографии не бяха част от някакъв журналистически план за иронизиране на министър-председателя (както онези, на които рита мач, загащен като пълнена чушка или държи в здрава хватка очилат средношколец). Тук става дума за официални снимки, разпространени от държавния пресофис. Никой ли не е казвал на тези "медийни специалисти", че имиджът е всичко тези дни, особено за един поп-премиер и бивш медиен любимец.
Фотография с пура, кимоно, генералски пагони или просто поглед, пълен с нега върху агитационна картичка - това върши работа. Дори кадрите с рязането на лентички са в реда на нещата. Но при толкова деликатна предизборна ситуация с образите трябва да се внимава. Една подобна грешка костваше отвъд Океана цял президентски пост.
През 1988-а Дукакис водеше пред Буш, когато от щаба му пуснаха снимките с танка. Кандидатът за предводител на целия свободен свят изглеждаше нелепо с шлем на главата и не просто стана обект на редица подигравки и влезе в наръчниците как не бива да се прави нещо. Той изпрати твърде съмнително послание към гласоподавателите и ги разколеба чисто интуитивно.
Образът е по-силен и от думите. Ако искаш да покажеш премиера в оставка в този тежък за него момент, трябва да си изключително внимателен. Избирателят е хищник и подушва слабост от километри, независимо дали симпатизира на политика или не го понася.
Снимки неглиже с духовни ръководители, дошли сякаш за последно причастие, са толкова неуместни, че няма накъде повече. Но това само за пореден път доказва по какъв начин се избираха кадрите в това правителство. Кадрите на ключови длъжности като пресслужбата имаме предвид, не онези, които се изпращат до медиите. Техният подбор вече спря да ни озадачава.
Чудим се единствено какво да очакваме тези дни? Снимка с главния равин ли или с арменския поп?
