Десетилетия след Втората световна война министърът на пропагандата на Нацистка Германия Йозеф Гьобелс продължава да бъде възприеман като майстор на публичната манипулация. Това е човекът, който отговаря за цялата публична комуникация на държавния и партиен апарат в Германия, паякът, който плете мрежите от дезинформация, образи на врага и страх.
И както всеки майстори си има инструментите, Гьобелс използва мрежа от лостове за влияние върху общественото мнение, докато в един момент не успява да промие съзнанията на една почти цяла държава. Чрез радиото, киното, плакатите и публичните демонстрации той облъчва германците с нацистки послания.
И до днес работата му се изследва и изучава. За това голям принос имат откритите в дома му дневници с информация за начина, по който той работи.
През 1950 г. професорът от Йейлския университет Ленърд Дууб, специалист в областите на социалната психология и пропагандата, изготвя доклад по преведените дневници на Гьобелс, в който са изведени основните принципи на пропагандата, които нацистите употребяват, за да влияят на масите.
Важен момент тук е, че тези принципи отговарят за времето си и за конкретната политическа ситуация по света. До голяма степен част от тях не биха били приложими днес. Гьобелс е работил в среда на открита и тотална война, при която ресурсът не само на Германия, но и на нейните съюзници и на завладяните страни, е бил впрегнат в постигането на победа.
Това обаче не означава, че не е полезно, особено за света днес и постоянните информационни войни, които се водят в момента. Освен това някои от принципите са извън времето и могат да бъдат прилагани и в мирно време спрямо гражданите.
Това са принципи, ръководещи провеждането на пропагандни операции в Нацистка Германия, според доклада на проф. Ленърд Дууб:
1. Пропагандистът трябва да имат достъп до разузнавателни данни относно актуалните събитият и общественото мнение по тях.
2. Пропагандата трябва да се планира и изпълнява само от един център.
- всички нареждания трябва да излизат от този център.
- центърът трябва да обяснява пропагандата на важните официални лица и да запазва висок техния морал.
- центърът трябва да контролира всички други агенции, които имат пропагандно влияние.
3. Пропагандните последици от всяко действие трябва да бъдат отчитани още при планирането на самото действие.
4. Пропагандата трябва да влияе върху политиката и действията на врага.
- чрез недопускане на иначе полезен материал за пропагандата, който обаче би дал на врага полезна информация;
- чрез открито разпространяване на пропаганда, чието съдържание и/или тон ще накарат врага да направи желаните от нас изводи;
- чрез насочване на врага към разкриване на важна информация;
- чрез премълчаване на всяка информация за желано от нас действие на врага, когато дори беглото му споменаване би накарало врага да го преустанови.
5. Декласифицираната оперативна информация трябва да бъде на разположение за провеждане на пропагандна кампания.
6. За да бъде възприета, пропагандата трябва не само да предизвиква интереса на обществото, но и да бъде предадена през информационен канал, който да се радва на достатъчно внимание.
7. Достоверността на пропагандата се определя само от това дали хората й вярват, или не.
8. Целта, съдържанието и ефективността на вражеската пропаганда; силата и последиците от разпространението й; както и естеството на настоящите наши пропагандни кампании определят дали пропагандата на врага трябва да бъде пренебрегвана или официално отхвърлена.
9. Достоверността, информационната стойност за врага и възможните ефекти от комуникацията определят дали пропагандните материали трябва да бъдат цензурирани.
10. Материал от пропаганда на врага може да се използва в операции, когато помага да се урони престижа му или може да се използва в подкрепа на нашите собствени пропагандни цели.
11. Черната пропаганда трябва да се използва тогава, когато бялата е по-малко надеждна или причинява нежелани ефекти.
12. Пропагандата може да се прокарва по-лесно от лидери с престиж.
13. Пропагандата трябва да бъде внимателно насрочена.
- Съобщението трябва да достигне до публиката преди конкурентната пропаганда;
- Пропагандната кампания трябва да започне в оптималния за това момент;
- Основната тема на пропагандата трябва да се повтаря многократно, но не и отвъд момента, в който това ще започне да намалява ефективността й.
14. Пропагандата трябва да етикетира събития и хора със запомнящи се фрази или лозунги.
- Тези лозунги трябва да предизвикват желаната реакция, която публиката вече е възприела преди това.
- Трябва да са лесни за запомняне.
- Трябва да се използват отново и отново, но само при подходящи ситуации.
- Трябва да са подбрани така, че да не могат да се върнат като бумеранг към нас.
15. Пропагандата у дома (вътрешната пропаганда) трябва да предотвратява издигането на фалшиви надежди, които могат да бъдат разбити от по-нататъшни събития.
16. Вътрешната пропаганда трябва да създава оптимално ниво на безпокойство.
- Пропагандата трябва да намали всяко натрупващо се безпокойство в обществото (освен по отношение на последствията от поражението), което не може да бъде намалено от самите хора
- Пропагандата трябва да засили страха от последствията, които евентуална загуба би нанесла.
17. Пропагандата към домашния фронт трябва да намали влиянието на чувството на неудовлетвореност.
- Трябва да се очакват неудобни фрустрации.
- Неизбежните фрустрации трябва да бъдат поставени в перспектива.
18. Пропагандата трябва насочи агресията към предварително определени мишени на омразата.
19. Пропагандата не може веднага да засегне силни противоположни на нея тенденции. Вместо това трябва да предложи някакво действие, което да отклони частично тенденцията.
