Коледните банкети на ЦЕРБ*

За последната Коледа на първия мандат бяха планирани три официални банкета, за които покани получиха членове и симпатизанти на партията от цялата страна. Първият бе истинска наслада за присъствалите, беше шумно отразен, получиха се поздравителни адреси чак от Брюксел и всички после говориха с носталгия за хубавия купон, какъвто само ЦЕРБ може да организира.

"Високи, Силни, Страшни", бе мотото, с което партито стана известно в медиите. Плакати, билбордове, кратки клипове по една телевизия и рекламни карета в 32 вестника предшестваха началото на партито и организацията налагаше да му се измисли някакво такова заглавие, за да се помни по-лесно и по-дълго.

Беше първото парти на партията, което се излъчваше директно. Всички, които нямаха удоволствието да участват, да се докоснат до това специално мероприятие, сега можеха да слушат и да гледат. Безучастно, но безплатно.

Още неизтрезнели, от Комитета по организиране на заслужените веселия на правителството, имаха задача да започнат да запазват маси за следващото, да мислят ново мото, да изпращат покани, да поръчват храна и питиета.

"Канграчулейшънс и Сълзи". Така го кръстиха. Не мислеха единствено за музиката. Тя се поръчва директно от премиера. "Много обича да се качва горе и да пуска парчета. После дори пита "kak be6e", но на хубавото как да кажеш, че не е", с възторг разказват ималите честта.

Когато той пуска музика, това винаги е гвоздеят на програмата. Някои дори спират да се хранят, а вицепремиерът предварително обяснява какво ще последва. Премиерът пусна своето любимо парче. Така прави на всеки купон, но той има много любими, та не се повтаря. Въодушеви се обаче и реши да пусне и друго, без да чака час-два, както прави обикновено.

По средата на изпълнението обаче усети, че не всички в залата танцуват в ритъма на неговото парче, в някои дори видя явна демонстрация в това, че са седнали по местата си. Ядоса се и каза да го спрат.

- Аре, ако щете. Да дойдат онези да ви пускат стогодишни шлагери - каза троснато и в този момент мерна на последната маса за гости Кабайо. Той е нов DJ, а партията има традиция да кани по няколко имена, които да гостуват на голямата трапеза, да видят отблизо как се прави.

- Кабайо, я ела тука - извика му той и още преди гостът да обърне поглед към него, той вече гледаше към пулта.

- Айде излез ти да пуснеш сега - великодушно му позволи, а Кабайо не можеше да си намери място от радост. Истината обаче е, че той се беше подготвил точно за такъв сценарий и за пръв път излезе на сцената. Сам! Вниманието на другите и прожекторите най-после бяха насочени към него и всички ще запомнят кой е DJ Кабайо.

- Ще ви представя едно парче с класически корени. Композицията му носи мотиви от най-свидните ни фолклорни мотиви, но в същото време има модерно звучене - започна смело Кабайо да подготвя публиката. Всъщност беше подготвил друго парче, но вечерта преди банкета, негови ужким колеги в бизнеса, счупиха диска.

Бяха му бесни, че се е съгласил да е на разположение на банкета и да чака като новобранец да получи шанс. Помежду си все говореха, че са най-добрите диджеи в най-новата ни история, а Кабайо предал идеята при първа оферта.

Пусна парчето и в залата настана лек смут. Не разбираше дали мълчат, защото слуашат в екстаз, или не им харесва. И малкото танцуващи обаче седнаха и това бе достатъчно за премиера, за да разбере, че парчето на Кабайо не се харчи. Премиерът всъщност изпита онова облекчение, което има ученик, който преди малко е сбъркал речта за тържеството, но след него веднага се е изложило и другарчето му, та вече никой не помни предишния гаф.

Усмихна се отляво надясно, като на онази снима на календарчето от бюрата, направи само знак на Кабайо, за да разбере, че трябва да спре изпълнението и му викна бащински:

- Кабайо, аре пусни още едно и сядай!

Гост диджеят не беше подготвен за този сценарий. Слезе от сцената да помисли.

Премиерът обаче не застана на пулта. Все пак не му беше минало заради реакцията на гостите на второто му парче и се беше зарекъл, че няма да им пуска. Хак да им е.

- Аре пускайте, че иначе аз ще ви пея, опита се да развесели множеството.

Паузата бе запълнена ювелирно от вицето му, който покани на сцената съответния му любим изпълнител.

"Всичко това, което имаме като музика в днешния ден е благодарение на нашите усилия за реални изпълнения, каквито в последните двайсет години не са пускани", каза вицето. Нищо не разбираха, но го слушаха. А премиерът обичаше така.

От телевизорите гледаха и той се сети за тях. Каза, че е подготвил парче, но ще го пусне на следващото парти. "Голямото Парти". Така щеше да се казва.

- Който плаща, той поръчва музиката, изсмя им се в камерите. Отсреща обаче също се усмихват. По навик.

*ЦЕРБ - Център за елементарни разсъждения на борци