Политическото бъдеще на британския премиер Киър Стармър изглежда все по-несигурно на фона на нарастващото напрежение вътре в Лейбъристката партия.
След тежките изборни резултати и засилващото се усещане за липса на ясна посока в управлението му, срещу британския премиер вече се оформя най-сериозният вътрешнопартиен бунт от идването му на власт.
Над 80 депутати и няколко министри настояват Стармър да се оттегли - ако не веднага, то в близко бъдеще. Самият премиер обаче уверява, че ще "продължи да управлява" и че процедура за лидерска надпревара не е била официално задействана.
Въпреки това в Уестминстър вече активно се обсъждат имената на потенциалните му наследници. Засега няма ясен фаворит, а различните крила на партията подкрепят различни кандидати.
Ето и кои са основните претенденти за лидерското място сред лейбъристите:
Водещият кандидат Уес Стрийтинг
43-годишният министър на здравен министър проведе изключително кратка среща с премиера на "Даунинг стрийт" 10, което само засили слуховете за възможна негова оставка, с която да предизвика и формално начало на лидерската битка срещу Стармър.
Сред неговите приближени вече се говори за подобни действия, предава Politico, като цитира свои източници сред депутатите от Лейбъристката партия.
Говорител на здравния министър обаче отрича, като подчертава, че Стрийтинг е фокусиран върху работата си и "се гордее с намаляващите листи на чакащите и възстановяващата се Национална здравна организация".
43-годишният политик е министър на здравеопазването от идването на лейбъристите на власт през 2024 г., а преди това три години отговаряше за ресора като министър в сянка (опозиционния еквивалент на правителството на власт във Великобритания - б.р.).
Той влиза в парламента през 2015 г., а преди това е бил председател на Националния съюз на студентите и общински съветник в Лондон.
По време на лидерството на Джереми Корбин Стрийтинг е сред най-активните вътрешнопартийни критици на левицата. В Уестминстър често е определян като "блеърист" - политик, близък до центристката линия на Тони Блеър.
Безспорното предимство на здравния министър в случая са добрата му реторика и талантът му на комуникатор, като неведнъж премиерът го е изпращал да защитава правителството в трудни моменти пред медиите.
В мемоарите си от 2023 г. Стрийтинг пише за израстването си в общинско жилище в източен Лондон, за посещенията при дядо си банков обирджия в затвора и за това как е израснал като християнин и гей. Днес той живее заедно с партньора си - комуникационния специалист Джо Денси.
Според депутати Стрийтинг вече разполага с подкрепата на необходимите 81 депутати в Камарата на общините, за да инициира предизвикателство за лидерското място на лейбъристите според партийния устав.
Негови съюзници в кабинета са министърът на бизнеса Питър Кайл и министърът на науката Лиз Кендъл.
Големият проблем, който се очертава пред Стрийтинг, е позиционирането му като по-центристки настроен политик. В момента в партията има силно ляво крило, което не би приело с отворени ръце подобен кандидат за лидер.
Допълнителен риск е и крехкото му мнозинство в избирателния район Илфорд Норт, където е под сериозен натиск от независими кандидати заради позициите си по Близкия изток.
"Кралят на Севера" - Анди Бърнам
Друг сериозен претендент за лидерското място е и кметът на Манчестър Анди Бърнам. Той е сред най-популярните лейбъристки политици сред избирателите и има стабилна подкрепа сред депутатите.
Почти десетилетие вече е начело на Манчестър, а сред поддръжниците си е известен с прякора "Краля на Севера".
Политическите му амбиции никога не са били тайна, като до момента 56-годишният Бърнам вече два пъти се е кандидатирал за лидер на партията - през 2010 г., когато губи от Ед Милибанд, и през 2015 г., когато остава втори след Джереми Корбин.
Преди това, между 2001 и 2017 г., е депутат и заема министерски постове в сферите на здравеопазването и културата.
За Бърнам обаче има един голям проблем пред това да оглави партията - към момента той не е депутат, а по устава на лейбъристите само член на парламента може да стане лидер (а оттам и министър-председател).
По-рано тази година той опита да се върне в парламента чрез частични избори в Манчестър, но кандидатурата му беше блокирана от ръководството на партията. Причината - ръководството на лейбъристите не иска да предизвиква предсрочни избори в града, защото по този начин рискува да загуби контрола си над един от големите индустриални центрове на Великобритания.
За да влезе официално в лидерската битка, Бърнам първо трябва да намери депутат, готов да освободи мястото си, след това да получи одобрение от Националния изпълнителен комитет на партията и накрая да спечели частичните избори. Едва тогава той ще може да оспори лидерското място.
Затова и в момента внимателно се следи дали няма някой депутат да реши да се оттегли в полза на кмета на Манчестър.
Сред най-близките му политически съюзници са заместник-лидерът на партията Луси Пауъл и министърът на културата Лиса Нанди.
Кандидатът на лявото - Анджела Рейнър
Друга ключова фигура сред лейбъристите е Анджела Рейнър, която до миналата година заместник министър-председател и една от най-влиятелните личности в британската политика.
Рейнър израства в бедност и напуска училище едва на 16 години без квалификации. Работата ѝ като социален асистент я отвежда към синдиката Unison, който се превръща в основа на политическата ѝ кариера.
През 2015 г. тя влиза в парламента като депутат от Аштън-ъндър-Лайн в Голям Манчестър и бързо се издига в редиците на партията, включително като част от кабинета в сянка на Джереми Корбин.
След изборите през 2024 г. Рейнър поема жилищната политика и получава задачата да увеличи строителството на жилища и да проведе реформи в правата на наемателите.
През 2025 г. обаче подава оставка, след като признава, че не е платила правилния размер данъци при покупка на имот.
Въпреки това тя продължава да има сериозна подкрепа сред левицата в партията, макар голяма част от базата ѝ да се припокрива с тази на Бърнам.
Разследването на британската данъчна служба срещу нея приключи буквално тази седмица, разчиствайки пътя пред кандидатурата ѝ.
Бившият лидер - Ед Милибанд
Макар да не е сред най-споменаваните имена в момента, Ед Милибанд също остава потенциален вариант. Той вече веднъж е бил лидер на Лейбъристката партия между 2010 г. и 2015 г.
Днес той е министър на енергетиката и един от най-близките политически съюзници на Стармър, като активно защитава политиките за въглеродна неутралност и евтина местна енергия.
Милибанд неколкократно е заявявал, че не иска отново да става лидер на партията. Въпреки това част от депутатите смятат, че ако останалите кандидати се окажат твърде проблематични, той може да бъде убеден да се включи в надпреварата като компромисен кандидат от по-мекото ляво крило.
Жокерите в колодата
Извън основните имена в Уестминстър се обсъждат и варианти за изненадващи кандидати. Сред тях е вътрешният министър Шабана Махмуд, която вече призова Стармър да обмисли организиран преход на властта.
Като потенциален вариант се споменава и министърът на отбраната Джон Хийли, който може да се опита да се представи като стабилна фигура в период на международна несигурност.
В британската преса вече се появяват и спекулации около по-слабо познати министри или депутати, които могат да се позиционират като "напълно ново начало" за партията след Стармър.
Сред тях е и военният министър Ал Карнс, бивш офицер от Кралските морски пехотинци, който тази седмица публикува текст в New Statesman под заглавие "Как Лейбъристката партия може отново да побеждава".
