Имах удоволствието да обикалям Невада по време на междинните избори за Сенат и Камара на представителите. И както винаги правя, докато гледам Америка, си мисля за България. Това е или усещане за родната ми страна или психиатричен проблем, който изисква лечение. Не съм установил кое е вярното.
За нас, българите, националността не е избор. Тя е наследство от бащите и майките ни. В училище ни учат да се гордеем с миналото си. И така постепенно в съзнанието ни, в мечтите ни, получаваме една велика, силна и успяла България - страна на ханове, царе, възрожденци и на идола на премиера Борисов - Тодор Живков.
Има само един малък проблем - всичко това вече се е случило. Няма го! Националният ни идеал и патриотизмът ни се свеждат до национален комплекс, заровен в миналото. И всеки път, когато трябва да кажем нещо хубаво за себе си като нация и да подсилим самочувствието си, се обръщаме към миналото си.
Не е ли това потискаща реалност, в която има остър дефицит на бъдеще! Всъщност е ужасно. Поне за мен! Имам натрапчивата мисъл, че някой ден може да заприличаме на французи, но без да говорим езика!
Смятам за важно патриотизмът и корените на родолюбието ни да са стъпили в днешния ден, а не да стоят затворени в учебниците по история до 12 клас.
Има ли избор на патриотизъм?
Можем да мислим за България като за страната на дедите ни, като за място, което харесваме и обичаме заради миналото й, заради това, че пра, пра и пак прадядовците ни са защитавали яростно днешните ни 111 хиляди кв. километра от всеки от съседите ни. От някои - по няколко пъти.
Можем да мислим за България и като за избор. Това е малко сложно и затова ще го обясня през два примера. Единият е за строителен работник, родом от Мексико, с когото разговарях на среща с "Камарата на представителите на испаноезичния бизнес" в Лас Вегас. Другият е свързан с историята на председателя на въпросната камара.
"Доскоро работех в строителството на ивицата (Strip - ивицата хотели в центъра на Вегас) за $30 на час и бях доволен. Кризата удари и сега дават по $10 на час. Няма да стане! От 17 години съм американски гражданин, но няма да работя за малко пари. Отивам се в Мексико в семейната ни къща докато мине кризата и ще се върна, когато мога да печеля пак по $30 на час. За мен Америка е възможност!", това каза строителят, чието име не запомних.
За него втората родина САЩ е своеобразен еквивалент на европейските фондове! Той обича Америка, защото там може да печели по $30 долара на час! По сходни причини мнозина от нас харесват ЕС!
Евросъюзът ни е любим, когато ни дава европейки фондове и по 400-те евро социални помощи на месец, които взимаме, ако "се уредим" в някоя друга европейска държава. Такъв е циничният прочит на патриотизма - да гледаш на една страна като възможност. Такъв патриотизъм си отива с първия трус и с първата икономическа криза.
На другият полюс е другият вид патриотизъм - този на човека, който ръководи "Камарата на испаноезичния бизнес" във Вегас.
"Аз съм кубинец. Живея тук от 35 години, защото семейството ми бе опозиция на комунистическия режим на Кастро. Избирахме между това да отидем в свободна страна или да бъдем избити в Куба", твърди той и казва, че Америка е велика заради свободата и заради това, че правото на това как да живееш не е държавна политика. Този човек е избрал да бъде американец, без да престане да бъде кубинец.
Можем ли ние да изберем да сме българи, а не просто да наследим националността си?
Според мен - да! Можем да избираме! Можем да търсим поводи за национална гордост в миналото си или да се обърнем към бъдещето. Можем да черпим енергия за париотизма си от учебниците или да "проектираме" такава България, която с постиженията ни да ни кара да се чувстваме щастливи от това, че сме българи. Това най-просто са двете ни възможности да бъде патриоти - по избор или по паспорт.
Третата е да изберем смяна на паспорта!
Ако човек не уважава миналото и родината си, няма как да уважава себе си. Презрението към родината неизбежно ще се разпростре върху дома, приятелите, родителите и накрая - самия себе си. Оттам втория проблем - когато не уважаваш самия себе си и се срамуваш от произхода си, това личи от километри и задава негативно презрително отношение на другите към теб. Тоест, всеки източник на патриотизъм - в миналото, в Бербатов или в бъдещите възможности на страната - е добре дошъл. Впрочем съвсем естествено е децата в училище да се учат на патриотизъм. Това се прави във всяка страна, независимо къде е тя в световната скала по БВП на глава на населението... Пък и в крайна сметка светът не започва от нас
А аз бих живял в една утопия където разделението между народите от абстрактни предразсъдъци като държава, националност, религия, раса, пол, сексуални предпочитания и прочее са останали в дивото варварско минало. На преден план е цивилизацията. Липсват граници и изкуствени разделения. Има свобода на словото и на индивида. Ех мечти. До тогава си оставам българин и не се срамувам от това. Все пак повтарям - концепции като национализъм и родолюбие ми се струват доста догматични и архаични. Носят повече беди от колкото ползи.
Да гордея се ,че съм българка , но по скоро вече по навик и защото ТРЯБВА да се гордея. Абсолютно съм съгласна с автора , родината в 21 век , не е държавата , в която се родиш ( както не можеш да си избереш родителите , така не можеш и родината) , родината е страна , която си приел за родна , която е най-близко до твоето усещане за дом и принадлежност , в която можеш да се осъществиш като личност , такава каквато искаш да си. И с риск да повторя клишето - България отдавна не е майка , тя е мащеха. Но една страна , това са хората , които живеят в нея , не географското очертание на картата . А напоследък изобщо не харесвам хората в България (може би и себе си в това число) , злобата ,очуждеността , апатията са тежки симптоми на оскотяване. Голия патроиотизъм и " да останем в БЪлгария , да и помогнем , да не бягаме , да не сме предатели" въобще не са ми понятни. А поводите за гордност някак вече не натежават над поводите за срам.
Знаеш ли , циганите са малкото зло !! От тях и от клошарите никога не бих очаквала нещо положително . Не мога да харесам нормалните хора , не съм виждала усмихнат човек по улицата незнам от кога (децата не броим .. Не ми харесва липсата на елеменарна ценностна система , не ми харесва това ,в което възпитват децата си , не ми харесва отношението към другия (не е важно на мен да ми е добре , а на Вуте да му е зле), не ми харесва меркантилността .. и все по често се сещам за началото на едно от любимите ми стихотворения на Ботев "Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е, или слава!"
Дами, човек сам си определя средата и сам си определя дали да говори със случайните (и понякога изперкали) хора на улицата. Хората покрай мен са чудесни - гледат си семействата, работят здраво, помагат и намират начин да са все усмихнати. Внимателни са към останалите и са добронамерени Е, естествено, и по моите улици има хора, за които не бих дала и две стотинки... и просто не се занимавам с тях. Винаги ми е било смешно да слушам как българите СА (а не "сме") такива и онакива. Сякаш само сред нас има лоши хора или сякаш само сред нас преобладават... глупости! Във всяка точка на света и във всяко време хората са били ХОРА и сред тях винаги и навсякъде е имало всякакви - добри и лоши, завистливи и благородни, честни и лъжливи и прочее.
Да, но при нас явно са твърде изразени. Някога да ви се е случвало , да стоите с торби пред магазин и някой да ви предложи помощ , я за пренасянето им до колата , я дори да ви закара .. Защото на мен -не , поне не в България , затова бях приятно изненадана от такъв жест на любезност в САЩ .. И не , не беше за да ме свалят или да им платя за услугата , хората просто го правеха .. Примерът беше доста елементарен , но мисля ,че показва доста неща . Защото когато един ден родя деца , няма да мога да ги държа само в обкръжението на хората , с които аз комуникирам - усмихнати и умни , те ще трябва да израстнат в това общество , което не се състои от усмихнати и успели хора.
@Съни - така е, не може (и не бива) децата да растат в саксия. Но наистина ли мислиш, че има място на света, където "преобладават" (да не кажа "има само") умни и усмихнати хора? В САЩ също има всякакви. Персоналът е обучен да помага при покупките и да ги носи до колата на клиента, като това му влиза в задълженията и не е свободно избран акт на добра воля. Иначе трябва да заключим, че в Макдоналдс у нас работят само най-любезните българи Ама не, просто така са инструктирани. Отделен въпрос е доколко наличието на "преобладаващо" умни и усмихнати хора в чужбина ще компенсира обърканата идентичност на децата - хем не се чувстват българчета, хем не се чувстват американчета/италианчета/каквото там. Тъй че емиграцията може да постави ново начало - но за внуците на емигранта, не на децата. И, понеже много се отклонихме, да обобщя - човек не трябва да има компекси поради националността си. Остналите нации не са нито по-лоши, нито по-добри от нас, всички сме хора, просто сме поставени в различни условия.
Мисля ,че не беше нужно , но явно ще трябва да уточня - Не става въпрос за персонал , става въпрос за хора - баби ,лели ,младежи .. които ти предлагат помощ Ето ти веднага го свърза с персонал , само това може да ти подскаже какво мислиш за такъв жест на любезност в БГ .. Не говоря за емиграция , говоря ,че докато в някои страни преобладаващата част от хората са умихнати (дори лицемерно , но усмихнати) , тук не е така .. Не казам кои хора са добри , кои лоши .. Идеята ми е кои хора са оптимисти и настроени да виждат красивото и доброто , българите никога не сме били такива. А от гледна точка на децата - изобщо не са объркани , за такива деца България е хубавото място със страните трамвай и с старите сгради , мястото където са бабите , които ги глезят .. а никой не кара децата си да се самоопределят от 3 годишни - те са Ина , Макс и т.н. , не са българчета , германчета и т.н. Крайно време е в света на глобализирано общество ,човекът да не е българин , испанец т.н , а да е просто Георги , Джеймс или Алфредо .. индивиди ..
@Съни - казах това за персонала, защото той наистина е длъжен да го прави, затова и направих паралела с Макдоналдс у нас. Аз пък като бях там никой (извън персонала) не ми е помагал. Така че от единични случаи при теб или при мен не бива да се правят глобални избори. Определения за дадена нация, че е такава-онакава, са нелепи, и не говоря само за българите. Който е пътувал достатъчно или е поживял повече неизбежно стига до този извод - хората са хора. Краткият туристически престой оставя едни впечатления, дългият емигрантски престой - съвсем други. Българите не сме нито по-добри, нито по-лоши от останалите нации, колкото и да е шокиращо за някои @ Венцислав Димитров - ама с колко гордост го казваш това, че те е срам
whatever , не са били единични случаи ,не само само от САЩ , но все едно .. съгласна съм ,че хората навсякъде са хора , но не можеш да отречеш ,че по-големи песимисти от българите НЯМА Не правя изводи кои са добри и лоши , нито деля хората по национален признак . Пак ще повторя моята позиция - хората трябва да спрат да приемани като българи , испанци ,французи , а като индивиди - всеки със своите особенности ,своите таланти .. 21 век е век на индивидуалистите ! За това ,разрешете ми да се гордея с нещата , които АЗ съм постиганала , а не с головете на Бербатов ..
Лични финанси разсъждава доста трезво. И аз съм против обобщенията, защото хора всякакви. Вярно е и, че всеки народ има определен профил, нагласи, темперамент и т.н., които давата общата му физиономия пред света. Общоприето е, че испанците са жизнерадостни и весели, финландците и другите скандинавци са пияндета и т.н. Погрешно, както писа г-ца/г-жа Лични финанси, да се смесват краткотрайни впечатления от едно пътуване някъде с наблюдения, които можеш да получиш едва ако си живял повече в дадена страна. По принцип у нас се приема, че западноевропейците са възпитани, цивилизовани и т.н. Но от моя опит в Белгия смело мога да кажа, че това е само на повърхностно ниво и е доста изкуствено. Там в супермаркети съм бил свидетел на такива кавги между случайни хора каквито никога не съм виждал у нас. В момента, в който белгиеца почувства дори и най-лека заплаха за интереса си, независимо дали е реална или мнима, забравя за всякаква учтивост и става супер агресивен към теб. Ако пък си чужденец и още по-лошо източноевропеец, тогава избуява и зле прикриваната ксенофобия. От друга страна, никъде не съм срещал по-сърдечни и готови да ти помогнат хора от Сирия. Обикновени хора по улиците, по магазини и т.н., съвсем чистосърдечно и с желание те упътват, завеждат или закарват до мястото, което търсиш, черпят те с чай или кафе и т.н. Да не казвам с каква любов се отнасят и как се радват на малки деца, нещо което в Европа никъде не можеш да срещнеш. В Сирия ги прегръщат, целуват, подаряват им разни дреболии. Но нашият стереотип казва, че там живеят едва ли не някакви зверове, които само гледат как да ти отрежат главата. Ето два примера как клишетата ни подвеждат.
@Съни - ами, отричам Не мисля, че ние сме най-големите песимисти. Съгласна съм с теб, че човек е първо човек и после националност. Просто не бива някаква черта да се приписва на цяла една нация, това е.
@Съни, това хората да престанат да бъдат приемани като българи, испанци, французи и др., както ти казваш, е все едно да престанат да бъдат приемани като мъже или жени. Човек се ражда от някаква народност, говори даден роден език и носи определени национални характеристики. Няма как да се избяга от това. Хората са го казали: "Кръвта вода не става".
Как отричате стереотипите , а сте съгласен да бъдете подвеждан под общия знаменател българин ? Държавата ,в която сте роден е ред написан в акта ви за раждане , нищо повече . С риск да се повторя ,човек сам избира коя държава ще нарече родина.
"Българин" не е общ знаменател и не е ред в никакъв документ. Просто съм се родил такъв и СЪМ такъв. Факт. Не виждам никакво противочерие с казаното от мен по-горе за стереотипите. Няма как да се почувствам нещо различно, не мога да си представя какво е да си англичанин, руснак, индиец или каквото и да било друго поради простата причина, че съм българин. Това е обективна даденост и не влагам нещо отрицателно или положително в нея. Оттам, бидейки българин аз се чувствам съпричастен към тази нация, без да тая нищо лошо срещу другите.