Едва ли някой ще се учуди, че наскоро беше заснето как две жени се скубят за косите в столичен мол, а служител на Централна градска мобилност (ЦГМ ) е задържан за това, че набил двама души при спор за скоба на кола.
Не за първи път ставаме свидетели на подобни изблици. Виждали сме как се водят гладиаторски битки за едно свободно място в метрото, как хора да се блъскат на опашките за храна сякаш раздават последните кебапчета на планетата и как шофьори си разменят крошета по светофарите заради неправилно изпреварване.
Бой между жени в мола, пък бил и той пред дете, и саморазправа с общински служител, не са точно скандалите, които ще ни разтърсят из основи.
Но може би ще ви изненадам със следващия си извод: изброените инциденти, включително и последните два, са пряко свързани с нас и са тест за толерантността ни към варващината на улицата.
Нека сме наясно - хулигани е имало и винаги ще има. Не само в България и на Балканите, а и по целия свят.
Използването на груба сила не е запазена марка на определен национален манталитет. И е най-малкото наивно да вярваме, че само у нас проблемите се решават с шамари, а на Запад никой на никого не вдига ръка, защото всички слушат само Моцарт и пият чая си с вдигнати кутрета.
Агресия се намира навсякъде - и в Лондон, и в Париж, и в Берлин. Тя не се е родила с появата на телефоните и социалните мрежи, макар че новите средства за комуникация я правят по-видима и ангажират повече зрители.
Открай време е имало хора с ниска устойчивост на стрес, на които им се събира много и само чакат удобен случай, за да изпуснат напрежението.
••• Коментар за инфлуенсърката, която насърчаваше боя, четете тук:
Може да е мъж, който не смогва да е едновременно баща, съпруг и служител на заплата. Може да е жена, на която ѝ е дошло до гуша от крясъците на децата, вечното чистене и подреждане и почти никаквото време за себе си.
Може да е всеки. Дори човек, чиито родители са го научили, че при конфликт единственият "достоен" ход е бой.
Фитилът може да е най-обикновена ситуация от ежедневието, а разправията да ескалира за секунди. Преди да се усетите, магазинът и паркингът ще са се превърнали в бойно поле. Никой не е застрахован, че няма да изпадне в подобна ситуация. Още утре може да се изпречите на пътя на човек, на който му е прикипяло и отчаяно си търси извинение, за да излее целите си яд и злоба.
Но има едно правило, което ако прилагаме, съществено ще промени нещата - когато си кажем, че боят на улицата ни засяга, защото не приемаме за допустимо да се държиш така на обществено място.
••• Има ли женска солидарност днес?
Когато заедно реагираме на агресията. На само като я снимаме, подсмихваме се и се наслаждаваме на безплатното шоу, а и като правим опити да я спрем: с активна намеса, обръщане към полицията, към охраната на място, някоя институция.
Голямо облекчение е да знаеш, че общественото съзнание ще те защити в труден момент.
И именно в това е разликата между цивилизованите общества и нецивилизованите - не в липсата на дивашки прояви, а нулевата търпимост спрямо тях.
С премълчаването и подминаването на инцидентите от последните дни и с оправданието "това не е моя работа", ние нормализираме насилието. То става част от пейзажа, нещо "типично по нашенски", а това е опасно.
Такива сцени са не само грозни, те са отровни, когато са оставени на самотек. Убиват усещането, че живеем сред хора, където правилата и културата на поведение имат значение.
Днес е шамар в метрото, утре е побой за паркомясто, а вдругиден - нож в парка, където водите децата си.
Тези истории не са чуждите истории. Те са нашата реалност и въпросът е дали стоим безучастни, или се опитваме да спрем безчинствата, защото се стремим да вървим към едно по-човешко и социално отговорно общество.
