Ако управляващите намират утеха в стихването на протестите, ще трябва да ги разочароваме. Радостта им е доста прибързана. Защото 6-месечната улична съпротива, предизвикана от катапултирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не е бунт на инат, а първо действие от сблъсъка на два свята.
Уж говорят един език, но те не се чуват, не се разбират и не се искат. Не, не става дума просто за "интернет-лумпени" срещу кабинета Орешарски, за "ранобудни студенти" срещу властта и всички подобни нарицателни, с които събитията бяха старателно брандирани. До степен, в която изразяването на мнение, различно от това на двата лагера, стана почти престъпно деяние.
Тази партизанщина обаче не променя факта, че цялата политическа класа е изправена пред нов противник, който не идва задължително от авангарда на обсадите и акциите пред парламента.
Непримирими, в държавата бушуват две души
Няма етикети. Той може да не се снима пред металните заграждения, да не се целува с полицаи и да не преследва кортежа на Пламен Орешарски, но със сигурност е различен от него и всичките му колеги.
Разломът е на ниво морал, ценности и начин на мислене. Същинската битка е повече от поколенческа - тя се води между свободолюбивите млади срещу възпитаната в стигми и самоизключителност партокрация. Непримирими, в държавата бушуват две души, би казал поетът. Психолозите Иван Игов и Пламен Димитров, председател на Българското дружество на психолозите, обаче ни предлагат научно обяснение.
Венера вика Марс
Протестиращите и политиците нямат допирни точки, просто защото се движат на различни плоскости. Сблъсъкът им е неизбежен, защото е еволюционен. Ако не заради Пеевски и това правителство, щеше да е заради нещо или някой друг, убеден е Иван Игов. Ръкавицата вече е хвърлена.
"Няма никакво значение дали целите на тези протести ще бъдат изпълнени. Видяхме едно младо поколение, което не е обременено от миналото и е по-свободно да взима решения, да казва какво не му харесва. Това са носителите на новите ценности и новия морал - и ги поставят над собственото си благо", коментира той.
Игов поставя диагнозата "научна безпомощност" на нашите политици: "Те са израснали в робство. Те не разбират другите, които не се страхуват да говорят това, което мислят, колкото и да ги заплашват, каквито и полицейски сили да хвърлят срещу тях. Не говоря само за тоталитаризма, а за това, че тези партийни структури се превърнаха в затворени общества, където никой не се чувства свободно".
Пламен Димитров изтъква друга част от проблема - дългото отсъствие на културата на диалога у нас и способността на институциите да ангажират по-голяма част от населението в правенето на политика. Това се превърна в професия за избрани - и част от тях се интересуват повече от личните си интереси, отколкото от проблемите на хората. Това Игов нарича ниско ниво на морална зрелост, което дълбае пропаст между политици и протестиращи.
Димитров описва ситуацията като "шизопараноидна" - разцепването на определенията за света в черно и бяло, добро и лошо, и невиждащото нюанси мислене. Според психолога хората трябва да бъдат по-възприемчиви към случващото се, за да изковат гражданската си позиция.
Старите трябва да си отидат
Моисей разхождал евреите 40 години през пустинята не защото нямало далеч по-кратък път към Обетована земя, а защото вярвал, че роденият в робство не може да бъде свободен. Когато си отишъл и последния човешки спомен за тези мрачни времена, израилтяните били готови.
Припомняйки тази библейска притча, Иван Игов настоява: "Трябва да се появи едно ново поколение, което да е по-свободно и да бъде на друго ниво на морална зрялост. Може и да не е в този живот, но това ще се случи".
Пламен Димитров допълва, че конфронтацията между поколенията е естествен процес заради порива на младите да вземат нещата в свои ръце. "Логично е те да не знаят как да постигнат исканията си, защото им липсва политическата подготовка на номенклатурата, но са много ясни и последователни в преследването им. И рано или късно ще ги постигнат", изтъква Иван Игов.
"Със своето упорство политическият елит, който се опитва да не вижда и чува какво се случва, създава благоприятна почва за освобождаването - за моралното, ценностното, човешкото освобождаван", казва той.
За утре е свикан протест под надслов „Да сложим край на мирните протести", който впоследствие беше преименуван на "Вече го правим и за основните ни свободи". Може би точката на пречупване не е кой знае колко далеч. Остава да видим дали протестиращите ще изберат вувузелите или камъните. Второто не е никак цивилизовано.
Шрайка, и с какво вие сте по-добри от настоящите политици та да изберем вас? Знаете повече? Можете повече? Или сте по-морлни? Покажете, че знаете повече, докажете с делата си, че можете повече и аз веднага ви ставам фен. Ако пък ще ми говорите за повече морал: "Когато за морал говорят мъже - те са лицемери, когато за морал говорят жени - те непременно са грозни" - казва Оскар Уайлд. Смени "мъже" с "богати" и "жени" с "бедни" и ще получиш реалността за морала в политиката. Нагледах се на бедни моралисти, дето като забогатяха и забравиха що е това морал и има ли то почва у нас. Властта и парите развращават всеки. Без изключение. Аз за себе си съм си взел решение - който и да е, ще бърка в кацата с меда. Искам поне да е кадърен и бих гласувал само за кадърни хора. Аман от безхаберници докопали се по партийна линия до високите позиции да правят глупости в национален мащаб.
Rowan, отново не сме се разбрали. Няма "ние", не предлагам себе си, нито агитирам за партия. Под "нас" разбирам мен, теб, Мануела, ранобудни, будни или задрямали граждани.
Мануела, няма да се заяждам с некоректността на сравнението ти, и го прoдължавам, с надеждата че ще разбереш положението. Да приемем, че твоят зъболекар е единствения в селцето в което се намираш. Нямаш възможност да отидеш другаде, няма как други специалисти да дойдат да те лекуват вместо него. Зъбът те боли, та се къса. Освен това си развила гангрена, която може да доведе до тежки последици. Изборът ти е или този, доста некадърен зъболекар да извърши манипулациите, или да отидеш при Гоше Винкело, да те измаа веднъж и да ти избие половината зъби, белким спре да те боли. Да, имаш и избора нищо да не направиш. Та кой избор сега ти звучи най-логично?
В примера със зъболекаря най-доброто решение е най-простото: докато ти прави зъбите, с едната ръка го държиш за топките. Ако усетиш, че нещо не е както трябва, стискаш. Протестът НЕ Е ИНСТРУМЕНТ ЗА КОРЕКЦИЯ на държавното управление. Той е аларма, сирена, внезапна спирачка – която се задейства, когато стане ясно, че този, който управлява страната, я води към катастрофа. Задейства се от обикновения пътник/гражданин – който, дори да не е особено сведущ в политическите дела, усеща как го возят (а ако е с акъла си, усеща и НАКЪДЕ го возят). В развитите демокрации алармата я задействат даже когато започне просто да друса. Тук – едва когато стане очевидно, че отиваме към пропастта. Въпрос на критерии. Пътникът удря бутона на алармата или дърпа ръчната спирачка (респ. пациентът стиска зъболекаря за топките), БЕЗ ДА Е ДЛЪЖЕН ДА РАЗБИРА как се управлява държава или как се лекуват зъби. Не можеш да му кажеш „дай алтернатива“, това е абсолютна наглост. ТИ (управляващият, лекуващият) си длъжен да му предложиш алтернативи – и да му обясниш с какво са по-добри, и то на език, който той разбира. Затова си сложен там. А да му кажеш „образувай партия или излъчи лидери, за да можем да си приказваме“, е чиста проба опит за скатаване. На протеста не му е работа да ДИСКУТИРА с властта (камо ли да „постига компромис“), това не е профсъюз. Протестът единствено КАЗВА „има аварийна ситуация, вземи мерки“. Точка. Това му е функцията. И трябва да бъде чут, разбран, и да се направи необходимото. От тези, които са длъжни не само да се справят с подобни ситуации, а и въобще да не допускат появата им. В този смисъл самият факт, че възниква граждански протест срещу властта, вече е лош атестат за нея: това е недвусмислено предупреждение, че тя не си върши работата. Затова всички приказки колко „безплоден“ бил протестът, както и всички умувания как протестиращите да направят едва ли не паралелна власт, за да свършат работата на официалната, са пълни глупости. Протестът може да се усъвършенства само в една-единствена насока: да става ПО-ЕФЕКТИВЕН. Тоест, да започне да реагира по-бързо, сирената да стане нетърпимо силна, внезапната спирачка да заковава на място, хватката върху топките на зъболекаря да е още по-здрава. С две думи, протестът трябва да стане такъв, че ДА Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ. Ако механизмът на протеста е ефективен, който и да управлява или да ти оправя зъбите, много ще внимава да не прави дивотии – без значение дали са вигите или торите, демократите или републиканците, левите или десните. Защото ще знаят, че ако не си вършат работата както трябва, ще стане лошо. И ще кадидатстват само такива, които са достатъчно компетентни и отговорни, за да имат увереността да поемат този риск. Стигнем ли дотам, можем вече да си ги избираме по концепции, идеологии, платформи и прочее по-луксозни подробности. Даже и по симпатия, ако щем. За възпитанието, казват, били особено важни първите седем години. През 90-те обаче не бяхме наясно, че трябва да си възпитаме властта – и я оставихме на самотек. И я изтървахме, разбира се. Сега трябва да се разправяме с 24-годишен дангалак, който си мисли, че всичко му е позволено. Няма да е лесно, кой е казал, че ще е лесно? Но ако не набием в главата на дангалака поне санитарния минимум от дисциплина и отговорност (за начало), утре може да продаде къщата. Или да я запали, защото тъй му скимнало.
Шрайка, мъдрецо, примерите ти са покъртителни просто. Жената, децата и нещастния човек. Зъболекарят и алтернативата Гошо Винкела. Да викаме Неволята или да вдигаме гълъбите? Такова примирение лъха от теб, че се плаша. За да не кажеш, че те нападам лично, ще споделя, че гледам да не забравям едно нещо. Всяка промяна започва от мен самата. И още: ако има проблем има и избор – правиш нещо или не правиш нищо. Поуката от приказката за Неволята е, че запряташ ръкави и си помагаш сам, вместо да чакаш благоприятната подредба на звездите или не знам си какво друго. Ако ти харесва да живееш нещастно с болния си зъб, ок. Само не агитирай, че и на мен трябва да ми харесва така. Не е страшно да грешиш, лошо е да не правиш нищо за да не сгрешиш. Лек ден.
Щрайха Май се повтарям, ама напъните да звучиш спокоен и ерудиран са покъртително нескопосани. Това ли е новата повеля към троловете - като не става с галфони като Бойчо, пратете им един дървен философ, та цял форум да се бори с него
Бетоне, +1 от мен
Стига с тия зъболекари, бе! Ако бях зъболекар, а Мануелчето беше на стола и ми стискаше топките, щях да вадя зъбите й един по един. Нека стиска, топките ми са железни.
Да не минеш само на контра алт , братлеце.....
Мануела, казваш, защо не искат сега управляващите нови избори. Ами защо са им? Сега положението ги устройва. Те управляват, имат време да прочистят калинките, да назначат бръмбари на тяхно място, имат време да направят това, което са си наумили. А вие, протестиращите им дадохте всички възможни оправдания да не вършат онова, което са обещали и не могат или не искат да свършат. Въобще рай за властимащите - хем правят каквото си искат, хем могат да се оправдават за всичко - било с вас, било с коалиционния партньор, даже с Волен . Могат да обосноват и най-идиотското решение. Е, за чий са им избори? А, алтернативата им в момента наистина е само онзи с "Винету". И като гледам, не се и задава друга. В момента има няколко новосъздадени креатури на БСП и няколко отломки от бивши креатури. Отломки, които отгоре на всичко се дърлят кой да държи юздите на каруцата в която са се накачурили. Ама кон нямало, а каруцата се движела по наклона към урвата. На кого му пука? Те си се карат. Други пък нямали политически искания и властта не ги интересувала. И били безплатни и безидейни. Тях просто ги сърбяло! Нека тогава да задам сакралния въпрос. "Кой? Кой? Кой?" И още един: "А, после?" Със Зелен Бетон съм съгласен по отношение на това какво представлява по принцип протеста. Но със това: "И трябва да бъде чут, разбран, и да се направи необходимото.", не съм съгласен. Защо? От къде на къде? Ако прецени - ще се вслуша, ако прецени - няма. Демокрацията НЕ е Консенсускрация. При демокрацията е нормално и логично да има НЕдоволни от резултатите от изборите и демократичните последици от тези резултати! При демокрацията е нормално и логично да има НЕдоволни от начина на управление, от конкретните стъпки, закони и прочее. Между другото броят на арабските имигранти в България вече надхвърля с порядък броят на протестиращите пред парламента. Ако послушаме Чехльо и Сталинка и им дадем гражданство, могат ли утре да се съберат едно 10 000 - 20 000 чаршафосани на жълтите павета и да протестират за създаване на Арабска Джамахирия България? Даже ще се намерят коренни жители дето да им пригласят. Могат, или не могат? И ако могат, трябва ли да ги послуша правителството и парламента? И правителството да подаде оставка в полза на главният Аятолах на протестиращите? А парламента да гласува за въвеждане на Шериата за конституция? И да, хубаво би било "протестът ... да стане такъв, че ДА Е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ", но нека да сме реалисти. Ще използвам един лаф от стар български филм "Издишате, Велко, издишате!". Още нещо - загубихте мярата. Преиграхте. Превърнахте протеста във фарс и го развивате в гротеска. Пример, как може да се освини една справедлива кауза. Неслучайно управляващата клика не прави нищо по въпроса - та те пари биха дали за подобни протестиращи. Отклоняват вниманието, дискредитират справедливите критики към правителството, служат за лош пример - "Не харесваш правителството - значи си като тях". От коментарите на всички защитници на протестите, лъха един идеализъм, клонящ към наивитет. В идеала лошо няма, но някой от вас управлявал ли е хора? Дори малка фирмичка? Сигурен съм, че не. Припомняте ми думи на Фридрих II: "Ако искам да накажа една провинция, ще я дам на философи да я управляват". Политиката е изкуството на възможното. И аз искам да се забрани лошото време, грозните жени, топлата водка и глупаци да стават депутати и министри, но живеем в несъвършен свят. И все ми се струва, че промяната няма да дойде от смяната на едни крадльовци с други крадльовци. Търсим вината винаги другаде. Сега сме я намерили в червените. Е не, вината е в нашия манталитет и народопсихология. Промяната трябва да дойде първо в главите. А върху това не ще да работи никой. Не ще и това си е. Не случайно два пъти споменах Левски. И докато Мануела и много, много други като нея смятат, че политиката не е тяхна работа, винаги ще се намират тарикати дето да се възползват. Има ли овце, ще има и вълци. ---- delight, ми толко'а мо'а, таквиз примери да'ам. Не всички сме съвършени като Оня. Радвам се, че поне някой си спомня приказката за Неволята. Може да я разкажеш на Мануела.
@Шрайка: > Промяната трябва да дойде първо в главите. А върху това не ще да работи никой. По принцип вярно. Няма да те питам как точно си представяш въпросната промяна, защото темата е много обширна. Един въпрос само: как смяташ, дали коментарите ти под тази публикация работят по някакъв начин за такава промяна? Или точно обратното – работят против нея?
Бетоне, нагледал съм се на гол ентусиазъм и на попарени надежди в последствие. Нагледал съм се на незаинтересованост след това и вакханалия на докопалите се до властта. Нагледал съм се и на подмолни действия и предателство на хора, на които си залагал големи надежди. За това съм на мнение, че промяната е бавен процес, че "революциите" се ползват само за нечия угода, за разместване на властовите пластове и намърдване на користни люде в тях, за замитане на следите и скриване на истинските намерения. За това съм на мнение, че целта не оправдава средствата, че важен е пътя и всяка негова стъпка. Че правилата трябва да се спазват, а ако имат нужда от промяна, то тя се разглежда от колкото може повече страни и се променя внимателно. Не се залита от една крайност, в друга крайност. Не се приема мнението на опонента, като априори невярно, не се приема несъгласния с теб за враг. За това съм на мнение, че политиката не е работа само за избрани, че бърка всекиго, че е нужно да бъде обсъждана, тъй като винаги засяга всички. За това не чакам от никого нищо даром. Стига с това чакане да се появи Принца на бял кон и да свърши всичко вместо нас. Стига с това говорене за политика само на чашка и мишкуване през останалото време. И не, не очаквам моето говорене да промени с магическа пръчка нечие мнение. Нито да обезсърча надъханите, нито да дам сила на защитниците на статуквото. Достатъчно е някой, за нещо, за миг да се замисли, че монетата има две страни. Че нещата не са черни и бели. Че всяко действие води до разностранни последствия. Да не приема за аксиома, което и да е твърдение. Да мисли със собствения си ум. Аз всъщност искам това, което обявяват, че търсят протестиращите. Но знам, че не това е начина да го постигнат. Бил съм на тяхно място и знам как ни изпързаляха. "Нашите".
Мануела, ще ти дам пример за протест с Тома Белев и "Залени Балкани", макар и да не споделям много от техните позиции. Моля да това да не се смята за агитация.
Шрайка, като те чета си мисля, че си на около 45 год. , бивш десен, викал си по митингите "Желю- Президент", гласувал си за Костов,изучил си Емил Кошлуков в Щатите, направил си си фирма с очакване да станеш милионер и след 20 години си осъзнал,че си от приебаното поколение. Докато си вярвал в демокрацията , някой я е осребрил Споко бро , ние се навоювахме, ред е на младите да си вземат петте пари
John Smith, пропуснал си само да посочиш рождената ми дата и щях да те обява за наследник на Ванга.