Не искам да мисля позитивно

"Винаги съм толкова позитивна и се старая да мисля положително, а виж какво ми се случва", сподели наскоро една приятелка, явно разочарована, че съдбата не я е възнаградила за светлата й нагласа и заклинанието, че животът ти ще се промени, ако не мислиш негативно.

Мантрата "позитивно мислене", която звучи постоянно и вече се приема едва ли не като основно правило на живот, заедно с всевъзможни рецепти за успех, кара доста хора да се чувстват по подобен начин и да се чудят, че нищо особено не се променя и светът си е същият. Независимо че стриктно спазват указанията.

Те недоумяват в какво бъркат и защо точно при тях ефектът не е такъв, какъвто описват авторите на огромното количество книги, свързани с това как да постигнеш успех и да бъдеш по-щастлив.

Тези издания се оказват и най-купуваните, за разлика от  "депресарската" по-сериозна литература. Много интересно, между другото, как биха звучали тези творби, ако авторите им бяха привърженици на позитивното мислене.

Какво би направила Ана Каренина, ако беше тренирала ума си да възприема и предефинира нещата само в положителна светлина. Какво ли би било посланието на "Осъдени души"? А как ли биха звучали стиховете на един позитивен Яворов?

Опитите позитивното мислене да бъде вменено като основна рецепта за щастие са опасни, защото могат да направят хората плитки, ограничени и еднакви. Ето едно послание в тази елементарна психология, което би трябвало да събуди насмешка, но явно се възприема абсолютно насериозно - млад човек се чувства нещастен, защото шефът му го смята за глупав. Ако не знаел, че шефът има такова мнение за него, нямало да бъде нещастен, тоест самите мисли на младежа го правели нещастен, а не мнението на началника.

Това е същото като да твърдиш, че, ако си сляп, е по-добре, тъй като няма да виждаш мръсотията по улиците и грозотата на света. Или, че ако си глух, няма да чуваш обидите и глупостите, които ти говорят. Позитивното мислене всъщност блокира сетивата ти и ти пречи на обратната връзка със света.

То осакатява познанието на човек за себе си и за околните, пречи му да се самокоригира, да общува с останалите, като изиска тяхното мнение и промени едонстранчивата си гледна точка, която е неизбежна, предвид субективното възприемане на реалността от всеки един от нас.

Лошите мисли, отчаянието, тревогата, притеснението, дори злобата и завистта, са естествена част от живота и тяхното заобикаляне или отричане води до фалш, до скучни и неискрени отношения, до неразбиране и непознаване на околните, до непознаване и на самия себе си, а често - до абсолютно реални негативни последствия.

Ако шефът ти има лошо мнение за теб и ти се опиташ да игнорираш това, като погледнеш позитивно, реално никога няма да промениш виждането му и скоро можеш да се окажеш без въпросната работа. И ще се чудиш като моята приятелка „Бях толкова позитивен, а защо ми се случва това".

Няма нищо страшно в това да се откажеш от нещо, защото не го умееш и не можеш да го постигнеш, а не да си повтаряш "Ще успея, ще успея". В такива случаи вярата в собствените сили, които ги няма, дори би изиграла лоша шега. Няма нищо унизително да си отчаян, да се чувстваш обиден, да се ядосаш, няма нищо лошо и в това да го покажеш, за да дадеш възможност на другия да разбере какво чувстваш и, ако го интересува, да ти помогне.

Изкуствените отношения, базирани единствено на позитивни емоции, напъните да превърнеш дъното, до което си стигнал, в полет и сълзите си в усмивка, приличат на опитите на дете да превърне куклата си в истинска принцеса с пластмасова пръчка на фея, купена от магазина за един лев.

Ако толкова лесно се програмираше човешкото мислене, по света щяха да шестват тълпи позитивни, скучни хора, които обръщат всичко, което ги измъчва, във фалшива представа за хубаво, да захаросват горчивото и киселото и в крайна сметка да бъдат унищожени всички други вкусове, които предлага противоречивият и далеч не само позитивен свят.

Без истинска тъга няма и истинска радост, казват мъдреците. И не знам защо, при положение, че китайската философхия е нещо много модерно и популярно напоследък, встрани остава истинското тълкуване на Ин и Ян - упадъка и съзиданието, които винаги се намират в равновесие, двете се съдържат една в друга, а, когато едната достигне апогея си, се превръща в другата.