"Търсещият щастие е като пиян, който не може да намери пътя към дома, но знае, че има дом"
Кой постига целите си? Който има такива!
Ежедневното безрадостно съществуване от 9 до 17:30 ч., последвано от прибиране в задръстване, миене на чинии, гледане на новините и Слави и марш по леглата, не е триумфът на човешкия дух, за който мечтаят мислителите от епохата на Ренесанса.
Вероятно Франсоа Рабле и Леонардо гледат отгоре и се питат един друг "Къде сбъркахме?", а добрият стар Сервантес се тюхка, че винаги за идиот ще бъде смятан дон Кихот, а не практичният Санчо.
Но клетъчно отглежданите кокошки също са практични от тази гледна точка - винаги са сити и не им е студено. Те не са и нещастни, защото не познават света извън затвора си. Човекът обаче е надарен с това познание и е учудващо нежеланието му да променя ситуацията. Особено в България.
Не-мечтателят най-обича да се оплаква - от свинщината пред блока, от дупките по пътя, от гадното правителство. Не-мечтателят не вярва, че нещо зависи от него и живее като клетъчно отглеждана кокошка. Той обвинява друг за посредствеността си - някакъв нечестен елит, който се възползва от горкия него, за да тъне в охолство.
Вместо да вземе живота в ръцете си, не-мечтателят се оправдава с причини извън себе си. Защото е по-лесно да псуваш и да си стоиш в матрицата, отколкото да слезеш да почистиш пред блока и да засадиш няколко цветя.
Наистина е жалко, че псувните не отменят лошите явления в действителността. Ако беше така, България и Сърбия щяха да са най-проспериращите държави на света.
Но доколкото практиката отхвърля този подход, добре е да се научим да мислим положително и да се опитваме сами да правим живота си и света наоколо такива, каквито искаме да бъдат.
Останалото са тъпи оправдания и поп-фолк.
