Истинският Сноудън

Може би суичърът на Едуард Сноудън е трябвало да събуди подозрения.

Продавана от фондация „Електронна граница", дрехата имала щампа, която пародира логото на Агенцията за национална сигурност (АНС) - вместо традиционния ключ, орелът държи кабели на AT&T и има слушалки на главата си. Сноудън носел суичъра често - за да не му е студено в климатизирания подземен комплекс на АНС „Куния" в Хаваи, известен като „Тунела". Според колегите му, щампата била ироничен жест. На толкова голям талант като бъдещия борец срещу електронното следене подобни неща могат да му се разминат.

Месеци, след като Сноудън предаде десетки хиляди секретни документи на медиите, бившият сътрудник на разузнаването е извън сянката на прожекторите и рядко дава интервюта или споделя подробности за себе си. Преди дни в предаването „60 минути" на Си Би Ес ръководителите на АНС го описаха като злонамерен хакер, който взел приемния изпит с измама, а компютрите му били унищожени след напускането му заради страх от вируси.

В същото време с мен се свърза настоящ служител на АНС, като помоли да остане анонимен. Това, което той/тя ми разказа, беше потвърдено от адвоката на Сноудън Бен Уизнър. Принципен и ултракомпетентен, ако и леко ексцентричен служител, който получил достъп до най-големите тайни на агенцията, след като впечатлил ръководството си с чист талант - така си спомнят „злонамерения хакер" неговите бивши колеги.

Основната причина човекът от АНС да се свърже с мен, беше за да опровергае различните версии за това как външен сътрудник е получил достъп и е изнесъл толкова много секретни документи - повече от всяка друга „къртица" в историята на службата. Според моя източник, Сноудън не е откраднал паролите на колегите си, нито е фалшифицирал SSH ключове, за да превиши правомощията си във вътрешната система. Просто шефовете са му дали ключа от стаята с тайните.

„Това хлапе беше гений на гениите. АНС е пълна с умни хора, но всеки, който е срещал Ед, ще ви каже, че той е нещо съвсем различно... Никога не съм виждал нещо подобно", казва моят събеседник.

Чист талант

Преди да дойде в Хаваи, Сноудън впечатлил ръководството на АНС с разработка на поддържаща система, която агенцията използва широко при разбиване на кодове. Освен това, по време на работата си редовно докладвал проблеми и грешки в софтуера на службата. Много от тях така и не били отстранени.

Едуард Сноудън се оказал в „Тунела" като експерт по киберсигурност към Dell, но заради проблеми по договора му бил преназначен като администратор на системата за управление на вътрешната мрежа на Microsoft. Той показал много добри познания и умения и му било гласувано доверие да работи по проект на агенцията, макар да не е неин служител. Според колегата му, това включвало и пълни права за достъп.

„От днешна гледна точка - голяма грешка. От друга страна, какво бихте направили, ако имате под ръка един тип, който е способен на неща, които другите не могат и единственият му проблем е, че идва на работа със зелен бадж, а не със син?", разсъждава служителят от АНС.

Той/Тя дава друг пример в подкрепа на тезата си, че Сноудън не е използвал чужди потребителски профили при източването на информация. Прекият началник на таланта му дал своята парола, за да може да го замества докато е в отпуска. Въпреки това, няма доказателства, че с акаунта е било злоупотребено и никакви данни, видими само през него, не са излизали в медиите.

Иначе, началниците на Сноудън, които днес твърдят, че ги е измамил на приемния изпит, по-рано толкова много се радвали на способностите на своя служител, че искали той да стане част от елитния хакерски екип на Агенцията за национална сигурност („Операции със специално осигурен достъп"). Спецът отхвърлил предложението.

Необичайният колега

Освен странната щампа на суичъра, на работното място на Сноудън имало и други предмети, които загатвали за бъдещите му действия. Сред тях било томче с американската конституция, която той често цитирал при спорове за законността на дадени действия на агенцията.

В един момент Сноудън даже бил заплашен от уволнение, след като се намесил в скандал между свой колега и по-висшестоящ служител. Младият експерт по мрежите и киберсигурността ценял хората, с които работи, и тайно оставял на бюрата им малки подаръци.

През повечето време, когато нямал конкретна работа, той се разхождал по коридорите с кубче на Рубик в ръка. По него го познали и първите журналисти, на които предал секретни документи в Хонконг.

Започвам да го разбирам

Колегата на Сноудън коментира, че бавно е започнал/а да разбира решението на Сноудън да даде на медиите секретните файлове на АНС. „Почувствах се шокиран/а и предаден/а, когато за първи път чух новините, но колкото повече време минава, ставам все по-склонен/на да вярвам, че той се опитват да направи правилното нещо и станалото не е нехарактерно за него. Не приемам методите му и няма да го нарека „герой", но е адски сигурно, че не е и предател".