Да си напазаруваме малко Бог. Сякаш има намаление. Всяка година покрай разпъването и възкръсването на Христос ние, българите, нахлуваме в църквите да се помолим да ни върви. Това не е страх от Бога, защото "страхът от Бога е да се мрази злото". Това не е вяра, защото вярата е разхищение на сърце. Това е опит за хитруване.
Новобогаташката ни действителност с цялата енергия на своето безсрамие е свела Бога до консумативна практика, нещо като момиче на повикване. Днес е ден за Бога, отиваме на църква, утре е ден за измами, мамим, когото трябва.
Всеки е намерил свой заместител на Бога: найлонови цици, политическо лукавство, нечист бизнес, връзкарски възход и пр. Мамим Бога така, както се мами човек. Величието му не ни смущава. Понеже сме уморени по рождение от нищетата, ние сме тежки роби на парите.
Опитайте да бъдете свободни и ще умрете от глад! Tова е най-силният ни страх. Сивите кардинали в нашето посттоталитарно общество преподреждат свободната икономика в несвободна. Те направляват паричните потоци, а с това и щастието в страната. Затова сме именно роби, а не невинни почитатели на парите. Балканската ни мечта се свежда до пресищане на хипертрофираното ни его.
До поглъщане, до трупане. Вижте телевизиите! Те са фабрики за производство на невежи граждани. Те разграждат умозрението ни. Създават лумпени и тъпанари. "И понеже намразиха знанието, затова ще ядат от плодовете на своя си път" - пише в Библията. Да се променят мислите на зрителите означава да се промени ходът на нацията.
Християнството не е да казваш, че си християнин
Да палиш свещ и да се кръстиш. А после да гледаш дебилните шоупрограми, с които ни облъчват посредствените телевизионни директори. Или да отвориш жълтия вестник и да се наслаждаваш на злостното рушене на съдби. Проповедите на Христос са довели до огромни изменения в живота на много народи. Християнството е дало особен тласък на света. Университети, човешки права, святост на семейството, изкуство, християнството е плътната изтънченост на най-новата европейска цивилизация.
Но ние, българите, не сме сигурни какво точно е казал Христос, нали? Иначе нямаше да произвеждаме такова количество бездуховна свинщина. Ние целенасочено превръщаме страната си в държава на гетата. Нали знаете, че Бог твори не само човеци, но още и национални характери, национални съдби, възвеличава народите или ги погубва.
Така Великобритания е съставена от клубове и лордове, от великото снобство на достъпа. Франция има своите претенции за културна изключителност и интелектуална сложност. Германия с нейния педантичен нрав - да класифицира хората в папки, да подреди изрядно дори смъртта. Полша, която често се напива, но е известна с борбата си за свобода, и т.н. Всяка страна демонстрира свой собствен похват към света.
За България най-характерна е омразата
Тя е толкова впита в същността ни, че чак материята потреперва. Толкова много е споделената, открита и скрита омраза, че заплашва да унищожи всеки кълн на благороден интелект: той ще бъде разпнат от сектата на некадърността. "Много добри дела ви показах от Отца, за кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?" - пита Иисус. "Защото се правиш на Бог" - отговарят юдеите.
В този смисъл всеки жив ум в страната ни трябва неминуемо да спазва правилото: Никога не показвай всичко на хората, няма да го понесат! Нашият национален изразителен дискурс е на отхвърлянето. Ние се изразяваме, като не харесваме. Не знаем, че най-изкусният трик в живота е скромността. Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони. Но, нейсе, ние сме доста потисната нация, бита с камшик много пъти. Оттук и обяснението за омразата. Някой дава ли си сметка, че общественият политически дебат в България се води през два жълти вестника?!
Вие на това демокрация ли му викате?
Аз го наричам диктатура на клеветата. Да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са две различни неща. Едното е да си фин, с опростена и ясна душа, другото е по празниците да си напазаруваш от църквата два-три килограма святост. Ние не вярваме в Бога, ние броим автомобилите на свещениците и считаме, че църквата е архаична. Мислим, че църквата трябва да ни се моли, да ни прелъстява, а ние да благоволяваме.
Бог не е покана за чай с дребни сладки, не е прищявка. Бог е нужда. "Човекът е краткотраен, пониква като цвете и се покосява" - се казва в Библията. Острото усещане за смъртност, единствено то лекува омразата. За да преодолее човек своето невнимание към Бога, му трябва някакъв шок. В началото на всяка метафизика е болката. С нея настъпва и смирението. Знаете ли, съвършената красота е тихо занимание. "Страхът от Бога е в началото на познанието." Затова няма мъдрост, натрупана през нахалство и самомнение.
ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! Весели празници - мир и светлина в душите.
силно ... и тъжно Но не бих казал, че и добрината се свежда до вярата в Бог, религията и т.н. Лицето на съвременната църква също е доста отблъскващо и никак не помага за подобряване на обстановката. Има доста по стари и същевременно по-модерни и адекватни учения и философии за това. Но дълга и сложна тема ... Проблема не е само у нас. Макар у нас злобата да е усилена поради ред фактори споменати и в статията. Лицемерните западни общества не са обаче по-добри от гледна точка на общочовешки добродетели.
Е как така що никой не чисти около църквите? Щото няма кампания на бТВ и Ани Салич не е призовала за това....т.е. не е модерно
Нелепости... Трябва ли да вярвам в бог за да съм добър човек? Трябва ли да вярвам в бог за да съм одухотворен? Трябва ли да вярвам в бог за да съм за да съм си висок морал? Трябва ли да вярвам в бог за да съм за да имам познание, да се възхищавам на света, да обичам, да се смея, да помагам на познат или непознат? Каква нелепост да вярват хора, наплашени я от болка, я от смърт. Не, бог няма монопол над нито едно човешко доблестно качество. Богът на християнството има монопол само над нашето невежество и страх. Да те е страх и да обичаш едновременно, да си роден болен и да ти е заповядано да се излекуваш, да ти кажат, че имаш правото да избираш, когато единия избор е вечни мъки. Обърнете внимание - вечни. Ние, така наречените грешници, за грехове които не сме причинили ние, а някакви хипотетични прадеди, ние винаги наказваме децата си за определен период от време. Никой не наказва децата си вечно завинаги, така детето нищо няма да научи и няма да стане по-добър човек, а какво прави Йехова? Бог, сътворен от хора, в затънтен пустинен регион, непознаващи нищо от естествения свят, невежи, жестоки и уплашени. Създали бог идеално копие на техния свят - монарх, диктатор, мъчител и съдник. Разбира се, виждали ли са те друг вид управление? Когато живееш в диктатура, единствения шанс е господаря ти да е милостив. Всички надежди са насочени в тази посока. А небесния диктатор е епитафията на всеки човешки такъв. Ти си под постоянно наблюдение, дори в сънят ти, дори в мислите ти. Поставят ти се неизпълними условия, така че винаги да си виновен, дори смъртта не може да те избави от твоя диктатор. Ако бог от библията съществува, то аз се обявявам за негов враг. Защото моралния ми избор е този на свободата, на еманципацията и просвещението. На философията и науката. Колко хубаво е, че всички доказателства които откриваме сочат, че този бог не съществува.
„12 а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.......” Представи с за момент, че душата ти е безсмъртна. И представи си , колкото и да ти е неприятно, че си предал Богу дух. Душата, казват е безтелесна, тя няма нужда да диша въздух, не изпитва глад и жажда, тялото и вече е умряло и страха от смъртта също не я гнети. Ще кажеш- какво и е на душата нищо не я тормози, нищо не я притеснява. Да, ама престави си, че същата тази душа вижда света на хората и разбира какво вършат живите измежду ежедневните си грижи. И представи си, че тази душа, забележи, че след като са заровили тленното и тяло в земята, никой не идва, там където е положено, нито да пали свещи, нито да лее вино нито просто така, просто да дойде. Ако ти си тази душа, няма ли да стане мъчно? И ако както казват, душите веждат и мислите на хората, защото мислите са просто душата с телесни вериги и тази душа с любопиство и с очакване гледа мислите на хората, на тези хора дето са и били приятели на земята, няма ли някой да си спомни за нея, а никой никаква таква мисъл не му минава, душата няма ли да я заболи? Ще кажете – ама чякай, тя душата нали не чувстваше нищо, ни мъка ни страх. Е да ама освен, болката от опареният пръст, има и друга болка, дето и душите ги боли от нея. И да кажем, че душата, реши да зареже живите и иска някой друга душа за приятел. И види една друга душа да се рее и и каже , здравей хайде да станем притятели, то какво ще изпита тя ако другата душа и каже- не те искам тебе за приятел, защото аз те виждах долу на земята, как обиждаше и хулеше хората които те обичаха и не искам така да постъпваш сега и с мен. Тогава тази клета душа няма ли да се почувства самотна и отритната и няма ли да изпита мъка? Ще си каже – е нищо, то и на земята никой не ме обичаше, но бях богат и имах много момичета и пиене и пари..и изведнъж осъзнае, че вече е само душа и ни може да пие, ни да харчи пари ни да има момичета, освен ако някоя друга душа не му каже – „обичам те!” Ама как да и каже, като и другите души са я виждали в земният и живот, а от земният живот нищо не е скрито за душите. И ще ридае горко душата и ще скърца с зъби и ще проклина, че е душа вечна, а други ще се радват на тази вечност. Без съд и без никакво присъда и без никой никаква награда да ти дава, човек в земният си живот сам се осъжда, защото съкровищата на небето, човек си ги събира тук на земята сам. Именно това е „Ада” библейски, а не някакво място с жупел и огън. Правете добро за да не отиде душата ви в ада е именно като – „недей да пушиш защото ще се разболееш от ужасни болести”, ако мага да си позволя да употребя това детинско сравнение.
Поздравления за Калина Андролова! Борисе, не се хаби за антиправославните провокатори!
Прекрасен материал, който бърка надълбоко и твърде добре изобличава лицемерието Ни/Ви... Чудесно е, че автор като Калина Андронолова пише отново
Текстът се опитва да обърне вниманието ни върху начина, по който изразяваме религиозността си / ако сме религиозни ;)/. Обявява поучаващо война на скудоумието / колко много категорични дефиниции в този недълъг текст!/, безсрамието, липсата на смиреност и дълбочина в общуването с Бога, обръща внимание върху омразата, живееща в съдружие с идеята за християнска любов, върху комерсиализирането на Вярата, видимото й преместване от полето на Духа, в някаква консумативна област, всеобщият взрив на самовъзвеличаване и нетолерантност към другия...... Щеше да бъде много добър този текст, ако не бе объркал духовните с политическите послания, ако не воюваше с омразата чрез омраза, със скудоумието - чрез нравоучителни клишета, ако тонът не бе така отчайващо нехристиянски с агресивната си "поучителност". На фона на Великденския размисъл - един дълбоко невеликденски по дух есеистичен опит. Жалко. И все пак - Христос возкресе! А това е над страстите ни, колкото и важни да ни изглеждат те тук и сега! Христос возкресе, скъпи хора!
"Един човек с наситена гордост не се нуждае да отхвърля, да раздава оценки, да пронизва с пирони" ...както правите вие ли? Очевидно вашата е крайно ненаситена, щом непрестанно раздавате оценки и пронизвате с пирони, изживявайки се като истина от последна инстанция. Не че не съм стъгласна с много от тезите ви...но преди да съдиш другите, виж дали не правиш същото. и дали със собствените си думи не изобличаваш себе си. съдене и плющене като вашето, не само тук, въобще, освен гордост е и хипер его, и засегнато честолюбие. и някаков дълбоко неудоволетворение. но не и смирение, за което толкова говорите... И не "усещането за смъртност лекува омразата", а любовта.
Христос Воскресе! Много, много Ви благодаря Калина. Когато се събуждаш все по- тъжен и нещастен без видима причина, когато се чувстваш все по-самотен, когато се страхуваш да споделиш радостта, когато непрестанно си задаваш въпроси и душата ти се блъска като птиче в клетка, когато се срамуваш от любовта си към хората, когато не можеш да спиш и се съмняваш в собствения си разсъдък, защото скромността не може да допусне, че всички са луди а само ти нормален - за мен е балсам да прочета написаното от Вас. Бог Ви е дарил с дарбата да използвате думите. Благодаря, че споделихте с мен тази болка. Сега знам, че има поне още един човек, който мисли и се чувства като мен. Благодаря.
Христос воскресе! Този текст освен че е много морализаторски, издава някак нисичко самочувствие и причината е точно негативизмът, от който е пропит, освен че очевидно се пренебрегват много обстоятелства. В резултат пъстрата картинка на това, как се празнува Празникът на всички празници и какво се случва на него у нас е сведена до два цвята - черно и бяло. Това, което ми се струва реалистично като негови твърдения, които са единствените, заслужаващи според мен внимание, защото всичко друго е банализми: че да вярваш в Бог и да упражняваш религиозна практика са различни неща (преди време го писах тук).Второто е, че църквата ни е архаична, макар че вместо като теза,очакваща своята аргументация, твърдението просто е отхвърлено съвсем безкритично. По повод на това твърдение и последвалата го "защита" на обратното, а именно - че ако си набожен, няма значение какви са поповете и църквата, стига да си палнеш свещичката като един смирен, скромен мирянин/християнин, бих запитала уважаемата авторка, за какво са ни тогава те? бих й припомнила също, че става дума за Институция, макар и църковна, религиозна, която има своите функции като такава и своите представители, и значи се нуждае от минимум обществено съгласие и консенсус относно тези функции и начина, по който те се изпълняват. Накрая, ще припомня само, че преди много време един известен писател, Бокачо се казвал той, написал една книжка, озаглавена "Декамерон". Неслучайно се сещам за нея, защото мисля, че едно от условията църквата да не е архаична, а в крак с времето, е тя да има своите критици. Това е обикновена диалектика и в двата смисъла на думата - като общуване, и като движение и тя с нищо не противоречи на каквато и да е богоугодност, набожност и религиозност. Знам, че сега насреща ми ще се изправят определени коментатори тук, с което ще свършим част от тази поизостанала у нас диалектическа дейност, щото само с толерантност не се живей, вЕрвайте ми.
"Накрая, ще припомня само, че преди много време един известен писател, Бокачо се казвал той, написал една книжка, озаглавена "Декамерон". Неслучайно се сещам за нея, защото мисля, че едно от условията църквата да не е архаична, а в крак с времето, е тя да има своите критици. Това е обикновена диалектика и в двата смисъла на думата - като общуване, и като движение и тя с нищо не противоречи на каквато и да е богоугодност, набожност и религиозност. Знам, че сега насреща ми ще се изправят определени коментатори тук, с което ще свършим част от тази поизостанала у нас диалектическа дейност, щото само с толерантност не се живей, вЕрвайте ми" Не знам дали съм в числото на "определените коментатори", ама само да вметна, че предложеният текст е твърде, твърде далече от стандартите на Бокачо. Няма как един абсурден неоталибанизъм да се изравни с артистичната феерия на "Декамерон". Камо ли да постигне оня обновителен импулс на класическата книга чрез намусената си назидателност. Накратко казано - търсят се усмихнати, доброжелателни и интелигентни критици на Църквата! Един голям дефицит днес
Много коментари, много нещо. Някои са били в отвъдното и знаят какво се случва там. Откъде имат тази недостъпна за мен информация, се питам...!?!? Впрочем, влизам да ви призова да четете библията. Четете я! Може и малко допълнителна литература, например догмите на основните деноминации. Това е най-сигурния начин да се попълнят редиците на деистите, агностиците и атеистите. Поздрави на всички.
ivorad, адмирации за това, че така добре сте разбрали какво имам предвид!
Колкото хора толкова мнения по темата и всеки мисли, че той е прав. Някой е прочел няколко книги и си мисли, че е усвоил всичкото познание за света. След това се изпъчва пред целия свят и се провиква "Бог ли, е па такова животно нема".