Човек и добре да живее, рано или късно попада на песен на Криско или пътуване с междуградски автобус...
Ако не са дупките по магистралата и липсата на климатик във влака, все ще има някой ремонт, който да предизвика задръстване, да те извади от равновесие, да ти загуби 2-3 излишни часа от живота.
Ако освен това много бързаш да стигнеш от точка А до точка Б, нямаш шофьорска книжка, достатъчно глупав си, за да не се довериш на споделено пътуване и определено не си падаш стопаджия, положението става още по-тежко.
Какво се случва тогава? Качваш се на автобуса.
Съвети от пътници с опит
Носете си пакет захар, за да поръсите автобуса преди тръгване. Проверете с ключови въпроси дали шофьорът е млад или стар, дали е добре със здравето и успял ли е да се наспи снощи. Ако някое от тези неща не дава индикации за сигурност и здраве, изберете друг автобус.
Най-добрият вариант е шофьорът сам да ви се представи като неосъждан и неразвеждан, но това е по-скоро неочаквано - обикновено е реакция на таксиджии, а не на автобусни шофьори, а освен това обикновено не е гаранция за добро състояние на духа.
Носете и икона, в случай че шофьорът няма закачена такава на таблото си. Все пак щом схемата с иконата „работи" в Югоизточна България, работи навсякъде. Ако случайно няма втори шофьор за разстоянието, помислете дали изобщо да се качвате.
Изборът на фирма
Изборът на фирма, с която да пътувате, е изключително важен. Ако е нещо от типа на „Пешо 2009", по-добре не се качвайте. Но не е задължително да разчитате и на големите фирми. По спомени от миналото лято, фирмата Ю.И. автоматично отпада. Когато го кажеш на жените по касите на автогарата в София, те кимват с разбиране и лека усмивка - нито си първия с предпочитания по въпроса, нито си последен.
Тъй като фирмата е окупирала ранните часове на деня, избираш да пренастроиш програмата си така, че да пътуваш с друга фирма и да стигнеш малко по-късно.
Ако има такава с по-скоро сериозно име, което не е името на дъщерята на шофьора и си виждал повече от един автобус на тази фирма, може и да рискуваш да се качиш.
Първото препятствие е преодоляно.
Дори може да се окаже, че имаш достатъчно късмет, за да бъде шофьорът мил и да изглежда здрав, автобусът да има климатик, багажът да е със стикер, който да доказва на кого от пътниците принадлежи.
Тогава неизменно се появява Той. Мъжът, който носи малко кашонче увито с връвчица и го подава на шофьора. „Само към колко ще стигнете, че да кажа на моя човек в колко да е на автогарата", пита мъжът, а шофьорът, допушвайки спокойно цигарата си до багажника, му обяснява.
Въпреки че след атентата в Сарафово беше напълно забранено пренасянето на багаж от автобус, без притежателят на багажа да е в автобуса, пакетът вече е наместен на почетно място между куфарите и саковете, като си знаеш късмета - сигурно ще е баш до твоя багаж.
Ситуацията се повтаря и на слизане в точка Б, където пакетът е получен, а отнякъде изскача друг, увил нещо в червена найлонова торбичка, което трябва да стигне до точка C.
Екстремното пътуване
Понеже е лято, в точка Б не те свърта на едно място, та си хващаш транспорт към точка C. Отново ти се подхилкват леличките на касите, когато уточниш, че искаш да избегнеш фирмата Ю.И. До теб възрастен мъж вдига рамене и казва: „Хм, ми че те всичките са еднакви - ти не знаеш ли, че и тая фирма е на ДС?", ама си купува и той билет за нея. Явно свикнал по неизбежност.
Тъй като те чакат два часа път и досега си имал късмет с автобуса на идване, не очакваш да изтеглиш късата клечка. А тя е междуградски микробус, подобен на софийска маршрутка и със сходни разбирания за движението по пътищата. И, разбира се, фирмата е нещо като „Гошо 2007".
Въпреки че си се запасил с билет ден по-рано, регламентирано място нямаш, даже напротив - едвам се добираш до място на последния ред на седалките. Което от друга страна е добре, защото багажите са така накачулени един върху друг в подобието на багажник, че на последната седалка можеш да подпреш сака си така, че да не падне при отварянето на вратата. А тя се отваря на всяка междуселска спирка, но за това по-късно.
В часа, в който бусът вече пълен трябва да тръгне, се оказва, че не е качил всички пътници. Изведнъж разбираш предимството на предварителния билет. Две майки взимат малолетните си дъщери в скута си, за да освободят място на още двама, които да се натъпчат в буса. След това се появяват две допълнителни столчета, които да препречат пътеката. (Ако нещо стане - багажникът е зад теб със затворени врати а пред теб - седалки, които няма как да прескочиш. Няма пътека, няма аварийно чукче. Няма нищо освен клаустрофобия).
И така пътуването започва. Докато прехвърляш в главата си всички агенции и комисии, които да сезираш за качеството на пътуването, бусът спира. Появява се и трето столче.
А на следващата спирка се качват още двама души.
„Ша седите прави", казва шофьорът и те стоят прави. И така до автогарата, на която успяват всички да изпълзят. Всички без теб и хората на последната седалка, защото допълнителните места не се отместват с лека ръка. „Е, тъкмо ше ми правите компания", подхилква се шофьорът, който балансира сака ти между още няколко, които подава на пътници.
След като успяваш да слезеш и да попиташ: Ама вие защо така ни наблъскахте в това бусче, че и билет не ни дадохте за гаранция, може да спечелиш и бонус - да те прокълнат до девето коляно.
Та така до точка C. После - влакът без климатик и никакво бързане. Въпреки че и там е една сигурност....
Е, винаги може отново да рискуваш с автобус, но е добре вече да си знаеш:
Печелиш от лотарията, ако избегнеш фирмата Ю.И.
...ако избегнеш фирми с година в името и такива, които ползват бусове от преди Девети;
...ако шофьорът не ти хвърля багажа, не те псува и кара с нормална скорост в едното платно, а не по средата между двете;
...ако стигнеш за близко до обещаното на автогарата време;
...ако няма правостоящи;
....ако има климатик.
И все пак, животът е кратък, по-добре да си спестим адреналина на междуградското пътуване с автобус. За където сме се забързали, ще стигнем, по-добре да не е на колела.
