Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?
С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?
Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.
Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).
Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.
Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.
Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)
Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.
Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.
О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)
А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.
Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.
Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...
Първата книга
Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.
Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.
Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.
Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.
Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...
Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.
Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.
Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.
Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален - "Подводния свят", пак може да се чете.
Дай да не четем история изобщо и да зарежем археологията, понеже видиш ли било ни трудно да си представим друго време освен нашето?!? Абе тоя автор трябва да е много изтрещял човечец.
Първо искам да поясня, че не обичам да давам оценки, да съдя или поучавам... Но... Според мен тук въобще не става въпрос за книги, четене и т.н. Всички въпроси, които "авторката" задава са огледало на нейните несигурност и неумение в общуването със сина и. И за мое съжаление това е един от основните проблеми на нашето общество. Плашещото е, че всички тези въпроси имат за цел да прехвърлят отговорността и проблема върху някой друг! Така си мисля...
Поздравления за авторката - дотолкова, доколкото се отъждествявам с нея (ако щете - и по прочетените книги си приличаме, и аз имах "Морски приказки") С 21 век настъпи ерата на интернет. За добро, или по-скоро за лошо, информацията става общо- и лесно-достъпна. И понеже по-голямата част от нея се възприема по-бързо като картина, мързеливото човечество вече не чете... А другото, не-мързеливото си чете и се чуди защо става така? Ами това е то- прогрес... Как да обясниш на детето си, че във въображението му всички приказни герои могат да изглеждат стотици пъти по-вълшебно, като то си гледа анимациите на Дисни и не ще да се напъне да чете Х.К.Андерсен?? А ти си го чел точно защото не си имал Дисни...
Не мога да се съглася с автора относно списъците с книги за през лятото. Също смятам Вазов за ужасен, както и Под игото, Немили-недраги и т.н., но това е защото съм ги чела. Приемам, че има много остарял подход при разглеждане на литературните творби в училище, но това е проблем на цялата система, а не на отделни заглавия. На децата не се дава възможност, не се провокират сами да изказват мнение относно дадена книга, а им се дават едни готови формулировки, които те трябва да назубрят, защото иначе няма да получат добра оценка. Въобще самостоятелното мислене не е на почит в нашата система. Голяма част от проблемът се корени и в това, че родителите не запознават децата си с книгите от ранна възраст, защото и самите те не четат. Децата се "сблъскват" с книгите за пръв път в училище, а много преди това са "открили" безкрайните часове телевизия и висене пред компютъра.
Миа Децата няма как да бъдат запознати с книгите от родителите си, защото самите родители (т.е. нашето поколение) не са никак на Ти с книгите! Като изключим няколкото злобни коментара, които сега ще ми обяснят колко тонове книги са прочели, като цяло цяло книгите не са силната страна на тези, на които в момента е ред да са родители......май шанса на децата е да попаднат на свястна баба - онова поколение наистина е чело повечко. Факт!
На моя син, който сега е на 17, съм чела почти всяка вечер поне 12 години. Начин на общуване, успокояване преди лягане и малък багаж поне от детска литература. За разлика от повечето деца, той е на ясно, че Книга за джунглата не е произведение на Уолт Дисни. Скоро ще правя същото и с дъщеричката ми, която е на 2 годинки.
Номер 1 и 2
Сигурно Българската филология ми е поизкривила представите за литература, така че ще си спестя коментара към тази така длибоко противоречива статуя и някои от коментарите.
Права е авторката. За да имат децата стимул да четат, трябва книгата да им е интересна. И е крайно време някой с повече разбиране в това министерство (не академик - литературен критик, а детски психолог, например) да състави по-адекватен за времето си задължителен списък с книги за учениците. От показания вдясно помня, че със страхотно удоволствие четох Автобиографията на Нушич (даже няколко пъти), докато Под игото май зарязах някъде към средата.
Аз мисля, че проблема не е в самите книги - добри или лоши, те са част от историята, трябва да се прочетат. А и все пак човек трябва да е чел Вазов, да се отврати още като малък от "патриарха". Големия проблем все още е в самите учители, поколения зомбирани учители държат алмах в едната ръка и червена химикалка в другата. Литературния анализ трябва да се забрани със закон и в никакъв случай да не е част от проверката на знанията за дадено произведение.
Miryana Yovcheva: "Наутилус" вЯрно (моите уважения към авторката, но четенето подобрява и правописа) ще потъне ако нямаме поне "задължителните книги" в пасива си с прочетени такива. Така е Miryana, права си. И е хубаво да знаеш, че се пише бУшуват, а не бошуват. За хормоните в коментара ти иде реч. Иначе, великолепна статия. Само че ... за да не се правят плиткоумни коментари, би трябвало да се чете И с главата, а не само с очите. Поздравления на авторката.
Аз си спомням, че мама ме подкупваше да чета задължителните книги като за всяка прочетена ми купуваше цветна химикалка(бяха много модерни сред децата). Така се запалих по четенето и сама спрях да си прося подаръчета като бях на 10-11, а я карах да ме води на Славейков, за да си избера някоя книжка (любимите ми бяха едни жълти на ПАН Вечните детски романи) в края на лятото, когато свършвах с досадните задължения.
Ех, след такава статия си спомних кога се научих да чета... , преди 30 и нагоре години.И сега не съжалявам.Никой,освен в началото, на произволна детска книжка, не ме е насилвал да чета. В началото просто родителите ми ме учеха да събирам буквите в думи, а думите в изречения.След това сам разбрах колко е приятно да прочетеш приказката, която искаш, а не да молиш някого.Първата ми книжка беше сборник със приказки на Николай Райнов, а втората "Аз,роботът" на Азимов.... .От тогава чета всичко което ми хареса, макар да имам повече интерес към фантастиката и фентъзито. Що се отнася до синът ми, за сега сме на изчакване, понеже е на 4 , но му показвам книги с картинки и едри букви, а и той проявява интерес, което ме радва, а пък и бабите му четат редовно.Все пак да не забравяме ,че в обществото ни навлизат с бясна скорост все повече и повече технологии,които успяват да привлекат много бързо вниманието на подрастващите, предимно с цел да ги направят колкото се може по бързо консуматори, а и както някой спомена - що да чете човек ,като може само с картинки и филми.... е голяма простотия е това! За учебните програми съм съгласен - по мое време просто си нямате на идея какви малоумни книги съм чел , защото бяха в списъка за лятото (давам пример - "Зоя Космодемянска".... ). За Вазов вече е писано, няма смисъл да повтарям едно и също, а българската литература не се изчерпва с него. Към автора - съгласен съм с някои неща от писаното , но това за патриотизма - не съм съгласен - не че трябва от Вазов да го учим, но поне по един или друг начин, понеже за малко или за постоянно сме жители на именно тази държава, не че тя прави нещо за нас.
Мануелчето, номер 10, е избила стените - да не би всичко което на нея не и е интересно е написано от бездарен автор ... Мдааа, Мануелче, от пиедестала на твоето творчество, наистина Вазов сигурно изглежда като литературен пигмей. Трябвало викаш "увлекателна" литература. На времето един даскал пита мой съученик - Явка, защо не си чел българските народни приказки? А Явката казва "Щото нема бой!" Е така е, Мануелче, не може все лобут да се пада в литературата. Къде доброволно, къде с малко усилие, човек трябва да се понапъне, и да дочете Под игото. Може пък нещо да просветне в небитието на литературното ти познание.
Мануела, не искам да те обидя, малко силно ми прозвуча мнението че Вазов е бездарен. Сега виждам че не съм прав да те съдя - мненията са като дупетата, всеки си има, и всеки се интересува главно от своето. В интерес на истината, на мен списъците с задължителна литература никога не са ми пречели. За цялата си кариера на ученик съм залагал основно на научна фантастика и не съм чел почти нищо от задължителната литература. Всичко съм чел много след като е било задължително, вероятно защото ние момчетата от село се развиваме малко по бавно от другите. Ето ти дребен пример за размисъл - аз не харесвам особено Азимов. Но едва ли бих се изказал че е бездарен :о) Списъците за задължителни, но все пак никой няма да те разстреля ако не искаш да ги четеш. Щом аз съм минал през образователната система на едно от най-елитните средни училища в БГ, без да чета задължителна литература, значи всеки може да го направи. Въпроса е да се чете. Останалото е "харесвам-не харесвам."