Хотел "Риц", Овча купел

Те са в едни по-неглиже сгради малко по-нагоре, ще ги познаете. По този иносказателен начин две възрастни дами ме упътват към бежанския център в "Овча купел".

Но и целият жилищен комплекс със своите нахвърляни блокове, допълнително създавани зелени пространства, поувехнал пазар, магазинчета и 60 000 жители е стабилно неглижиран от поколения общинари, като ефектът е особено силен в захлупен от облаци ден.

По тротоарите на ключовия за "Овча купел" бул. "Монтевидео" хората си ходят леко забързано, но и без видимо притеснение.

Няма страх

"Не, естествено" е най-честият отговор на въпроса ми дали в квартала положението е станало по-лошо, откакто бройката на нелегално влезлите у нас сирийци се увеличи. Толкова по въпроса с апокалиптичните медийни прогнози за бунтове, опасност, престъпност други такива.

Това не значи, че съжителството с чужденците е безпроблемно. Центърът в "Овча купел" съществува от години и не са една и две неприятните ситуации с настанени в него имигранти.

Най-фрапиращият случай е от началото на м.г., когато сириецът Мохамед Нубар изнасили и ограби студентка от Нов български университет, за което получи 5 години затвор. При разследването стана ясно, че е имал и предходни нападения, а почеркът му е на изпечен престъпник. Което само показва, че не всички бежанци са измъчени и подгонени от войната хора, някои са си престъпници и бягат от правосъдието в родината си. Работа на службите е да пресяват кой за къде е.

По-нови престъпления не са известни. Въпреки изявленията на столичния кмет Йорданка Фандъкова за ръст на криминалните деяния в райони с бежанци, от СДВР твърдят, че в близост до центъра в "Овча купел" "със сигурност няма такова увеличение".

И все пак, по-сериозното присъствие на полиция и жандармерия наоколо се приема положително. Момиче от квартала обаче смята, че е по-добре да има повече патрули вътре из самия комплекс.

Местните посочват, че африканските бежанци са по-конфликтни, някои подсвиркват на момичета. "Tе не правят някакви големи мизерии - подобни ги правят и наши кретени", откровен е млад мъж от квартала. Военен от близките общежития посочва, че основните проблеми са два: хората от пренаселения център вдигат много шум и правят много боклуци.

Без нито едно счупено стъкло

"При нас има едни огромни зелени площи от сигурно 20 дка. Събота и неделя те превръщат това място в пикник и след това едни 8 чистачки се чудят дали да изчистят училището, или да изчистят мръсотията", разказва Росен Цветанов, директор на Национално Средно Общообразователно Училище "София" (бившето 151 СОУ - бел. а.), което е на метри от бежанския център. Други сериозни проблеми на този етап няма.

Преди се е случвало чужденците да се съберат в очакване на последния час и това да притесни децата. В продължение на 2 години кола на МВР е пазела по цял ден пространството между бежанския център и училището.

Директорът обяснява, че охраната не допуска външни лица в двора през учебно време, а освен това "в дома са хора, които знаят, че тук има училище, знаят правилата, знаят кога да ходят". По думите му външните игрища са достъпни за бежанците вечер и за 4 години няма даже едно счупено стъкло.

"Това са 2000 родители, ако не са спокойни нещата... знаете 10 като се съберат, на какво могат да ни направят!", обяснява директорът. В НСОУ паралелките са пълни. В тях са записани и 10-ина деца от бежански семейства, като те са се адаптирали без проблем. Росен Цветанов посочва, че трудностите идват по-скоро от държавните институции, тъй като хлапетата често идват без никакви здравни документи, а те са особено важни за подготвителните групи.

Нагоре по пътя

От центъра на "Овча купел" до бежанския център пътят минава покрай едно друго училище - небезизвестният селскостопански техникум "Бузема". Той е след последните магазинчета, казина и банкови клонове, отпред има и автобусна спирка. На нея чакат не само момичета от професионланата гимназия, но и представители на два континента.

В тази част на "Овча купел" тротоарите се познават по подразбиране - всичко е обраснало с високи треви и храсти. В далечината се виждат и "неглиже сградите", всъщност прилично боядисани оградени панелки. Когато се приближавам, виждам познати картинки от Студентски град - всякаква съдини и друга покъщнина, оставени на первазите на прозорците. Мъже, жени (със забрадки) и деца се разхождат спокойно от двете страни на оградата.

Заговарям мустакат мъж с две деца. Успява да ми обясни, че е сирийски кюрд и преди няколко месеца е дошъл в България. Няколко изречения по-късно ме прехвърля на Принс.

Принцът на Могадишу и "Овча купел"

"Донякъде разбирам хората от квартала - наистина трябва да пазим чисто, но не са верни тези приказки, че бием децата или им заемаме игрищата", бърза да ме увери той, без даже да съм започнал темата.

Всъщност облеченият в хип-хоп стил Принс се казва Али и е от Сомалия. Историята му е като филмов сценарий (няма как да проверя дали е по-истинска от такъв): семейството му напуска страната в началото на 90-те, той израства в Кения, за да се върне като служител към хуманитарна организация. Заради последното си навлича гнева на местните ислямисти, негови близки загиват. Бяга първо в Йемен, за малко живее в Сирия и конфликтите го прогонват в Турция, а после - у нас.

Принс говори със самочувствие и смята, че вече 3 години не му дават статут на бежанец, защото не си мълчи пред ръководството на центъра, медиите и неправителствения сектор. "Ние сме травматизирани... не знаеш кога ще те изхвърлят", разказва ми той. Малко по-късно приема почти като лична победа новината, че шефът на агенцията за бежанците е бил уволнен.

Принс разказва, че стаите в центъра са препълнени, хората спят и по коридорите. Причина за това е големият наплив на сирийци. Има място само за 800 души, но настанените са много над 1000.

Сомалиецът смята, че българските власти пренебрегват едни бежанци в полза на други: "Казват, че в Сирия има война; в Сомалия от 25 години насам какво има - баскетболен мач ли?" Принс обаче не е враждебно настроен към сирийците, близък е с част от тях и уважава усилията на диаспората им да осигури добри условия на живот. Той смята, че всички зад оградата са еднакво "in a deep sh*t" и трябва да си помагат. Знае английски, арабски, сомалийски и суахили и е нещо като преводач на останалите.

Притеснява се да говори на български, но твърди, че за няколкото години в "Овча купел" е завързал приятелства и хората са страхотни. Всъщност, с него научаваме за уволнения шеф на ДАБ по телефона от българско момиче, което Принс с широка усмивка нарича "бъдещата ми жена".

Зад оградата или без прозорци

Принс си има съпруга и деца на хиляди километри от тук. Надява се да може да ги види извън Skype, когато все пак получи бежански статут. Това е и горе-долу единственото хубаво нещо, което ще последва. Според правилата, всеки официално признат бежанец трябва да напусне центъра в кратък срок, след което остава без покрив над главата си и без работа. "Ако нямаш статут, си прецакан, ако имаш, си още по-прецакан", обобщава сомалиецът.

Все повече чужденци намират подслон в "Хотел Риц" - недостроено общежитие на метри от оградените сгради. Няма врати и прозорци, наоколо е пълно с боклуци. Според хора от квартала, това винаги е била една от най-западналите части на "Овча купел", някогашно свърталище на наркомани. Названието идва от горчивата ирония на обитателите му. На никой не му пука за тях - даже и да представляват най-голямата опасност за националната сигурност на държавата.

Принс ме води на посещение. По стените има графити и... молитви към различни богове. Спи се на земята върху завивки, намерени по кофите. Чужденците си събират от дъждовната вода в кофа, а за храна разчитат на другарите си по съдба отсреща.

В момента най-голямата група е от няколко афганистански семейства. Твърдят, че докато са извън центъра, не получават джобните в размер на мизерните 65 лева на месец, а документите им нямат печати и това непрекъснато създава проблеми с полицията.

Освен това местни хлапета на няколко пъти им палили одеялата.

Затворена граница

Странно е, но заради отношението на българските чиновници, Принс и останалите имигранти са стигнали до позицията на родните националисти - ако държавата не може да се справи с бежанския поток, по-добре да затвори границата си с Турция или да пропуска чужденците към други страни.

Принс няма проблеми с полицейското присъствие, даже го смята за правилно, защото има сбивания вътре в центъра. В същото време признава, че има риск в хаотичната ситуация у нас да влязат и екстремисти. Твърди, че е видял познати лица от Сомалия при престоя си в Турция.

Засега в България, "Овча купел", пък даже и в "Хотел Риц" е спокойно, но зимата наближава. От Брюксел казаха, че ще помогнат и това може да донесе нещо като хепиенд. Защото да държиш много хора при лоши условия в най-студения и гладен сезон е сигурна рецепта за неприятности. Даже и сред тях да няма нито един джихадист...