Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
Браво Спасов, показа се като типечен неодоценен интелектуалец,като почна да обиждаш на общ работник. Това,че не са ти взели конзола като малък не си го изкарвай тука. 820, сега бях на кино,според твойта логика сега трябва да се занимавам професионално с кино изкуство ли? Ако не го направя вече съм кино-лузър? Добре е да го знам благодаря ти!
До Stefan Chervenkov: Като говорим за сестри, как е твоята възстанови ли се от тежката нощ, не ти ли изглежда леко изтощена и не на себе си?! А моята не я мисли, тя още е в проект, но ако искаш да ти докажа как реагирам, подай адрес, ама не треперливо фалшив, а истински и може и да ти сбъдна мечтите някой ден, ама с овехтели сестри на изтрещели 30+ геймъри не се заминавам, така че дерзай - успялото ми положение не ми позволява, а и ме кара да гледам на нещата по през пръсти и отгоре-отгоре!
До deowin: Ами опитай се да го обясниш, та да ти влезнем в положение, иначе изглеждаш съвсем импотентно от скучното си поприще, не случайно се изкефих толкова на един геймър-ветеран, който има усет и към живота, и към изкуството в него, пък било то и геймърско! Трябва обаче и комуникация в един такъв диалог, а Аз не я виждам, виждам само хленчене или упрек към съдбата, колко сме различни, как да те разбера?! Помогни на себе си, та да ти влезнем в положение и ние, да те разберем - може би и ние някога сме играли игри по нощите, но сме спрели навреме и си личи!!! Бегачи от реалността, така Ви виждам на 30+, с тези Ви слабости!
До Stefan Chervenkov: ,...разсмя ме... .... "По съм склонен да вярвам на човека с плеймейтките" - Ами той може да е тежко болен 'бе пич, с венерически увреден мозък, ти сигурен ли си във вменяемостта му, все пак да се хвалиш с общи трофеи, не е много за хвалене, а по скоро за лечение, а и с този зациклящ геймърски профил - каква разтуха от живота само?! А 'бе я си кажи, ти пиянде ли си - да не 'би да си тренираш вътрешното си Аз в революция - внимавай с артефактите, да не пропуснеш някой подходящ, че отидЕ играта?!
До Stefan Chervenkov: Кой каквото търси си го намира или ако не го знаеш от виртуалния си живот си го запиши някъде, че като се свестиш в реалността, ще се чудиш откъде ти е дошло! А относно Фейсбук, ще ти призная нещо: регистрираш ли се там, мога да набера всякаква информация през профила ти, защото той кореспондира с много други, невидими за теб неща, а това е една милиционерска истина, от която дълбоко ще те заболи - предай много поздрави на сестра си!
Бахти тъпия спор. Тука 2-3 фашиста имат голям проблем хората, които играят. ДА НЕ ИГРАЯТ НА ВАШИТЕ КОМПЮТРИ ВЪВ ВАШИЯ ХОЛ ПРЕЗ ВАШИЯ ИНТЕРНЕТ БЕ, ХАЙТЪРИ? Аман от разни недоклецани гестаповци, дето ми дават наклон на хуя аз какво да правя в свободното си време, с кого и как. Аз (ние) не сме виновни за вашия голям проблем с гейм-културата. Сърдете се на мама и тате, че не са ви купили бяло Atari навремето и това ви е създало комплекс за цял живот. Айде, че трябва да закуся, че после имам турнир а вие напъвайте на греблата и се надувайте пред някой слаб, пъпчив геймър.
Абе, ама вие двамата педераси Ваня и Вики продължавате да виете като настъпани прасенца тука. Интересно каква ли е причината двама толкова ерудирани ценители на изкуството, с дълбокоуважавани и разбира се невероятно скъпоплатени професии да хабят безценното си време за драскане на полу-дебилски коментари в интернет. За ваше съжаление обаче анонимността на нета не може напълно да заличи отличителните черти на характерите ви и от вашата мотивация, изразяване, манталитет и разсъждения могат да се направят доста логични изводи за самите вас като хора. В тази връзка двамата имате някои общи черти, но и съществени различия. Така например е очевидно, че и двамата сте комплексирани мухльовци със сериозни затруднения в общуването и още по-големи проблеми в социалната адаптация. Това е започнало още в детска възраст, като е изиграло особено силна отрицателна роля при изграждането на характерите ви в юношеството и ученическите ви години. Несъмнено това е период, за който нямате особено добри спомени и нямате никакво желание да си припомняте. До голяма степен това се дължи на факта, че сте останали неприети и неоценени от връстниците си и е твърде вероятно в училище да сте били обект на подигравки и тормоз, който ви е оставил трайна следа за цял живот. Вие сте били аутсайдери, чиито амбиции далеч надхвърлят незавидното ви положение в обществото, което е довело до още по-голямо отчуждаване и отричане на колектива. Имали сте малко приятели, сред които още по-малко момичета и цялостната ви неудовлетвореност и разочарование е била причината да бъдете мрачни, свити и мнителни. Незавидното ви положение в социума и липсата на признание и уважение от връстниците ви е накарало Вики да наблегне на книжките и да постигне някакво прилично интелектуално ниво, но ограниченият умствен капацитет на Ваня не му е позволил да мръдне много по-напред. Университетът е представлявал един нов шанс за изява и за двамата, в който да заемат положението, което винаги са желали. За съжаление техните характери вече са необратимо антисоциално моделирани, Вики вече е изглеждал толкова тъпо (като остригано бледо зомби с мишена на муцуната), а Ваня е бил такъв непоправим тъпанар, че новото начало на чисто не се е получило, поради което нашите двама герои са продължили да бъдат неудовлетворени от живота и озлобени към себеподобните си. В резултат на това, в наши дни Вики чете книжки, убеден че е някакво свръхинтелигентно недооценено дарование, чиито златен шанс да блесне ще се появи някой ден, а Ваня си е просто тъп неудачник, който търси причината за житейските си неуспехи в нежеланието на обществото да приеме такъв социално обременен индивид. Вероятно и двамата все още не са успели да създадат семейства, но за доброто на децата им е по-добре изобщо и да не го правят. Ето как една нищо и никаква статийка в уебсайт успява да обедини двама комплексирани скапаняци със сходни съдби, за които една от малкото радости в живота е да заемат ролята на форумни тролове, които дори само за момент и то в отрицателна светлина да получат вниманието, което толкова много желаят, но никога не са получавали. Обзалагам се, че и двамата са изключително активни във фейсбук, предвид липсата на социален живот и комуникация на живо с човешки същества. Честито, юнаци! Това бяха вашите 15 минути слава. Оттук нататък светлините угасват, а вие си оставате същите мухльовци с непоправими комплекси, които намират за забавно да се заяждат с непознати хора, защото същите са намерили общи интереси и начин на забавление. Може би е добре Ваня да започне някаква терапия - чувал съм, че тази с хапчета от сушени жаби вършела чудеса дори при най-комплексираните олигофрени. Колкото до Вики - за него спасение няма. Ще си остане нехаресван от никого смотльо до края на живота си. И никой тук не го интересува нито какво работиш, нито какъв интелектуалец го раздаваш, нито каквото и да било свързано с жалкото ти съществуване. Живей си в своя изолиран свят и си спести съскането другия път когато изпълзиш от дупката! Понякога ми е жал за хора като вас, но друг път си мисля, че напълно заслужавате живота си.
Тролове винаги е имало, винаги ще има. За разлика от животните в зоологическата градина храненето им понякога може да бъде забавно. В тоя случай - тц. По статията (която някак си се забрави покрай интелектуалния спор на виктор и компания) - напоследък все повече университети и бизнес компании се обръщат към геймификацията като алтернативен метод на обучение с фокус решаване на проблеми и нетрадиционно мислене. Стархотен начин да се използва най-доброто в игрите за нещо практично, без да се отнема статута им на хоби. Има супер интересни материали по темата, пък и мисля, че преди време попаднах на начални опити моделът да се развива и в България. Сляпото, неаргументирано отричане на нещо, което не разбираш - и то САМО защото не го разбираш/харесваш, винаги ме е учудвало страшно много. Естествено, аз вероятно съм поредният геймър-наркоман, който се опитва да защити зависимостта си... нищо, че не съм пипала игра от дните на СуперМарио.
До тougherty: Мамин, даже не те дочетох, толкова си плосък, че чак ме и разсмя, но ще ти призная и на теб нещо: като захапя някой, той обикновено си казва всичко, след което го оставям на публиката! Днес Вие засвидетелствахте, че и на 30+ сте си същите мухльовци, каквито сте били и преди 10-15 години, с разликата, че по-умните и успелите от Вас са си ударили спирачка и са направили нещо с живота си, а Вие тръгнахте и да се самоизтъквате за неща, които дори не са се реализирали в БГ, но за които Вие си мечтаете, евентуално за да Ви дойде и признанието, за нехранимайстването Ви, дори сте се замечтали и за международно такова, ама надали - съжалявам смешни сте ми, но не изпуснах момента да се позабавлявам с Вас! А да си успял в чужбина, не означава да си скучен и да не разбираш от повечето човешки слабости, просто означава по-добра дисциплина, повече разум и по-трезва преценка за случващото се около теб - крайно време е да излезнете от игрите си и да ги надраснете, след като се включите в реалността, а няма лошо да Ви вкарат в някой проект, за да доразвивате специфичните си идеи, които да доизградят специфичната пазарна ниша за келешите, която сте дооткрили със зависимостите си! И на 20 и на 30, все лапате мухите - имаше един такъв стар лаф, дано не Ви го припомнят от упор, иначе някои лапнаха и по алкохола и смесиха зависимостите и стана една.... - мътна и кървава!
Статията определено ми хареса! Хубавото на игрите е, че можеш да поправиш вече стореното... като ги преиграеш. В реалният живот това е невзможно... Ако беше, може би много хора, до последния си дъх биха се опитвали да поправят грешките си... особено тези в младостта си..
>Има голяма разлика между играене, защото си дете, скучно ти е, а навън е студено или игра, защото нямаш социален живот, приятели и акъл, с който да изпъкнеш Аналогично има голяма разлика между гледане на телевизия с образователна цел, и гледане на турски сериали, "защото нямаш социален живот, приятели и акъл, с който да изпъкнеш". Видя ли какво направих? А между другото, преди 30 години имаше Имко-1, Правец-82 и Sinclair (Z80 ftw). Тогава си играех с един Sinclair, после с разни Правец.
Аман от прости злобари в тая държава! К'во се бъркате в живота на геймърите, нямате ли си собствен Да мразиш някой, защото е геймър - няма такава простотия
Ако правилно съм се ориентирал, тук в кафето, има доста интелигентни хора и ми е доставяло удоволствие да чета коментари, в които се излагат и защитават тези с които принципно не съм съгласен. Когато обаче се появи някой, чийто първи коментар е от рода на "абе, залюхани нещастници, защо коментирате, като сте без акъл", смятам че не е необходимо подобно нещо дори да се забелязва. Мога да се съглася с мнението на Ванката и Виктор, но беше необходимо да изложат аргументирано позицията си. Направих си труда да прочета всички коментари и не видях нито един довод от тяхна страна. Просто неподплатени с нищо обиди. Иначе доводи биха намерили. Аз например имам подобен. На мой приятел сина е тотално превъртял на тема игри, няма приятели, като попадне в различна от неговата среда само мълчи и т.н. Причината според мен обаче не са самите игри, а прекаляването с тях. Същото би се получило, ако в живота му нямаше нищо освен футбол или нищо освен физика. Аз самият играя от както за първи път се добрах до компютър (около 1985г). То не бяха диамантени мини, тетрис, тенис, змията хапе и др. такива, играни на Правец 8М. След това минах през Волфенщайн, Дуум, Куейк, Ънриъл и много други. След това захапах стратегиите (и досега смятам Стар Крафт за най-добрата игра), та не са ме пуснали и до сега (в момента играя он-лайн стратегия). През това време съм бил в различни поприща и не смятам, че игрите са ми попречили, напротив. И на двамата хейтъри ще дам примери, как ми помогнаха. Заради игрите и необходимостта от нов компютър, се захванах с дребна търговийка. Когато събрах необходимата сума за х286, вместо да си го купя, с парите и един приятел направихме фирма. Започнах да печеля достатъчно за да си купя не само комп, а и кола. След това също заради игрите направих гейм-зала, от която първите години се печелеше доста. Така съчетах полезното с приятното. От игрите ми дойде интереса към компютрите и затова завърших висше във факултет "ФКСУ" на ТУ. Сега работя в друга област, но наученото много ми помага. Още нещо на което ме научиха игрите. Бях чувал изразите "Бий за да те уважават", "Со кротце, со благо и со малце кютек", "След като се сбихме, станахме приятели", "Колкото повече мачкаш някого, толкова повече ти вярва", но не ги бях прилагал в живота си. След около година он-лайн игра с други хора, започнах да прилагам по-горе цитираните мъдрости и видях, че ми носят успех в играта. Насилих се и почнах да ги прилагам в работата ми и какво стана? Също успех! Научих се да не се притеснявам, без значение кой е срещу мен, започнах да защитавам позициите си и да печеля от което. Взех да не цепя басма никому и съответно проимаха респект към мен. И това всичкото го научих от една игра! Ако ги нямаше игрите, със сигурност живота ми щеше да протече по друг начин, и то едва ли по-добър. Също така ми игрите ми помагат в тежки моменти да се разсейвам от проблемите. Преди 15г. загубих дъщеря си. Ако не бяха игрите в които тотално потъвах и не мислех за нищо друго, можеше и да скоча от високо. Сега съм на 44г., мисля че съм постигнал достатъчно (винаги може и още), продължавам да играя, понякога до степен, че жена ми заплашва да си тръгне, в същото време се справям с работата си, чета книги, гледам филми, събирам се с приятели, ходя на екскурзии. И не мога да приема, че някой без да ме познава, само въз основа на това, че играя игри да ми каже, че съм затъпял, заблуден, имам гладък мозък и прочее.
"Не ви мразя, но утре ако ви избият всички, дори няма да го разбера. Толкова много ме интересувате." Да, виждам, че не те интересуваме
>Преди 30г е имало Правец 82 само в болната ти фантазия 2012-30=1982. Синклера излезе също тогава. Баща ми по случайност беше в ГДР тогава и домъкна един от там. Нямам спомени от съзнателния си живот да съм нямал компютър вкъщи. Но ти продължавай бясно да бълваш пяна щом те влече.