Нямам живот? Напротив, аз съм геймър и имам няколко! А компютърните игри не ме превърнаха в мега злодей, противно на всичките митове и легенди.
Връхлетях в хола при родителите си с новината за най-голямото ми гейминг постижение дотогава: "Мамо, татко, отборът ми се класира на четвърто място в света! - Кое, бе? По компютъра ли?" - отвърна майка ми незаинтересовано, дочитайки вестника си. Баща ми само въздъхна.
Изведнъж осъзах колко нелепо звуча пред тях. И двамата професионални спортисти, майка ми - световен шампион по гребане. И аз, до тях, на четвърто място "по компютъра". Когато семейни приятели или познати ме питаха с какво се занимавам, предпочитах да им отговарям със сухото "уча" (защото все пак това се очаква от мен) или "нищо особено в момента", вместо да ги скандализирам с думи като "гейминг" или "киберспорт" (не, наистина, физиономиите им са страхотни като реакция).
И доста често ми се налагаше да отговарям така, вместо да водим безкраен спор, водещ до едното нищо. Особено в периода, в който медиите бяха заляти с информация колко зле се отразяват компютрите и компютърните игри на децата.
Не е просто хоби
Но въпреки всичко, продължих. Въпреки протестите на родителите ми, (не че се изкарвам егати бунтара) които също много обичаха да изтъкват, че пръскам много пари за игри и компютърна периферия и части. Но пък не ги давах за алкохол и цигари или пък други дивотии, например. (Не, не се опитвам да се изтъкна колко примерно дете съм била, или пък да критикувам нечий избор :)
Геймингът не е просто хоби, а страст. Да си част от отбор, да се координирате и да побеждавате (е, при загуба е малко кисело, но и това е част от купона :). Винаги е тръпка, адреналин и емоции. Запознаваш се с нови хора от цял свят и правите нещо ЗАЕДНО. Така се и запознах с един от най-близките ми приятели до ден днешен, нищо, че живее в Норвегия.
Обкръжих се с хора със сродни интереси на моите, научих много за различните култури, подобрих си английския. Можех да прекарвам повече време с приятелите си, макар и виртуално, което беше много добре за мен, при положение, че имах кофти вечерен час. Общо взето съм повече от доволна с избора си и не съжалявам за нито една минута, прекарана във виртуалния свят, който ме разсейваше (и все още) от сивото и скучно ежедневие.
Всъщност, видеоигрите не са никак лоши. Даже са и полезни!
Като за начало, компютърът е най-важното средство в модерното общество. Малко или много денят ни се върти около пустата машина. Дали за работа, информация или просто да видим къде се намира онази хубава пицария, за която толкова много ни говорят. Какво ли ги обяснявам на вас, при положение че този текст именно от компютъра си го четете.
Та, мисълта ми е, че децата идват на този свят с инстинкт да попиват информация, която ще им е нужна да се приспособят към средата и културата, в която израстват. Много по-добри са в това от възрастните. Именно заради това децата по-бързо изучават езици или пък нови технологии.
За пример - децата на семейства-имигранти внимават повече и по-бързо учат езика, който се говори около тях, вместо "стария" език, който се говори вкъщи, защото инстинктивно знаят, че това ще им е от по-голяма полза в бъдеще.
Извън темата за насилието
А по любимата ми тема за насилието в игрите и как това ни превръща в кандидат-убийци и психопати:
"Твърде много време се изхаби, докато се разбере дали тези неща ни превръщат в убийци", казва Джошуа Люис от Калифорнийския университет в Сан Диего, който е изучавал над 2000 геймъри. "Трябва да се обърне внимание на уникалните и интересни особености, които видеоигрите имат извън насилието."
Проучване на ФБР в Щатите показа, че тийнеджърската престъпност е спаднала в последните 20 години, защото децата са вкъщи, а не хулиганстват на улицата. Също така и средната възраст на децата-престъпници се е покачила.
Много доклади от цял свят показват, че играенето на компютърни игри подобрява креативността, времето за вземане на решения и възприятията. Ползите са много - от подобряване на координацията между очите и ръцете при хирурзите до промени на зрението, които помагат при шофирането нощно време.
Точно така, един вид подпомага зрението, обратно на популярното твърдение, че игрите го развалят. Университетът в Рочестър откри, че игрите по няколко часа на ден в продължение на един месец подобряват резултатие при обикновените очни тестове до 20%. Също така и помагат при наличието на "лениво око".
Същите учени от Рочестър установиха, че хората, които играят екшън игри, вземат решения с 25% по-бързо от останалите в проучването, без да губят от точността си. Също така изпечените геймъри могат да обръщат внимание на повече от 6 неща едновременно без да се объркват, в сравнение с четирите, което е нормалното за останалите. Доста полезно в днешното натоварено ежедневие, а? :)
В друго проучване на близо 500 ученици в 5 до 7 клас в 20 училища в Мичиган в период от 3 години показа, че колкото повече децата играят на компютърни игри, толкова по-голям резултат изкарват на стандартизирани тестове по креативност, без значение от раса, пол или вида на играта.
Изследователите твърдят, че използването на мобилни телефони, интернет или на компютъра за други цели няма измерим ефект върху креативността.
Геймингфикация и Методът на Анант Пай
При първото си стъпване в класната стая, третокласниците посрещат своя нов учител - Анант Пай, с отегчени погледи и блъскане по чиновете. Той отбелязва, че това е техният отговор към образователната система.
Той установява, че 7 от 10 третокласника са назад с материала по математика и няма да успеят да си вземат изпитите. Почти не могат да четат, камо ли да четат на ниво за третокласник. Но Анант Пай променя системата. Разбира за Nintendo DS от дъщеря си и решава да пренесе технологията и в класната стая. Дава на учениците си да играят и на DS, и на компютър -различни игри свързани с математика, четене и разни други, съсвем обикновени игри.
Оценките на децата се качват, както и нивото им на четене - само за 18 седмици третокласниците придобиват нива на знания равни на тези от средата на четвърти клас. Според Пай геймингфикацията ще спаси образованието. Не само че децата се забавляват, докато учат, но и решават друг проблем - само един учител на 20 ученика. И друго интересно - децата доброволно играят на игрите от училище и вкъщи - даже се състезават помежду си.
Общо взето, не се притеснявайте за децата си - те са повече от добре. Разбира се, трябва да има някакъв баланс и контрол над часовете пред компютъра, но не им отнемайте напълно това удоволствие. Даже ви насърчавам да се присъедините! Game on!
Мерси, Chervenkov! Като се върна вкъщи вечерта ще я сваля и ще я пробвам. Жената изпитва ужас от плъхове, надявам се в тия метра да ги има обилни количества
До Chervenkov: Давай, докато мама ти мие чиниите, тичкай на компютъра, да се покажеш какъв геймър си на виртуалните си приятели, които може и вече да мият чиини, поради отделянето им от маминия им инкубатор! Нали рабираш какво те чака, като дойде гейм овър-а, след някоя и друга година - ни виртуалност, ни реалност! Не Ви разбирам на 30+, не можете да се пуснете от фустите на майките си, а Ви дразнят разни успели хора, като мен, та дори и такива, които са използвали слабостите си, но са пораснали и са ги използвали в реалния си живот и вече берат плодовете на мъдростта си?! Вие явно сте посредствени и в игрите?! Аз поне навремето пари, докато бях в училище, за игри не давах, викаха ме батковците да им зареждам животи, и да ги вкарам в следващото ниво и след това пак ги оставях да се морят, а накрая стояха и ме гледаха как им превъртам играта и въздишаха, ама бях хлапак и по някой билярд удряхме, между дискотеките, а по-късно се случваше да обикаляме и залите големи компании и правехме яки погроми в мрежата, но и това ни писна след всичките състезания, стратегии и артефакти, а имаше и по-увлекателен хардуер, с естествен интелект, същевременно трябваше да си отвоюваме и място в реалния живот, за бъдещите ни професионални успехи, вкарвахме по някоя игра, ама беше рядкост, вече бяхме зрели мъже, със зрели интереси, а Вие, като превъртяли геймъри, още се радвате на спареното Ви поприще!!! Съжалявам, крайностите винаги са ме дразнили, както и твърде задръстените, но всеки има право на личен живот, така че Ви пускам - Аз да не съм Ви родител!
До Stefan Chervenkov: Стефи, как си, публикуваш ли, избиха ли ти вече балансите, а трицепси, ама з@еби, то първото не е като второто, не че първото противостои на второто в твоя случай, но в БГ птеродактилния елит, явно такива като теб успяват, та дори търсят и съпричастност за проблемите си, нищо че са готови да осакатяват, въпреки сакатите си родители?! Ще си леко стреснат, ако се срещнем, може би защото няма да си се натренирал достатъчно, а може би и поради чисто психологически причини, но както се казва, всеки намира каквото търси, така че ако попаднеш на мой еквивалент, ще разбереш какво съм имал в предвид - не че ти го пожелавам, ама като се вреш, животът е безпощаден - само си спомни, онази усмивка по-долу, тя е показателна!
До Chervenkov: Ами някак си да се вдигна от Германия, за един пикльо, който си го търси, ми изглежда нелепо или може би ти не излизаш от игрите си и вярваш, че всичко може да се случи на секундата?! Смешен си ми, ама теб това не трябва да те притеснява, еквиваленти на мен още се срещат в България, така че ако случайно си подадеш носа в реалния свят може и да случиш, знае ли човек , а може и да попаднеш на оригинала!!! Продължавай в същия геймурски дух, явно е че нищо не си постигнал в живота си, след като разсъждаваш така!
Дам, голяма онлайн битка се е заформила тука По темата - всяка прекаленост е симптом. Принципно, всякое човешко същество има нужда от разтоварване. Дали ще киризи телевизия, ще кисне в сурат-тефтера, ще джитка някоя игрица или просто замислено ще си чеше топките умно забило поглед в стената - все е изключване на централния процесор, ангажирайки го с ненапрягащи дейности. И всеки фен ще посочи маса положителни аргументи в полза на любимата му дейност за целенасочено и систематично убиване на времето. Сериалите развивали житейската философия, фейсбука бил за поддържане на контактите... игрите за координация... Принципно има нещо вярно, но се обзалагам, че има куп други дейности, дето развиват посочените качества в пъти по-добре при значителна икономия на време. Чакай сериал да ти даде житейската философия на 10-те томчета на "Човешката комедия", общуването с това за което хората се представят в социалните мрежи с контактите от един купон,... ремонта на някоя домакинска вещ с гейменето... Така че нека не се лъжем, че се усъвършенстваме по този начин. Да си признаем, че просто разпускаме. Проблем става, когато някоя от горепосочените дейности, престане да служи като отдушник и превърне индивида в служещ на нея. Когато той започне да пренебрегва необходимите и полезни дейности за сметка на дейността за почивка. Превръща се в перманентно "почиващ" индивид. Това е момента, когато разтоварването се превръща в бягство от реалността. Щото колкото и сериала да изгледаме, общуването с хората требе да си го правим на живо, кога ти затрябва приятелска помощ, чакай някой от ФБ френдовете да ти помогне, а който и левъл да си в някоя игра, заплатата ти се определя от левъла ти във фирмата. Демек меродавни за реалното ни положение и състояние са реалните ни знания, умения, постижения и резултати. А за тях трябва да действаме в реалния живот и толкова. Просто щото не се храним виртуално например. И ако някоя "почиваща" дейност ни яде прекалено много време, страдат другите дейности, необходими ни за реалното живеене. Симптома на границата от почивка в бягство от реалността е, когато някой в къщи те ивика да свършиш нещо, а ти не реагираш, щото разбий'ш ли, точно в този момент правиш не'ква супер-мега-гига важна безполезна дейност. И както започнах в началото - всяка прекаленост е симптом. Телевизията, нета, игрите са виртуални дейности. И предпочитащите ги индивиди просто се страхуват да живеят в реалния свят и съзнателно избират да "живеят" във витуалния. А това създава проблем, щото просто няма как да се преселим там. Реалността, колкото и да я пренебрегваме, чука на вратата, и колкото и да отлагаме сблъсъка си с нея, това не го прави по-лесен или лек, смея да твърдя, че даже го утежнява. Получава се не затворен кръг, а спирала надолу.
Стефане, не знам защо изобщо си губиш времето да им отговаряш повече на тия двама малоумни мухльовци Вики и Ваня. Виж ги, че редят тъпотия след тъпотия и като получат някакъв конкретен и смислен отговор на дебилските си писания започват да шикалкавят това как било и онова как било, защото нямат какво друго да кажат. С такива няма смисъл да говориш изобщо, все едно да обсъждаш глобална геополитика с шоп, при това от най-дървените. Остави ги там и двамата да преуспяват и не си хаби нервите с подобни жалки недоразумения. Нали знаеш какво са казали хората - ако се обърнеш да хвърлиш камък по всяко куче, което те залае, никога няма да стигнеш до там, накъдето си тръгнал.
До tougherty: Като гледам, Вие двамата реагирате, като глутница, а това че се опитваме да Ви спасим животите, все Ви заприличва на хвърлен камък?! Ама какви геймъри-фантазьори сте само, само да има кой да Ви войдисва?! Чакам да видя, докъде ще стигнете - аман от лузъри!
Навремето, когато постъпих в тази служба, колежката ми каза, че през свободното си време играе една он-лайн игра. Аз не обърнах внимание, защото не съм играла електронни игри никога и не са ми били интересни. Веднъж обаче я чух да говори по телефона, звучеше притеснено и много напрегнато и чак крещеше. Аз помислих, че е станало нещо наистина сериозно, някоя авария в ТЕЦ Марица Изток, може би. Та се оказа, че в играта нещо се издънило. Обясни ми, че тя е някаква ключова фигура, лидер на клан и хората я будят в три посред нощ да обсъждат стратегии. Снабдяват виртуални градове с жито, водят битки, обмислят бойни тактики. Та ми разказа за тази игра много вдъхновено и накрая уточни, че обича играта, защото си общува с най-различни хора. Помислих тогава, че когато човек работи от пет години в такава служба е съвсем нормално да му се влоши психическото здраве. Сега, след като вече се познаваме добре, мога да потвърдя , че един човек може да се отличава със здравомислие и въпреки това да си има някои особени и малко безсмислени увлечения. Но за себе си знам, че не бих играла електронна игра, защото не виждам никакъв смисъл.
"Травиан" се казва играта, която е играла колежката ти, фата
За съжаление игрите са като виртуален наркотик, ако не си го вземеш започваш да се изнервяш. Започваш да ставаш като сопол залепен за дъската на бюрото си. Атрофирали мускули, голям задник, оформено коремче, абе кифладжийска история. Започваш да ставаш като онея от WALL-E "нацепени фигури" които се размотават върху некъФ стол. Ама не ми пука - мен си ме кефи да играя игрици - всЕкви мухахах... пък нека съм гнусен геймър, но пък не съм реал хейтър. Пък и не се оплаквам - игрите са ми дали много повече отколкото ако разговарях с "интелигеншъна" на нашия народ. И на 100 да стана пак ще си разцъквам игрици
Да, точно тази е
>Правец беше пуснат по училища, предприятия и т.н. след 85-86г. Странно как тогава първата ми програма беше триредовка на Бейсик на Правец-82 през 84та.. Явно баща ми също е имал и машина на времето. Казах ти вече - явно крехкото ти съзнание на неудачник (доволно добре се свързва със снимката от профила ти) възнегодува, когато хора, които според теб не би трябвало да са по-успели от теб (например геймъри), всъщност са. Свят голям - хора всякакви. Това, че ти не можеш да приемеш тази проста истина без да се изприщиш от злоба, не я прави по-малко вярна.
Леле,не е Травиана.Травиан е тъпа.Икариам е играла Абе ти що не ми отговори на писмото дето ти отговорих последно на него ааааа?
Viktor, какъвто идиот сам успееш да се докажеш, че си, никой друг не може. Забавен в случая е невероятният ищах, с който го правиш.
Фата Моргана, мога да те уверя, че ако някой се задържи да играе браузърбейзед игра от типа "Ханове", "Травиан", "Трайбъл уорс" или подобни, каквато е играла колежката ти, то в никакъв случай не може да се нарече здравомислещ! Тези, които остават за по-дълго в подобни игри, обикновено са доста комплексирани, интриганти, подлоги, лицемери. За да успееш в подобна игра трябва да си такъв. То се разбира бързо, за няколко месеца. Останеш ли с години, значи не си читав човек.