Кресливи звукови ефекти, кратък музикален фрагмент и ритмичен топъл глас изпълва стаята или пространството, заградено между двете слушалки. За обикновения слушател радиото е естествена част от заобикалящата среда, даже мнозина по-скоро биха забелязали неговата липса. За хората зад пултове и микрофони то е много повече - от "магия" нагоре.
В България частното радио е в ранна студентска възраст - в края на септември направи 20 години. За това време ефирът се промени неимоверно много. Сложните програмни схеми с новини, публицистика, тематични предавания, токшоута, музика и какво ли още не останаха в миналото - огромната част от радиостанциите вече са строго позиционирани в определени формати. За слушателското внимание се борят десетки радиа.
Криза и трясък
Преди кризата големи чуждестранни радиовериги влязоха в България и изглеждаше възможно пазарът да започне поне малко да прилича на западния. Ситуацията драстично се промени със секването на рекламните бюджети. Според множество анализи, радиото е най-големият потърпевш от "затягането на колана" на бизнеса.
Колко точно? Не е ясно, защото никой в бранша не говори за рекламни бюджети. Твърди се, че в момента общият радиопазар е около 25 млн. лева годишно (малко над половината от субсидията на Българско национално радио (БНР), която е 42 милиона лева за 2013 г.)
Не е лесно да се разбере даже кое радио колко слушатели има. Според медийния експерт проф. Снежана Попова, няма никакъв контрол над агенциите, които правят рейтингови изследвания на радиостанциите в България. Така различните методологии често водят до огромни разлики в процентите, а бизнесът няма друг инструмент, чрез който да прецени къде да инвестира. Затова не е изненада, че мнозина "играят на сигурно" само в големите медийни групи.
С нова функция
Развитието на онлайн медиите сякаш застрашава може би най-основната медийна функция на радиото, което цял век е носило жълтата фланелка на най-бързата медия. Това не притеснява програмния директор на "Дарик" Константин Вълков. Според него "радиото продължава да бъде най-бързата медия и това няма как да се промени. Като добавим към това, че има определени места и часове от денонощието (задръствания, липса на Интернет и т.н.), където можеш да слушаш само радио, не мисля, че едното може да измести другото".
Проф. Попова допълва, че радиото има шанс, защото върви в реално време. "Нещо, което върви в реално време има шанс да се озове и в Интернет незабавно, както и става", допълва тя.
Според нея по-големият проблем е изчезването на журналистиката от радио ефира. Причините за това са две. От една страна създаването на собствено смислено съдържание е скъпо, а от друга - търсенето на аудитория изисква да се насочиш към най-лесно смилаемото.
Снежана Попова вижда в това процеси, подобни на тези в масовата телевизия, като освен това обръща внимание на промяната в идеологията - радиото вече масово се възприема като развлекателна медия с допълваща информативна функция, а осведомяването трябва да става чрез "закърмената" със забавление телевизия.
Константин Вълков коментира, че едно от големите събития в българския радиоефир за последните 20 години е точно "превръщането на голяма част от радиостанциите в музикални без водещи, което в известна степен убива магията на радиото".
Диктатът на формата
Постепенно българските радиостанции се отказаха от импровизацията в програмните си схеми и възприеха американския модел на по-тясно профилиране. Според проф. Попова, този процес е неминуем. "Да речем, на софийския пазар, ако не се прецизира офертата, няма как да присъстваш - има хиперконкуренция за една и съща публика. Друга причина е, че професионализирането по форматния модел също напредва - много ясно е как се прави форматно радио. Една голяма част от радиата са части от международни вериги и форматът им идва готов", отбелязва тя.
Същевременно, тя признава, че промяната не е направила радиата по-интересни. "Не смятам, защото това е друг тип слушане - слушане, за да не изпускаш слушателя. Ти правиш формата, за да не му дадеш въздух да те изостави. От гледна точка на радиостанцията, това е по-добрата политика. От гледна точка на публиката - разни хора - разни уши. Лично на мен би ми било по-интересно някакво по-малко форматирано радио, което има с какво да ме изненада. Проблемът е, че така е с радиопазара и другаде - можем само да жалим, че нямаме достатъчно много "говорещи" станции, които да противопоставяме на пазара", отбелязва Попова.
Най-дразнещото за слушателя последствие от форматирането в радиоефира е "въртенето" на относително ограничен брой песни, което е особено видно при станциите с музикална насоченост. Програмният директор на онлайн радиото "Тангра Мега Рок" Васил Върбанов коментира, че това става, защото "програмните директори и другите мениджъри на радиостанциите у нас все така си четат учебниците и правилата за правене на радио от края на 20-ти век". По думите му в много радиостанции работата на музикалните редактори се изчерпва с подреждане на плейлиста в компютърната програма, но заради мързел го правят рядко.
Има и чисто икономически причини. Програмният директор на N-JOY, Z-ROCK и Melody Спас Шурулинков посочва, че рок радиото пуска в ротация нова музика и подкрепя българските изпълнители, но подборът на музиката в водещите сред аудиторията поп-денс радиа се подчинява на различни принципи.
По думите му всички водещи радиогрупи провеждат годишно по няколко музикални теста сред аудиторията и музиката, която се пуска в ефир е директно отражение на резултатите от тези тестове. "Казано по-ясно, независимо, че често всички се оплакваме от това, че се върти една и съща музика, когато нас ни попитат кои песни харесваме, ние избираме само най-добрите и изявени хитове. Много хора не вярват на тази проста истина, но аз съм виждал с очите си десетки пъти как абсолютно различни и непознати хора винаги гласуват по един и същи начин", обяснява той и допълва, че "добрата песен си е добра, разбира се, често поради това, е изтъркана от въртене".
Шурулинков е категоричен, че "хората искат само хитове без компромис, иначе за част от секундата сменят станцията". Думите му се подкрепят и от други хора от бранша, които са споделяли пред проф. Попова, че че колкото по-застрашена е аудиторията им от конкуренцията, толкова повече "събират" плейлиста - ограничават се до по-малко, но безусловно емблематични парчета. "Това си е чиста бизнесхватка", коментира професорът.
А след транзистора?
Технологичното бъдеще пред частните радиостанции у нас е свързано само с една дума: Интернет. Там борбата ще е още по-свирепа, защото има много играчи, които излъчват единствено онлайн.
"Не бих казал, че има много онлайн радиа в истинския смисъл на думата радио. От гледна точка на съдържание или 'content' едно радио е радио, когато предлага нещо повече от просто плейлиста от песни. За мен е необходимо да има човешки гласове - водещи, гости, интервюта - забавления и информации", коментира Васил Върбанов.
Той определя своето "Тангра Мега Рок" като "комплексна радиоплатформа - освен уебсайт - излъчваме аудио сигнала онлайн, чрез сателит, по кабел и на мобилните телефони". Според него, границите между ефирните и онлайн радиата стават все по-скромни.
Същевременно, проблемите с рейтингите също са сходни. Противно на схващанията, при излъчването онлайн не е толкова лесно да се води статистика кой и откъде слуша. "При relay системите на Интернет, ние например виждаме град Бургас като един слушател - едно IP. За да се получи приблизително точна представа колко отделни хора са закачени онлайн за радиото ти, трябва да се получава подробна информация - разбивка от всеки отделен интернет доставчик. Те са твърде много, а и самите те нямат особен интерес това да се случва - в смисъл, че не ги интересува личнo", обяснява Върбанов. Така остават единствено косвените методи - включвания на слушатели, отговори на въпроси, активност в социалните мрежи.
Спас Шурулинков твърди, че N-JOY, Z-ROCK и Melody имат сериозен брой слушатели онлайн, но все още "поне 90% от хората предпочитат класическия начин на слушане" - най-вече заради интензивния автомобилен трафик в големите градове.
Константин Вълков от "Дарик" смята, че „слушането на радио в Интернет в един момент ще измести класическото разпространие на радиото". Едно от доказателствата за това е и високата популярност на новия сайт на медията, заради която се е наложило да се преговаря с доставчиците за допълнителен капацитет. За Вълков „бъдещето е т.нар. talk станции. За всичко останало имаме iPod".
По-голямата картина
Форматната скука и техническите предизвикателства не са най-сериозният проблем на радиостанциите у нас. Със задълбочаването на кризата и безпаричието в медиите, у нас започна процес на концентриране на медийна собственост в ръцете на ограничен кръг от хора.
Като човек, който преподава радио, професор Снежана Попова твърди, че "в момента картината е мрачна - поради недоимъци, но и поради комерсиалното мислене на собствениците, което не е свързано с обществения интерес и потребности. Очевидно е, че колкото и да ни се струваше, че концентрацията има предели, се оказва, че няма. Този процес продължава да напредва пред очите ни и става все по-могъщ".
Дали мога без радио? Определено, мога и без ТВ. Важна, но не единствена, причина за отказа ми са именно рекламите. Просто не ги понасям. Защо да се товаря с нещо, което ме дразни? Пфф
Шурулинков...Вай завалията!
Ефирните радия са боклук всички до едно - независимо от жанра. Просто заради въртенето на едни и същи песни на всеки час и заради многото реклами. Но пък има супер много интернет радия, където музиката е разнообразна и няма почти никакви реклами. Аз например си бича радио Тангра от 3 години и много ме кефи.
Радио 1 ми е любимо.
В колата без радио не мога. Дарик е добре, споделям и мнението на Паяка.
Т.нар. формати уеб-ават майката на радиото. Млада двойка, мъж и жена, и разменят плиткоумни шегички с приповдигнато настроение на фона на бозави хитчета. Блех.... Fuck проучванията, бас хващам че и по-нестандартно да подходят, все толкова аудитория ще има, че дори и повече! Липсва ми зората на частните радиа през 90-те, когато се раждаха (може би копираха от другаде) готини идеи. Калъпа убива всяка тръпка.
Свикнах да ходя със слушалките по улицата...и Радио 1... Усещането е съвсем различно...а в градския транспорт е просто превъзходно! П.С. "...Калъпа убива всяка тръпка." @ Оня, да те хванат на калъп, па да видиш ти нема ли тръпка
Никога не съм харесвал да слушам радио поради отвратителния вариант, някой друг да избира какво да слушам. Много мряза след някое добро парче, точно съм се заслушал и ми пускат нещо което не понасям. За съжаление имам ниско ниво на толерантност към музика, която не слушам. Поради този факт в момента у нас има само едно качествено радио (хайде 2) и това е БНР със своите две програми. Да доста хора ще се изсмеят, но така както в момента има само една телевизия, а именно Канал 1, така е и ситуацията в радиото. Не искам да слушам Гага до откат, или по три тона реклами в Zrock или малоумни мейнстрийм течения ала Армин Ван Бюрен по Нова. Евентуално Jazz FM разчупва модела. Всичко друго е едни и същи парчета, бутафорни в голямата си степен водещи (справка Voice, Фреш, Energy), тотална липса на налагане на бранд, програмна схема (с изключение на Zrock) или нещо оригинално.
Хммм, радиото ли? Ами... не мога без ефирно (когато ходя по улицата, или в градския транспорт - най вече в него!) предаване, а също така и уеб-базираните, които слушаме пък в офиса.Що се отнася до рекламите, и аз ги мразя до безумие, стигнал съм до там , че знам точно от колко до колко продължават по станцията ,която най често слушам (няма да кажа пък коя е.... ), обаче съм си намерил решението - МП3-ката ,дето я нося с мен, помни 12 станции, които се сменят само с един бутон , и то без да я вадя от джоба си.Та както чуя рекламната музичка - прас! и следващата станциика... Хубавото е ,че общо взето станциите са самостоятелни (поне повечето) тоест не са собственост на една или друга медийна група , което пък предполага собствени рекламни блокове , и не съвпадат по час , и така винаги си слушам само музичката, а не рекламите.... .Тоя модел с общите рекламни блокове вече отдавна го има по телевизиите (напр Discovery Group...) и като почне реклама по един канал където и да превключиш на друг техен канал , пак има реклами, макар и да не са еднакви, но съвпадат по време почти до секунда... Направо откачам.. , с телевизиите де. Иначе е вярно, че се въртят все едни и същи песни, особено ако има слушателски блок, в който се звъни и се поръчва какво му се слуша на даден човек (gangnam style - по 10 пъти на ден, писнала ми е,честно!). Споделям и мнението на @леле мале-то , че е много ценно да си със слушалки ,особено в градския транспорт, така не ти се налага да слушаш всеки ден как на някой му е криво нещо. Аз даже си нося резервен акумулатор за МП3-ката, сакън да не ми спре докато се прибирам, че иначе се побърквам .. То ся лесно с тия дребни джаджи , с които слушаме музика, ама аз ходя със слушалки от мноого време (бяха доста по големи от сега ) и тогава преди 10-15 години, уокмените които носех ( и имаха радио, което се смяташе за екстра) , бяха с размера на половин тухла четворка и скапваха едни акумулатори за едното ходене и връщане на работа. Смартфоните в това отношение са много добри, понеже съчетават all-in-one и са много компактни и лекички.Ама не са за мене, аз много не мога да пазя, камоли една такава нежна джаджа ( в джоб с ключове,цигари,запалки и винтове за дърво, останали незнайно от къде... ) Според мен - хубаво е да има радиостанции, разпространявани чрез всякакъв вид медия (интернет, ефир).
И аз като Борачо, само че без нет-радио. "Хоризонт" не слушам сутрин, освен новините в девет, защото Митко Повлов /преди беше в "Ретро", но нали Мартин Захариев го продаде на "Радио 1 рок"/ ми вдига настроението по "Меджик" докато стигна на работа. След обед - "12 плюс 3", "Музикалните следобеди на Хоризонт"... В петък - знаменателно: парламентарен контрол! Понякога има страхотни попадения! Понякога... А след контрола - "От петък - до петък". Фен съм. В събота на обяд - Петър Волгин и "Деконструкция", вечерта от 21.00 съм с Андрей Шишьов. Много добре работи момчето - само музика от концептуални албуми... В общи линии това ми е радиоседмицата...
Ако не слушам Буги Барабата сутрин, направо мога да пиша деня дъждовен... Телевизор може и да нямам, но радио слушам всеки ден. Хубава и разнообразна музика, колкото и много да складираш на харда, няма как да получиш същия ефект. Като туриш и няколко готини водещи, дето да мятат свежи лафове, абе г/д като онова филмче "The Boat That Rocked".
Hristo Yordanov,аааааааааааааааааааааааааааааааа поздравления,слушаме едни и същи станции