Въпросът е колкото ужасяващ, толкова и важен за задаване: защо все по-голям брой френски жени убиват новородените си деца?
В сряда бяха открити осем бебета, за които се твърди, че са били удушени и заровени от майка им в Северна Франция. Това е поне петият случай, в който се съобщава за многобройни убити бебета във Франция от 2003 г. насам.
Така че за страната е станало жизненоважно да се изправи срещу феномена, който изглежда стои зад всичко това: психическо състояние, известно под името "отричане на бременността".
Последният случай на убийство на новородени във Франция е констатиран в северния град Вилиер-о-Тертр, след като осем миниатюрни тела са били открити, заровени в градините на две отделни къщи.
Шест от труповете са изкопани на 29 юли от полицията в дома на 45-годишната Доминик Котрез и 47-годишния й съпруг Пиер-Мари. Разследващите са претърсили дома им, след като обитател на къща, притежавана преди от родителите на Доминик, намира две тела на бебета, докато копае за изграждане на басейн в задния двор.
Според френския прокурор, който ръководи разследването в града, разположен южно близо до Лил, Доминик е признала, че е крила забременяванията си - и убийствата на бебетата - от съпруга си, когото полицията описва като "изгубил дар слово" при разкритията.
Доминик е обвинена за убийствата. Мъжът й Пиер-Мари е оправдан по обвинения за престъплението и е освободен, но все още би могъл да стане обект на разследване.
Полушизофренично състояние
Специалистите обясняват тези случаи като резултат от отричане на бременността - често погрешно възприемано и омаловажавано състояние. Според Мишел Делакроа, бивш гинеколог и съдебен експерт в процеса срещу Куржо и други дела, свързани с проблеми с бременността, отричането на бременността е полушизофренично състояние - жените или не осъзнават, или не могат да приемат, че са заченали - дори до степен да поискат да направят аборт.
Без значение дали тези жени са засегнати от това състояние, преди да родят, или изведнъж, докато раждат, според Делакроа психологическото отричане е толкова силно, че те отказват да повярват, че носят дете. Дори когато са изправени пред реалността...
"Тези жени са толкова убедени, че бременността е невъзможна, че след като детето, което те никога не са желали, се роди, те не го приемат като реално - и се отървават от него, за да възстановят реда в това, за което вярват, че е реалността на не-бременност," казва Делакроа.
"Колкото и ужасни да са последиците от това, отричането на бременността изпълнява ролята до голяма степен на психотично състояние, което кара някого да убие друг човек.
И все пак ние все още наказваме жените за това, което те правят по време на отричането на бременността, а не наказваме психиатрично болните убийци, за които е признато, че не носят отговорност за действията си."
Делакроа и други, които се борят за медицинско и юридическо признаване на отричането на бременноста като болест, твърдят, че подобряването на начините за идентифициране и лечение на тези жени има повече смисъл. Вместо да бъдат наказвани за престъпленията, които извършват в такова състояние.
Каква е причината за появата на такова състояние?
Според Делакроа причините са няколко - включително предишни травми като побои или изнасилване. Но други, не-физически фактори, могат също да имат значение - отричането може да се задейства дори ако жената вече е имала и отгледала деца без проблем. Лесаж е имала 14-годишен син. Доминик Котрез пък е имала две пораснали дъщери.
И въпреки че отричането на бременността е открито преди десетилетия, по думите на Делакроа честотата на проявите му се увеличава. Възможната причина според него са промените в социалната среда, които са омаловажили ценността на детството, родителството и семейството.
Но в някои случаи това може също да се прояви при жени, които просто не успяват да се възприемат като майки. "Някои жени никога не успяват да обновят своята идентичност по време на бременността, докато други искат да станат бременни, без да желаят да създават потомство," коментира психиатърът Пиер Ламот пред в. "Le Parisien".
"Когато детето се роди, то реално не съществува за тях. Те не са му дали живот в психологически смисъл. Ако те са го възприемали като истинско бебе, не биха го убили."
