- Мамо, днес децата се скараха с мен, защото казах, че съм харесала италианеца, разказва дъщеря ми на връщане от училище.
- Какъв италианец, не разбирам аз.
- Който спечели детската Евровизия, не знаеш ли?!
Не само, че не знам, но дори и не подозирам, че дъщеря ми е толкова осведомена по въпроса.
- И защо ти се караха децата? - питам.
- Защото не съм била за българката. Казват, че щом сме българи трябва да сме за българите, не за италианците. Ама, мамо, той е много сладък, защо не може да ми харесва?!
Но драмата на дъщеря ми е нищо, пред тази на брат й.
Той имал нещастието да сподели, че всички вкъщи викаме за „Ливърпул", вместо за „Лудогорец". То не бяха караници, заплахи за бой, безброй коментари във Фейсбук дали е имало дузпа или не.
Разправиите стигнаха до учителка, която отсякла, че не е патриотично да не подкрепя българския отбор, защото той представя родината ни. Тази патриотична мода вече ми идва в повече.
Да, мода е - и за ужас на родните патриоти, далеч не е само българска.
При това, всички патриоти обичат родината си, но мразят чуждите родини и чуждите патриоти. Омразата, врагът, заплахата са жизнените сокове на патриотизма - той не може без тях, защото е по-лесно да се каже какво мрази патриотът, отколкото какво обича.
Ще познаете патриота по косматите гърди, които удря с юмруци и вика „Булгар! Булгар!". Той славослови българския домат и хули полските яйца. Дори може да изпитва носталгия по социализма, когато всичко беше българско или поне съветско.
Просълзява се, когато си спомня за Крум и Симеон, за славното ни величаво минало на три морета, за 1300-годишната ни история, на фона на която американците са някакви смешници (освен това добре знаем, че са тъпи и прости) и обича да припомня, че когато ние сме имали писменост, Карл Велики е говорел на немски само с конете си.
Прекланя се пред свети мощи и вампирски кости, и рови все по-дълбоко в земята и историята, за да нахрани изпосталялото си национално самочувствие.
А какво обича българският патриот?
Отечеството, разбира се, ще кажете. А какво е Отечеството? И как се обича нещо толкова абстрактно? Най-напред, с практична доза лицемерие.
Патриотите учат децата си да викат „Българи-юнаци", докато търсят начин да ги пратят да учат в чужбина. Учат ги, че България е велика, но „държавата" е лоша. Учат ги, че са българи, но не ги учат да живеят заедно с останалите българи.
Да не говорим за тези, които не са българи - цигани, турци, бежанци и пр. Учат ги, докато гледат телевизия, докато си говорят вкъщи, докато преподават уроци в училище. Защото, макар идеята за специален час по родолюбие да е нова, дисциплината е традиционна за училището - и историята, и литературата са по същността си
обучение в показен, плакатен патриотизъм.
В публично демонстрираната си версия и актуалния си тренд патриотизмът много прилича на социализма - бидейки пределно абстрактен и същевременно фанфарен, акцентира върху общото, а не върху личността и индивидуалния принос (за разлика от „Не питай какво държавата може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея").
Родолюбието, в своя попфолк образ, изглежда, изобщо не включва възможността родината да се мисли не през историческите паметници и миналото, а през хората, тук и сега.
Патриотите обичат „българина", но не и човека; обичат „народа", но не и съседите си.
Не разбирам как може да се обичат картата на България, спомена за конската опашка или археологическите разкопки. И не мисля, че родолюбието минава през лютеницата „Хоро", лозунгите и историческите митове - а през съпричастността, съпреживяването, съобщността с останалите хора, с които живеем.
Симптоматично е, че все по-често уж на шега наричаме България територия. И следвайки актуалната мода, декларативно и публично я обичаме, но всеки сам, поотделно. И най-вече, пред телевизора.
Вярвам, че светът е голям, красив и интересен. Светът не е антибългарска конспирация, в която българският футбол е жертва, а българските боксьори - победени от „мафията". Нито патриотизмът е да любиш, тачиш и милееш „всичко българско и родно" на всяка цена. Изобщо, изборът българско или чуждо ми се струва извънредно нелеп - човек решава дали нещо му харесва или не на базата на своите ценности, естетически представи, култура, личност.
Не виждам как е възможно да се направи избор дали да ни харесва Ботев или Шекспир; Оскар Уайлд ли да четем или Йордан Йовков; „Рапсодия в синьо" ли да слушаме или рапсодия „Вардар".
Не е ли именно целта да познаваме колкото се може повече от разнообразието на нашия необятен свят? Да гледаме на собствената си култура (наука, спорт и пр.) като достойна част от това разнообразие, поставяйки я редом с всички останали, а не да й осигуряваме изкуствено привилегировано положение, харесвайки я само защото си е наша, българска?
Светът вече е изпълнил пророчеството и се е превърнал в глобално село - всички можем да се съберем на глобалния онлайн мегдан и да обменяме мисли, идеи, новини, музика, емоции. Всички ядем пица и суши, гледаме американски, датски, турски, колумбийски или бразилски сериали, слушаме индийска, арабска, перуанска или аборигенска музика.
Изборът не е родно или чуждо - изборът е да приемем света с широко отворени очи и да му се радваме или да се затворим и да се страхуваме. Да бъдем част от него или да чувстваме малки и незначителни. Да се чувстваме богати с идеи и таланти или с древна история. Да се вдъхновяваме от бъдещето или да търсим утеха за жалкото си настояще в славното минало.
Уловката не е в избора, уловката е, че трябва да го направим заедно, като общество. Значи първо трябва да си направим общество. Една, мисля, наистина патриотична кауза.
MACEDONIA IS GREEK, не е лъжа, щото Македония е северозападната област на Гърция, както Североизточната им е Тракия. Летището в Тесалоники се нарича MACEDONIA още от преди обявяването на самостоятелната държава Република Македония. Организацията на обединените нации и Европейският съюз признават държавата, използвайки име the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Бившата югославска република Македония ) и в много официални и международни документи се използва това име.
Дедо, не съм работил за гърци, не съм се и опитвал, но съм бил в Гърция и знам, че има гръцки "измекяри" с отношение, знам също че и /почти/ навсякъде има "отношение", макар "количеството и качеството" да варират. Американците въобще не са от наглите - при тях стратификацията е главно социална, по-малко етническа /поне между образовани бели/, руснаците всъщност също не са нагли /обаче рускините са/... индийци даречем, особено постигнали някъде "нещо" имат склонността да стават далеч по-нагли - то тенденцията обикновено е, че тези с по-ниско етническо и национално самочувствие наглеят повече /французите може и да са изключение от това правило/...
Пепе, за отнощението на гърците питай нашенци, ходили на гурбет там. аз съм ги наблюдавал извън Гърция, и щом извън Гърция са такива, представям си какви са у дома си. Американците и руснаците наричам нагли в смисъл на национално самочувствие, макар,че американците не са нация а империя, а самочувствието на руснаците силно падна след падането на СССР. (също империя) Те си мислят, че са върхът и цял свят трябва да ги зяпа с възхищение и да им подражава. Французите са, както се казва на езика на Волтер бамбашкА. Не съм ходил там от миналия век, но когато бях, можеше да пукнеш край пътя и никой французин няма да ти даде чаша вода, ако не си поискаш на френски. Даже за да ти вземат парите не благоволяваха.
Паячко, това, че има летище и провинция, не е основание да забраниш на суверенна (номинално) държава да си избере каквото си иска име. И този подход е приложен само към Македония. По този повод веднаж за малко да ям бой сам срещу трима гърци, добре, че двамата бяха по-благоразумни. Непредпазливо споменах Македония, единият веднага викна: -Няма Македоноя, има Скопие! Попитах го: -Ти как се казваш? -Йорго. -Е, много ли ще ти бъде приятно ако някой ти каже: "Ти нямаш право да се казваш Йорго, защото това е името на чичо ми."
Всъщност работил съм за кипърски гърци, сега се сетих, и не бих казал, че мога да се оплача, но едва ли съм средностатистически пример и не съм бил нито на заплата, нито на надница, а с контракт; не бих казал, че имам особено лоши впечатления от тях, когато съм ги срещал на други места, но то зависи от доста неща, с най-лоши впечатления съм останал от гърците в самата Гърция ; определено бих казал, че съществува известна "балканска дружба" с турци, сърби... По въпроса за Македония обаче - Пела е дълбоко в Гърция...
Пепе, няма значение на територията на коя съвременна държава се намира столицата на Филип Македонски. На гръцка територия са и Воден и Костур и Лерин и Кукуш. Тук става въпрос за правото на една суверенна държава да си избере ими каквото си поиска. Ако знаеш за някоя друга държава, на която ООН е отнело това право, просвети ме, няма да се обидя. По тая логика ти нямаш право на ник Пепе. Това е името на един герой от филм от 60-те.
Дракон с кисело зеле | 19.11.201421:16 Изказванията на Олигофрений, т.е. Симчо ------------------------- Здравей Драконяга! Много кефиш, Мичуринисте мой .... твоята упоритост, е пример за подражание ..як пример ... А дето, на няколко ракии си решил да обиждаш - ОК .. Симчо е широкоскроен, дава си мнението аргументирано и всички- които искат могат да влезнат с дискусия с него..! Чето лично аз, всичко адресирано до мене и според силиците си, се мъча коректно и информирано да отговарям .. на обидите- не обръщам внимание. А иначе - да ти помогна с малък съвет , от много заетост сигурно не ти е стигнало времчето да помислиш - като искаш да не ме четеш - просто не ме четеш! Като искаш да не пишеш за мене - просто не пишеш .... Простичко, нали ... Ама то един ум за всичко - къде да се сетиш ...
Ъъъ, ракия не пия. Може и там да ми е проблемът, кой знае...
Ако даречем кюрдите създадат автономна държава и решат да я нарекат Велика България, това мисля, че донякъде ще промени вижданията ти Спорове по отношение имена на държави са се водили и друг път. И ООН не е "забранило" на Македония да се нарича по какъвто и да било начин, нито пък има механизъм да го направи, но страните - членки на ООН могат да решат /със силата на Общото събрание на страните-членки/ да поставят условия на страната, наричаща себе си Македония, при които тя да бъде приета като наблюдател в организацията - това може да бъде решение на страните, не на министъра на вътрешните работи на ООН. Подобни спорове могат да се отнесат към международни съдилища /каквото ООН не е/, но и те не могат да "забранят" на една страна да се нарича някакси, а фактически само да я заплашат с налагането на определени санкции, реализирането на които също в края на краищата зависи от наличието или отсъствието на международна подкрепа за тях...
Пепе, въвличаш ме в юридически мъглявини, от които ми се вие свят. Помолих те да ми кажеш други държави, на които ООН е поставяло условия за името. Ти ми казваш за спорове, ами посочи ги и посочи как са решени. Винаги съм готов да науча нещо ново. ООН не било забранило на македонците да си избират име на държавата. Не, само им казва "Или ще се наречетер БЮРМ или оставате извън ООН" Е, извинявай, такова нещо може да си позволи само Швейцария. Тя си е извън всякакви международни организации и си е добре. Но Македония не може. И се получава по македонски "Или ке ми дадеш или ке те ебем" По другия въпрос. Ако в района на Казан се обяви автономна република Велика България не възразявам. Все пак, там е била Волжка България, наследница на Кубратовата Стара Велика България. Ама Путин (виж, пак опряхме до него) няма да разреши, както не са разрешили Ленин и Сталин. Макар, че Иван Грозни след завземането на Казан си е присвоил титлата "Цар Български". На кюрдите държава няма да разреши Биг Брадър. И да разреши, те нямат хабер за България, от тях опасност не виждсам.
Преди година-две, с мой познат си бъбрехме /на кафе - за това го харесвам този сайт!/ сладко и лежерно по разни теми. По едно време нещо зачекнахме Дарвин и той каза: - Не бе, не бе, не бе, - точно обратното - маймуните са произлезли от човека! Много се смях! Май е абсолютно прав - днес, не само у нас, а и по целия свят върви процес на превръщането на човека в маймуна. Това, което отличава България е, че по почина на Джорджи Димитров, ние трябва за 20-на години да постигнем това, което другите народи /най-вече западните/ са постигнали за столетия. И, мисля си, че успяваме. За това очевидно много ни бива. А и Сорос и разните му там НПО-та дават своята оценима /както личи от статията/ помощ.
Дракон с кисело зеле | 19.11.201421:31 Ъъъ, ракия не пия. Може и там да ми е проблемът, кой знае.. ---------------------- Най-важното е, че признаваш сам, за съществуването на проблем ... А за упоритоста ти - наистина си впечатляващ .... Много се кефи сигурно Мичурин в гроба, дето има такива последователи! Може и не ракията , да те кара да не се замисляш достатъчно .. а нещо друго? Не искам и да знам - просто ще повторя съвета си. Като не искаш да четеш Симчо- не го четеш .. като не искаш да говориш за него - не говориш .. Като не се сещаш сам, за разни неща , а публично коментираш - дават ти се съвети - нищо срамно няма да си недосетлив. Толкоз
Въобще не са никакви юридически мъглявини, твърдението , че "ООН е забранило..." е напълно несъстоятелно. На първо време се сещам за Ирландия, Тайван май известно време е носил името China, сигурно има и други; не съм сигурен каква е историята около Заир-Конго, освен че преди да се разделят цялото се е казвало Конго, а после в един момент и двете са станали Конго.
Значи първо да подчертая, че бокс не гледам и никога не бих гледал такъв ужасен спорт с такова насилие. Даже фактът, че 1.8 млн човека в България са гледали в 23:30 в Събота вечер ме навежда на мисълта, че нещо не е у ред. Да се кефиш как един човек ще пребие друг Второ, какво значение има дали Крисия, Пулев или отбора на БФС-то ще победят? Ще се промени ли нещо в тази държава ако Крисия беше завършила преди Италианката? Или Кубрат да пребие Кличко? Или отбора на БФС-то да победи Малта и да се класира за Евро 2016? Може би жалката ни инфраструктура ще се подобри? Или малцинствата ще се интегрират? Или съдебната система ще заработи? Или токът ще падне? Интересува ме как може да се подобри живота на Българите в България или ако трябва някой "да ни прослави", да е в някоя наука примерно, а не в безсмислен спорт. А псевдо-патриотите да си заврат патриотизма, да не казвам къде. Същите чух, че са освирквали победителя, Кличко, след мача на пресконференцията - типично за отпадъци на обществото.
А ти що се гордееш с английския си, нали си патрЕот? ПатрЕотите не трябва да харесват и да ползват нищо чуждо, щото всичко чуждо е лошо казват те. Да ни го обясняваш всичко това точно на чужд език - ебаси малоумието Ама така се превръщаш в европеец бе, в гражданин на света, космополит и т.н. Все лоши неща според Пузев, Дедката и останалите баш-българи. Как не са те усетили още какъв родоотстъпник си с тоя английски....ДОЛО