Истерията "Нимфоманка"

Честно казано, хиляди пъти предпочитам някое безумие с ефекти пред описаното в статията. Което нямам и намерение да гледам, естествено. И "Капитан Америка 2" едва ли ще гледам на кино, де, ама ще видим. И хайде стига с противопоставянето на "арт" и "комерс", че става смешно вече. В "Карибски пирати" - първия, имам предвид - на ниво сценарий са вложени талант и умения за двайсет арт-бози, и това го казвам напълно сериозно. За "Животът на Пи" да не говорим - филм, комерсиален до болка, с "Оскар" за визуални ефекти, три измерения и така нататък. И едновременно с това филм шедьовър, дълбок и достатъчно сериозно разглеждащ избраната тематика, че да напълни няколко курса по философия. А може би и той, като "Ной", е "фантастика", неподходяща за "хората, които се плашат от сложни думи, от философски трактати и от всякакъв вид интелектуалност"... Впрочем, няма да е зле авторката на статията да си припомни как режисьорът на "Ной" навлезе в киното. Да си припомни и разликата между фантастика и фентъзи, преди да се опитва да изпъква с интелектуалност. Да вземе да обърне внимание и на факта, че холивудската фантастика в момента е в много жестока криза, вместо да разправя, че "продажбата на илюзии и фантазии, отколкото с продажбата на реалност". Да схване и че работата с деветцифрен бюджет при зверски ограничения и срокове, които трябва да се спазят до секундата, и постоянно дишащи във врата ти продуценти не е нещо, с което много сценаристи и режисьори могат да се справят, и съответно да се омаловажава по този начин е просто грозно. Да не говорим колко по-рискова е. Може би тогава ще осъзнае защо Сам Мендес режисира филм за Джеймс Бонд, Кенет Брана пое първия "Тор", а Дарън Аронофски беше едно от спряганите имена за последния Улвърин.

Много обичам, когато някой ми обяснява колко съм прост [макар и не с точно тази дума], ако ми е приятно да гледам "холивудски продукции", вместо да се товаря с експликациите на някой болен мозък. Киното, художествената литература, музиката ... аз ги приемам и "употребявам" за да се разтоваря, да се разсея. Статията по-горе ми изглежда, като един виц преди много време: На една маса били седнали компания, като двама от компанията били абсолютни изкуственяци и парвенюта. Останалите се забавлявали истински, а тези двамата непрекъснато правели муцки. По едно време се провел следния диалог между двамата: - Ох, ... не мога повече да ги търпя тези "селяни". Ще се кача на масата и ще ги опикая. - О, недей моля те, недей! ... Няма да те разберат.

гледах въпросния филм снощи - 2 ра част, а два дни по-рано и 1 ва. мога само да кажа НЕ СИ ГУБЕТЕ ВРЕМЕТО. вдигнал летвата друг път. много се мразя, когато се подведа по реклама за филм и после остана разочарована. явно хората, които са правили филма са искали до такава степен да го направят силно психологически и дълбок, че се е получило точно обратното. имаше толкова недъзи тоя филм, че не мога да ги опиша всичките. например как в едната сцена актрисата е младо момиче, приличащо на не повече от 20 годишна, а в следващата, където уж е след 3 години, е възрастната актриса, която като разказвач е около 50 те. wtf??? или някои побоища и други случки, които са напълно необясними защо се случват... и въобще някак си не може да се разбере аджеба какъв е светът на една нимфоманка, а по-скоро на объркана жена, силно депресирана неясно от какво, абсолютно апатична към всичко, което се случва около нея и с нея.

"дълбок и достатъчно сериозно разглеждащ избраната тематика, че да напълни няколко курса по философия." В тоя филм нямаше нищо дълбоко и философско. Особено като се сетя как свърши. Красив, да, но не е нещо особено като сценарий. И как не брадяса тоя младеж за толко време не разбрах Adult Pi Patel: So which story do you prefer? Writer: The one with the tiger. That's the better story. Adult Pi Patel: Thank you. And so it goes with God. Тва е момента, в който на вярващите или искащите да вярват им се подава кокала. Аууууу колко философско. Извода какъв е - може да си вярваш в която измислица ти е по-близо до сърцето. Всички дърляния на тема кое е изкуство, артЪ, кое било пошло, кое дълбоко, кое за разтоварване, кое е префърцуненост без смисъл, идват от това, че се получава разминаване между очакванията на хората и това, което се случи да гледат или слушат. Творчеството не е обективно и всеки опит да бъде представено или възприето обективно неминуемо поражда такива поляризирани реакции. Никой не влиза в киното без предубеждения и то не конкретно за дадения филм, а за дадено изкуство като цяло. Всеки търси различни неща и един и същ филм може да е шедьовър за един и боза за друг. Това не е защото някой не може да вникне в посланието или да оцени техниката. Просто погледът им е различен. И в това няма нищо лошо. Лошото иде когато почнат да се раздават присъди, кое било стойностно и кое не, кое било изкуство и ке хич не било никакво изкуство. За мене върлите привърженици на класическата музика, дето ходят с шалчета на концерти и си мислят, че имат някакъв изтънчен вкус за вино, са също толкова праволинейни и ограничени, колкото тия дето ги кефят само еднотипни холивудски екшъни. Едните си мислят, че класическата музика е върха на сладоледа и ако им харесва, значи че са интелигенти, другите си мислят, че киното е за развлечение и всякакви опити да се правят филми, които провокират и имат някаква завършена визуална естетика, говорят за девствеността и депресията на болните мозъци на и пред екрана. За всеки влак си има пътници, но пък и всеки би трябвало да сменя влаковете периодично, щото заседиш ли се в един влак за по-дълго му ставаш кондуктор. На мене нимфоманката ми хареса. Яка кинематография и шантавия. След това гледах Антихрист, а Меланхолия и Догвил съм гледал отдавна и не си спомням много. Ларс ми се струва, че се ебава със зрителите. Не търсете някакъв категоричен смисъл във филмите му. Между другото не знам защо 12 Years a Slave, толкова го хвалят. Да, имаше много красиви сцени, но като цяло на мене ми дойде много изкуствен. Django Unchained беше много по-добър филм на сходна тематика и като внушение за грозотата на робството беше много по-ефективен и искрен. Освен това беше супер забавен. А, и да не забравя! Професионалните критици са по-нищожни и от гниди!

Нееееееееееее, Теа, ти уби рибата!!! Толкова елементарно животно като тебе няма да знаеш. Не ходи да гледаш филми хич, ше се чалнеш. "А и в крайна сметка какви изводи можеш да си извадиш от филми, освен ако не са по истински случай. " Теа отсече - 99% от киното и литературата са излишни. За другото няма да коментирам, направо ме втрещи.

Е че имаше си красиви сцени. Аз се заглеждам по кинематографията доста. Много добре заснет. Обаче акцентите и речта на актьорите бяха все едно на по-префърцунена класа, а не на хора от народа. Тва ме подразни доста, щото веднага променя тона на всичко. Отделно имаше някои направо смешни сцени като тая, в която едната негърка реве за децата си и главния герой, забравих му името, се разправя нещо с нея. Там и на други места имаше доста изкуствен диалог. Не знам, може и да не ми е харесал, защото бях останал с впечатлението, че ще е по-тежък и тъмен филм. А ти кво, искаш да ми кажеш, че Джанго е слаб филм ли?

В едно от кината даваха филма като част от някакъв кино фест и и много добре бяха подредили програмата - първо "Нинфоманка 1" - как се учи да се плющи с всички, после "Нинфоманка 2" - как пак се плякат на поразия и след това "Ной"-как Господ разтуря седянката........

Теа, добре че си ти да ни предоставиш резултатите от научните си изследвания за сексуалната ориентация и битието на магистралната фея, че иначе само с мойте празни приказки щеше да си останат коментарите под тая статия. Ти си за нобелова награда. Фактът, че имаш деца ме ужасява....

Ивайло, тва е много лош съвет. Ако изабщо знаят кой е режисьора, да пропускат. Кой депресар го интересуват режисьори, важното е филма да е весел и да не те напряга.

Попитал един мъдрец - Кажи, премъдрий, защо когато една жена има много сексуални партньори я наричат "курва" и не я възприемат с уважение, а когато един мъж прави същото се радва на всеобща завист и почит? Мъдрецът дълго мълчал, потънал в размисъл и накрая отговорил: - Ами как да ви кажа, вие какво предпочитате - да имате ключ който отваря много врати или да имате врата чиято ключалка я отключват всякакви ключове?

Откъде идва този небивал интерес към писанието на Ема? Най-вероятно от заглавието: Истерията "НимОфоманка"

За този така прочут датски филмов "гений", мога да кажа само две думи.След като гледах филма му "Идиотите", разбрах,че само идиоти могат да го харесват. Ако това е бъдещето на киното, е.а си бъдещето...

Най-смешното в цялата история е претенцията, че "Нимфоманка" е интелектуален филм. Нищо подобно.