Истерията "Нимфоманка"

"дълбок и достатъчно сериозно разглеждащ избраната тематика, че да напълни няколко курса по философия." В тоя филм нямаше нищо дълбоко и философско. Особено като се сетя как свърши. Красив, да, но не е нещо особено като сценарий. И как не брадяса тоя младеж за толко време не разбрах Adult Pi Patel: So which story do you prefer? Writer: The one with the tiger. That's the better story. Adult Pi Patel: Thank you. And so it goes with God. Тва е момента, в който на вярващите или искащите да вярват им се подава кокала. Аууууу колко философско. Извода какъв е - може да си вярваш в която измислица ти е по-близо до сърцето. Всички дърляния на тема кое е изкуство, артЪ, кое било пошло, кое дълбоко, кое за разтоварване, кое е префърцуненост без смисъл, идват от това, че се получава разминаване между очакванията на хората и това, което се случи да гледат или слушат. Творчеството не е обективно и всеки опит да бъде представено или възприето обективно неминуемо поражда такива поляризирани реакции. Никой не влиза в киното без предубеждения и то не конкретно за дадения филм, а за дадено изкуство като цяло. Всеки търси различни неща и един и същ филм може да е шедьовър за един и боза за друг. Това не е защото някой не може да вникне в посланието или да оцени техниката. Просто погледът им е различен. И в това няма нищо лошо. Лошото иде когато почнат да се раздават присъди, кое било стойностно и кое не, кое било изкуство и ке хич не било никакво изкуство. За мене върлите привърженици на класическата музика, дето ходят с шалчета на концерти и си мислят, че имат някакъв изтънчен вкус за вино, са също толкова праволинейни и ограничени, колкото тия дето ги кефят само еднотипни холивудски екшъни. Едните си мислят, че класическата музика е върха на сладоледа и ако им харесва, значи че са интелигенти, другите си мислят, че киното е за развлечение и всякакви опити да се правят филми, които провокират и имат някаква завършена визуална естетика, говорят за девствеността и депресията на болните мозъци на и пред екрана. За всеки влак си има пътници, но пък и всеки би трябвало да сменя влаковете периодично, щото заседиш ли се в един влак за по-дълго му ставаш кондуктор. На мене нимфоманката ми хареса. Яка кинематография и шантавия. След това гледах Антихрист, а Меланхолия и Догвил съм гледал отдавна и не си спомням много. Ларс ми се струва, че се ебава със зрителите. Не търсете някакъв категоричен смисъл във филмите му. Между другото не знам защо 12 Years a Slave, толкова го хвалят. Да, имаше много красиви сцени, но като цяло на мене ми дойде много изкуствен. Django Unchained беше много по-добър филм на сходна тематика и като внушение за грозотата на робството беше много по-ефективен и искрен. Освен това беше супер забавен. А, и да не забравя! Професионалните критици са по-нищожни и от гниди!

Нееееееееееее, Теа, ти уби рибата!!! Толкова елементарно животно като тебе няма да знаеш. Не ходи да гледаш филми хич, ше се чалнеш. "А и в крайна сметка какви изводи можеш да си извадиш от филми, освен ако не са по истински случай. " Теа отсече - 99% от киното и литературата са излишни. За другото няма да коментирам, направо ме втрещи.

Е че имаше си красиви сцени. Аз се заглеждам по кинематографията доста. Много добре заснет. Обаче акцентите и речта на актьорите бяха все едно на по-префърцунена класа, а не на хора от народа. Тва ме подразни доста, щото веднага променя тона на всичко. Отделно имаше някои направо смешни сцени като тая, в която едната негърка реве за децата си и главния герой, забравих му името, се разправя нещо с нея. Там и на други места имаше доста изкуствен диалог. Не знам, може и да не ми е харесал, защото бях останал с впечатлението, че ще е по-тежък и тъмен филм. А ти кво, искаш да ми кажеш, че Джанго е слаб филм ли?

В едно от кината даваха филма като част от някакъв кино фест и и много добре бяха подредили програмата - първо "Нинфоманка 1" - как се учи да се плющи с всички, после "Нинфоманка 2" - как пак се плякат на поразия и след това "Ной"-как Господ разтуря седянката........

Теа, добре че си ти да ни предоставиш резултатите от научните си изследвания за сексуалната ориентация и битието на магистралната фея, че иначе само с мойте празни приказки щеше да си останат коментарите под тая статия. Ти си за нобелова награда. Фактът, че имаш деца ме ужасява....

Ивайло, тва е много лош съвет. Ако изабщо знаят кой е режисьора, да пропускат. Кой депресар го интересуват режисьори, важното е филма да е весел и да не те напряга.

Попитал един мъдрец - Кажи, премъдрий, защо когато една жена има много сексуални партньори я наричат "курва" и не я възприемат с уважение, а когато един мъж прави същото се радва на всеобща завист и почит? Мъдрецът дълго мълчал, потънал в размисъл и накрая отговорил: - Ами как да ви кажа, вие какво предпочитате - да имате ключ който отваря много врати или да имате врата чиято ключалка я отключват всякакви ключове?

Най-смешното в цялата история е претенцията, че "Нимфоманка" е интелектуален филм. Нищо подобно.