Дебатът за икономическите ефекти от минималната работна заплата не стихва вече почти 100 години. Икономистите от школите, гравитиращи около класическия либерализъм, твърдят, че цената на труда е като всяка друга цена, формирайки се от търсенето и предлагането и всяко ограничение върху тях създава негативни последици.
В случая на минималната работна заплата най-ниско продуктивните граждани остават без работа.
Икономистите от школите, гравитиращи около идеите за активна интервенция на държавата в икономиката, твърдят, че данните показват, че малки увеличения на минималната заплата не увеличават безработица, а свиват печалбите на фирмите за сметка на доходите на хората.
Тъй като с чисто икономически аргументи изглежда невъзможно да се спечели този спор в публичното пространство, реших да хвърля поглед в историята, защото често тя крие най-добрите уроци.
Минималната работна заплата се въвежда в САЩ между 1933 и 1938 (като веднъж е обявена за противоконституционна през 1935). Началното ниво е 25 цента на час. По това време, средното възнаграждение в САЩ е 62.7 цента, така че законът няма никакъв ефект върху повечето работници.
Политиците неглижират ефекта върху най-ниско продуктивната част от населението, а президентът Рузвелт изрича знаменитите си думи: „Нито един бизнес, чието съществуване зависи от изплащането на възнаграждения, които не осигуряват достоен живот, няма право да съществува в тази държава". И докато тези
гръмки леви популистки думи
намират добър отзвук в по-голямата част от САЩ (въпреки огромната безработица по това време), грозната истина за икономическия ефект от минималната заплата разкрива изцяло своето лице на малкия остров Пуерто Рико. Той не е отделен американски щат, но попада под юрисдикцията им - и съответно законът за минималната заплата влиза в сила.
Към онзи момент, Пуерто Рико е с изключително висока концентрация на неквалифицирани и нископродуктивни работници, а средната заплата е между 3 до 4 цента на час. Когато законът за минималната заплата от 25 цента на час влиза в сила, икономиката на Пуерто Рико се срива - повсеместни верижни фалити, висока безработица и дори тотален колапс на цели индустрии на острова. Но историческият прочит показва, че тази икономическа катастрофа се вписва изцяло в целите на
най-твърдите защитници на минималната заплата - профсъюзите
Всъщност, проспериращите текстилни и други индустрии в Пуерто Рико и някои южни щати са нямали практиката да включват своите работници в централизираните американски профсъюзи, получавайки много повече гъвкавост и по този начин произвеждайки продукти на много по-ниски за потребителя цени.
Профсъюзите в богатите щати са били подложени на огромен конкурентен натиск без да имат възможност да повлияят по какъвто и да било начин и затова се обръщат към федералното правителство, за да въведе минималната заплата и практически да унищожи тази конкуренция. Така и става - стотици хиляди бедни работници губят работата си в Пуерто Рико и южните щати. Две години по-късно,
Конгресът намалява минималната заплата до 12.5 цента, но това продължава да е прекалено високо за Пуерто Рико и някои други бедни щати с развиваща се икономика, а и вече е прекалено късно - икономиките им са колабирали и върнати десетилетия назад. Имайки предвид, че влиянието на Голямата Депресия все още се е чувствало, социалната и икономическа щета върху най-бедните работници е била ужасяваща.
Както в случая с Пуерто Рико, минималната заплата обикновено има най-видим ефект върху етнически, расови и дори национални малцинства, които по различни социо-културни или исторически причини са с по-ниска квалификация и съответно продуктивност. Нека вземем отново за пример историята на САЩ - афроамериканското и испаноезичното малцинство са с традиционно най-ниски доходи.
Ако класически-либералните икономисти са прави, то въвеждането на минималната заплата би увеличило безработицата сред тези малцинства, докато ако левите икономисти са прави, то това не би имало ефект върху безработицата, а доходите би трябвало да се увеличат.
Нека погледнем историческите факти отново
Дълги десетилетия преди въвеждането на минималната работна заплата, младите афроамерикански мъже (за които е статистически установено, че са най-уязвими от ефектите на МРЗ) са с по-висока заетост спрямо белите американци от същата възрастова група.
Дори през първите две десетилетия на 20-ти век (особено първото), когато САЩ е потънала в расова война и омраза срещу афроамериканците, американските бизнесмени са осигурявали заетост на 71% от младите афроамериканци срещу 51% за белите младежи. Това продължава до 40-те и ранните 50-те години, до първото съществено увеличение на минималната заплата.
Две десетилетия по-късно, безработицата сред младите афроамериканци е вече няколко пъти по-висока от тази сред младите бели. И тук звучи абсурдно мнението на леви икономисти, предимно от профсъюзите, които твърдят, че това е просто ефект от расизма и искат още държавна намеса.
Да не би по времето на Ку Клукс Клан, американското общество да е било по-приятелски настроено и по-толерантно към афроамериканците, отколкото днес, когато дори Президентът им е с тъмен цвят на кожата и хавайско-кенийски произход?
Всъщност, откритият расизъм е бил дълбоко вкоренена и неразделна част от философията на поддръжниците на минималната работна заплата. Форма на минималната работна заплата е била прилагана по време на Апартайда в Южна Африка, под натиск на белите работнически профсъюзи, които са целяли чрез нея да изолират черните от пазара на труда и да ги държат в мизерия и подчинение.
Икономистите-евгеници от Прогресивната Епоха са разбирали добре ефектите от минималната работна заплата върху малцинствата, които те смятали за нисши, и затова инвестирали много време и ресурси в популяризирането й.
От 20-ти век до днес, левите икономисти и политици са рафинирали говоренето си, въпреки че са запазили името си (продължават да се наричат прогресивни в САЩ и Великобритания, въпреки че в континентална Европа нямат проблем да се наричат и социалисти). Но какво ни кара да мислим, че ефектите от техните политики, особено минималната работна заплата, са се променили? Просто някога са ги изричали искрено и открито, докато днес лъжат и мажат. Разбира се, съществуват и леви, които вярват в лъжите искрено, но те просто не разбират от икономика.
Негативните ефекти от минималната работна заплата не са просто суха теория, извадена от скучен учебник по икономика
Те са реални човешки трагедии на най-бедните от бедните работници, които остават без препитание и възможност да се грижат за себе си и семейството си.
Най-тежко това се понася от определени етнически малцинства, които по различни причини са с най-ниска продуктивност, но когато мащабът е голям, както би бил в случая с европейска минимална заплата, то катастрофата засяга цели щати, региони и дори бедни държави каквато е България.
Всъщност, фиксирането на цени и ограничаването на търсенето и предлагането на всяка стока и услуга имат същия негативен ефект, тъй като икономическият закон не предвижда изключения. Ето защо, без значение какви мотиви се пропагандират и какви ефекти се предсказват, обществото трябва да се противопоставя твърдо на всякакви такива инициативи на управляващите.
В момента особена популярност набира идеята за минимална работна заплата на европейско ниво, която би сринала тотално българската икономика (както видяхме в казуса с Пуерто Рико). Минималната заплата и осигуровките в България пък бяха вдигнати няколко пъти по време на кризата, което доведе до повишаване на безработицата, особено остро усетено в най-бедните български области и сред най-бедните български граждани (и допълнително направи включването на ромите в пазара на труда почти невъзможно).
Да не забравяме и че наскоро правителството ограничи лихвите по бързите потребителски кредити, с което не постигна нищо друго, освен пренасочването на тяхното търсене към черния и особено брутален лихварски бизнес.
Дали ще научим нещо от историята или ще продължим да повтаряме грешките си - остава да видим. А както са казали някога древните китайци, определението за глупост е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.
Абдукторе Аре кажи де, как пребори корпорациите, що бягаш от въпроса? Светни ни малко каква марка ти е компютъра и телефона, щом така яросто плюеш капитализма Между другото май наскоро излезе едно селфи на Медведев с неговия ....Ай-фон. Долу капитализма и корпорациите - да живее Русия http://gbtimes.com/world/russian-pm-publishes-his-first-instagram-selfie
@ Кинг Никой не те е спрял да работиш в Германия ако смяташ, че там 10 пъти повече плащат. Против кое точно протестираш?
Аз, къде смятам, или не смятам да ходя да работя, и кой ме спира, или ме гони, няма отношение към темата. Чакам твоя коментар по въпроса къде отива разликата в неефективността тук? И това при съпоставими условия, и съотношения... На теория законодателството ни би трябвало поне в общи линии да е синхронизирано с европейското. На практия обаче законите у нас текат като решето, в полза на работодатели-дерибеи, престъпници, и прочее сволоч. Обикновения редови гражданин от български произход, няма шансове да пребори системата, и да защити ефективно правата си. Ако не си съгласен, приведи аргументи.
Ончо, мажоретке неграмотна, къде по-точно прочете, че се опитвам да "боря" корпорациите? Както вече може би 5 (пет) пъти написах, че не им се чувствам длъжен за неща, които си купувам от тях, защото те не са ми ПОДАРЕНИ, нито пък корпорацията ги произвежда за моето добруване, а го прави с единствената цел да печели пари. Мога да се чувствам "длъжен" само за неща, направени безкористно в моя полза, всичко друго е сделка - пито, платено и кой откъде е. Схвана ли тоя път или да пробвам на морз?
Ми то и ти не ходиш на работа за да осигуриш на някой добруването, а с цел собствена печалба (заплата). Защо очакваш от другите нещо различно? Никой не те е карал да се чувстваш длъжен, откъде пък това ти хрумна? Но и никой не те кара да съскаш бясно против фирми и държави, чиято продукция самия ти ползваш. А корпорациите не те и знаят кой си, но факт е че успяват да ти осигурят (възможност да си купиш) високотехнологичен продукт на поносима цена. Казах ти, ако можеш произведи си сам телефон и ще си го купя от теб, не от Самсунг. Ако пак не си разбрал какво ти казвам, продължавай да лееш бяс по разни соросоиди и т.н. То за това акъл не трябва...
Кинг Разликата не е само от производителността, а и от стандарта. Ти се оплакваш, че в Германия един взема повече за същата работа като теб тук, но не съм те чул да се извиниш, че ти вземаш повече от някой, който върши същото като теб, но в Бангладеш. А що Бангладеш не е България и що България не е Германия сам помисли...
"Чакам твоя коментар по въпроса къде отива разликата в неефективността тук? И това при съпоставими условия, и съотношения..." = " Ти се оплакваш, че в Германия един взема повече за същата работа като теб тук" "съпоставими условия и съотношения = един взема повече за същата работа като теб тук" - това така ли да го разбирам? И много моля да не ми вменяваш вина за каквото и да било.
Рационализма, господин Каролев, не свободния пазар, който никога никъде не се е случвал. Рационализма е довел до това, че днес бедните в много отношения живеят по-добре, отколкото кралете преди 200 години. Рационализма не е задължително свързан със свободен пазар. Вземете за пример Китай - той според вас свободен пазар ли е? Или да ви поставя въпроса по друг начин - Китай по-свободен пазар ли е от САЩ? Не? И аз мисля че не е. И въпреки това годишния му темп на развитие на икономиката е двуцифрен от поне 10 години, докато в същото време САЩ се борят да достигнат нивата си от преди кризата от 2008-ма. Всъщност рационализма изисква да не се идеологизира икономиката, каквато е и тенденцията в Европа, което означава да не се идеологизира и свободния пазар, което вие упорито се опитвате да направите и което е антирационално и всъщност е много лесно да се покаже че е грешно. Пример? Как според вас свободния пазар регулира пенсиите? А? Прост въпрос. С прост отговор. Мииии... ииии... никак! Или искате да ми кажете, че размера на пенсиите не е фактор в икономиката? Я пак.
Казах, че тая разлика не е само от по-ниска ефективност.
Що се отнася до въпроса е ли и доколко българската икономика неефективна и производителността на труда на "българина" ниска, си мисля следното: По показателя БВП на глава от населението България е приблизително там, където е и Русия даречем - малко по-нисък е но е от същия порядък. Според всеобщото мнение руската икономика е ресурсно базирана, което означава, че голяма част от този брутен продукт идва от експлоатирането на природни ресурси. Българската икономика очевидно не е ресурсно базирана, което, поправете ме ако греша, означава, че продукта се формира от добавена стойност. А тази добавена стойност се формира, пак ако не греша, чрез влагане на труд /тя се реализира на пазара, но се формира чрез вложен труд/. Значи ако приемем, че същото в голяма степен се отнася и за икономиките на Западна Европа и че у нас БВП на глава е примерно 5 пъти по-нисък а в същото време заплатите са 10 пъти по-ниски, пенсиите - 20 пъти по-ниски, парите за култура, образование и здравеопазване 50 или повече пъти по-ниски... Очевидно има проблем и този проблем не е ниската производителност на труда.
Ончо, ма ти взе вече и да не помниш, тъй ле? Сам написа, че дължа компютъра и смартфона си на корпорациите, та даже и в последния си пост го твърдиш, а после разправяш, че не си го казал По твоята логика ти трябва да си безкрайно благодарен на СССР за москвича на баща ти и за други "придобивки" по времето на соца, ама гледам постоянно го плюеш. Отделно - за продукцията на кои страни точно ми говориш? Защото и компютрите, и смартфоните, както сигурно знаеш, ги произвеждат в недемократичен Китай, на което се дължи тяхната достъпност, а не забелязвам у тебе такава благоговейност към Поднебесната Империя, както, например, към евроатлантическите ни партньори. Въобще, логиката ти доста куца - значи, ако си купя телевизор Самсунг, трябва автоматически да одобрявам ГМО лайната на Монсанто, безобразията на Шеврон, извиването на ръцете на българските производители от Карфур, Кауфланд и прочее, така ли? И разбира се, да смятам че е редно САЩ да бомбят където им падне, щото процесора на компа ми е Интел? Ето ти един цитат, за такива като тебе "Не беше лесно. Изискваха се значителни способности за разсъждение и импровизация. Така например аритметичните проблеми, повдигнати от твърдения като „две и две е равно на пет“, надхвърляха умствените му възможности. Изискваше се също умствена гимнастика, способност в един момент да използваш най-изкусно логиката, а в следващия да не схващаш най-груби логически грешки. Глупостта беше така необходима, като и интелигентността и също така трудно постижима."
"Значи ако приемем, че същото в голяма степен се отнася и за икономиките на Западна Европа и че у нас БВП на глава е примерно 5 пъти по-нисък а в същото време заплатите са 10 пъти по-ниски, пенсиите - 20 пъти по-ниски, парите за култура, образование и здравеопазване 50 или повече пъти по-ниски... Очевидно има проблем и този проблем не е ниската производителност на труда. " рере го каза по-добре от мен, и това имах предвид под съпоставими условия, а не равни. ОДГТ и сега това от "стандарта" на живот ли се определя? И как според теб бихме могли да лекуваме точно този проблем ефективно? така, че да не се повтаря...
Ето това сега го забелязах: "Само не мога да разбера, защо смятате, че е полезно цялото общество като потребители да духа супата чрез високи цени, защото някой работник попречил на друг работник да свърши същата работа за по-малко пари?" А вие господин Каролев твърдите, че дефлацията е полезна ли? На коя точно икономическа теория базирате това си твърдение? И още нещо, господин Каролев. Работодателите в България често се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка. В същото време не малко млади и не толкова млади хора напускат страната и отиват да търсят работа в чужбина и поне част от тях притежават някаква квалификация, придобита в България /и това въпреки лошото ниво на образование, лошата държавна политика и т.н./ и призната в ЕС и по-голямата част от света. Ето това е чудесен пример за пазарна икономика. Също пример за пазарна икономика би било ако вместо да се оплакват българските работодатели и да призовават държавата да защити българския бизнес, предложат условия, такива, че въпросните хора да не си търсят работа зад граница. ;) И също се научат да произвеждат така, че да не се налага държавата да ги защитава. Искате пазарна икономика? Престанете тогава да се оплаквате от нея.
Да си продължа мисълта от предния пост Наемните работници /които преобладават и в средната класа/ да се оплакват от това или онова, което капиталистическата икономика на свободния пазар им причинява си е съвсем в реда на нещата, повсеместно е и следователно съвсем нормално. Но виж работодателите да се оплакват от нея - ето това е нещо значително по-интересно и мисля рядко, може би дори може да се класира за влизане в раздела "Уникален български принос" Та ако искате да агитирате за икономиката на свободния пазар господин Каролев, започнете от работодателските организации.
Вкарахте ме в някакъв филм, дефлации, рационализми, чудесии