Никълъс Кар е американски интелектуалец и културен критик, световно известен с множеството си книги и статии по въпроси на технологиите, бизнеса и културата.
- Защо написахте "Повърхностните"?
Преди няколко години забелязах, че имам проблеми с това да се концентрирам. Когато сядах да чета дълъг материал или книга, откривах, че е трудно да удържам вниманието си за повече от няколко минути.
Мозъкът ми искаше да се държи по начина, по който го правеше, когато бях онлайн: да жонглира с много неща и да търси частици информация, вместо да се концентрира върху само едно. Книгата е опит да стигна до същината на този проблем.
- Смятате, че Интернет е проблемът. Защо?
Технологиите за цифрова комуникация са много завладяващи и ни осигуряват много преимущества. А начинът, по който Интернет осигурява информацията в малки едновременни частици, допада на нещо много примитивно в нашия мозък. В ранните етапи на еволюционната ни история сме били възнагражданави за способността си бързо да пренасочваме вниманието си и да научаваме колкото може повече за околната ни среда.
По-късно, особено при печатните книги, сме се научили да концентрираме нашето внимание. Сега Интернет ни води обратно към по-обърка, пръснат, повърхностен, преглеждащ начин на мислене - и надалеч от внимателното, съзерцателно мислене.
- Дали това непременно е нещо лошо?
Някои хора биха заявили, че да имаш достъп до много информация, да можеш да жонглираш с много неща едновременно и да си сътрудничиш в широк мащаб, с голяма скорост с много хора е идеалният начин за употреба на мозъка. Аз не съм съгласен.
Обръщането на внимание води до дълбоки начини на мислене. Това е начинът, по който прехвърляме работната памет в дългосрочната памет; това активизира много от мозъчните процеси, които водят до възход на концептуалното мислене, критичното мислене и дори творчеството.
Способността за отсяване на отвличащите вниманието фактори и прекъсванията, за да се заемеш със самостоятелна съзерцателна мисъл е ключова за постигането на пълния потенциал на мозъка.
- Има ли физиологични доказателства, че Интернет променя мисленето?
В рамките на историята технологии като картите, часовниците и азбуката са оформили начина, по който мислим. Мистерията доскоро беше - как? Сега откритията за невропластичността осигурват поглед към това как технологиите буквално оформят начина, по който мислим.
Нашата уеб-базирана среда акцентира върху преглеждането, плъзгането по повърхността, браузването и многозадачността - така че клетъчните механизми, които поддържат тези процеси, се засилват. Същевременно ако пренебрегваме по-съзерцателните начиини на мислене, ние не подсилваме тези мозъчни механизми. Това е на теория.
За съжаление няма много физиологични доказателства, които да показват как Интернет засяга мозъка - но има някои, и те са неопровержими. Едно изследване от Калифорнийския университет в Лос Анджелис например показва доста сложни промени в моделите на задействане на мозъка от умерената употреба на търсачки.
При разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, мозъкът е разсеян и непрекъснато търси допълнителни стимули. Дали не даваме диагнозата ADHD, когато всъщност това биха могли просто да са нашите нови мозъци?
Има поне една теория, която свързва ADHD с лимитите на капацитета на работната ни памет. Така че ако страдаме от когнитивно претоварване, това не само е разсейващо, но също така повишава разсеяността, която изпитваме, тъй като дори не можем да си спомним на какво би трябвало да отделяме внимание.
Дали това е просто новият начин на мислене? Може би. Но това не помага да избегнем факта, че ако страдаме от постоянно когнитивно претоварване, няма да се заемаме с дълбоки, по-концептуални, по-критични начини на мислене. Може би този нов начин на мислене ще стане доминиращ и ще бъде ценен от обществото. Но губим нещо важно.
Как възприемате това, че ви определят като говорител на борците срещу технологиите?
Никога не съм бил против технологиите, но мисля, че би трябвало непрекъснато да си задаваме въпроса как нашите инструменти влияят на нашия живот и нашето мислене. Това е нещо здравословно. Ако насърчавам хората да бъдат по-скептични към въздействието на технологиите, нямам проблем да бъда в тази роля.
