Когато децата мразят училището

Кое дете не е изпитвало ужас при мисълта за края на лятото, септември и връщането в училище. При някои деца обаче мисълта за ходене на училище поражда блокиращ страх, известен като "поведение на отказ от училище".

Такива деца може да отсъстват със седмици или месеци. Някои може да плачат с часове всяка сутрин в опит да се съпротивляват на излизането от вкъщи. Други се крият в кабинета на училищната лекарка. Някои са кръшкачи - те просто биха предпочели да правят нещо друго.

Но в около 2/3 от случаите причината е психичен проблем, най-често тревожно разстройство, твърди изследване, проведено от Кристофър Киърни - професор и директор по клиничното обучение в университета на Невада, Лас Вегас.

Между 5% и 28% от децата в определен момент демонстрират някаква степен на отказ от посещаване на училище, включително бягства, заявява Киърни - авторитет по този въпрос, като мнението му се потвърждава и от други експерти.

Децата, отказващи училище заради тревожност, изпитват реален страх - и за преодоляването му може да бъде необходимо време. Семействата може да се мъчат с месеци да помогнат на дете да се върне в класната стая. Игнорирането на проблема или абсолютното несправяне с него могат да доведат до по-сериозни проблеми в бъдеще.

Отказът от ходене на училище не е само американски феномен: изследователи от Франция до Финландия са го изучавали, а особено внимание той привлича в Япония - страна, известна със строгото си академично образование.

Проблемът засяга цялото семейство

"Ако вашето дете не ходи на училище, за вас е трудно да запазите работата си", казва Хелън Егър - асистент във факултета по психиатрия и поведенчески науки в медицинския център на университета "Дюк" в Дърам, Северна Каролина.

Децата са изложени на по-голям риск при преминаване в ново училище, и особено при постъпване в средно училище. "Това е тотална буря - със старта на пубертета, голям преход и много по-бурна учебна среда", казва Киърни.

Добронамерените родители могат да усложнят нещата, твърдят психолозите, като позволят на тревожното дете да пропуска часове, посещавайки училище с него като доброволци в клас или да го оставят да се обучава у дома. Подобни варианти изпращат посланието, че училището е твърде страшно, за да може детето да се справи само с него - и че страхът му е оправдан.

"Свръхзакрилящите родители твърде бързо се намесват, за да ги защитят от каквито и да е изживявания, причиняващи стрес", коментира Каън Касидей, клиничен психолог и собственик на Центъра за лечение на тревожност и агорафобия в Чикаго, Илинойс.

Без лечение дете с поведение на отказ от училище е вероятно да изостане в ученето, което може да доведе до още по-голяма тревожност. А може да има и по-дългосрочни последици.

Изследване от 1997 г., публикувано в изданието Comprehensive Psychiatry, проследява 35 деца на възраст между 7 и 12 години, подложени на лечение на отказ от училище. Двадесет от тях, при навършване на  29 години, е установено, че са били подложени на повече психиатрично лечение и са живели с родителите си по-често от контролната група.

Опасното самолечение

Някои деца с непреодоляна тревожност може да преминат към "самолечение" с алкохол и наркотици. В изследване от 2004 г., публикувано в Journal of Consulting and Clinical Psychology, се разглеждат деца между 9 и 13 години, лекувани от тревожно разстройство.

Седем години след лечението тези, които все още са имали това разстройство, са пиели алкохол по-често в рамките на месеца - и е било по-вероятно да пушат марихуана, в сравнение с тези, които са преодолели разстройството.

Отказът от училище "изважда детето от процеса му на развитие", казва Ан Мари Албано, доцент по клинична психология и психиатрия в Колумбийския университет в Ню Йорк. "Те не растат по подходящ за възрастта им начин."

Деца с поведение на отказ от училище може да имат тревожност при раздяла - страх от това да бъдат далеч от родителите си, или социална фобия - както и тревожност, когато са обект на оценка (при извикване пред класа) или на присмех.

Може да е налице конкретна фобия - страх от пътуване с автобус, минаване край куче или от буря. Други деца са депресирани, като в някои случаи не са в състояние да излязат от леглото.

Показатели за тревожност

Тъй като много деца се оплакват от главоболие, болки в стомаха и други физически симптоми, може да бъде трудно да определите дали причината е тревожност - или в физическо заболяване. Един от показателите е, че подхранваните от тревожност болести са склонни по вълшебен начин да изчезват през уикендите.

През февруари 2009 г. най-малкият син на Кейти Джоунс - Гарет, тогава 10-годишен, започва да се оплаква от главоболие. Предписаните лекарства за мигрена не помагат  и Гарет започва да отсъства от училище.

"Всеки ден имаше причина, поради която се налагаше да не да ходи. Казваше: "Мамо, зле ми е, главата ме боли, сигурен съм, че съм настинал, учителят ми ме мрази, мразя учителя ми"," разказва Кейти Джоунс, която живее в Лас Вегас.

През април тя напуска работа и започва да посещава училище заедно със сина си, сядайки на стол до  чина му. "Той беше звездата на футболния отбор, свиреше на китара, имаше само отлични оценки - а сега в мига, в който стъпвахме на паркинга, започваше да трепери и да плаче."

Терапията

Когнитивната поведенческа терапия, в която пациентите се научават да променят негативните мисли и поведение, е основно лечение за поведението на отказ от училище и тревожните разстройства, които често стоят зад него.

Основната техника е терапия чрез излагане, където децата постепенно се изправят пред страховете си и овладяват начини за справяне с тях.

Джоунс завежда сина си през октомври в клиниката по отказ от училище и тревожни разстройства в Университета на Невада. Терапевтът го кара да посещава любимия си предмет - физическо, докато майка му чака отвън в колата.

След около 10 дни, той започва да ходи и на втория по привлекателност за него предмет - рисуване. Терапевтът на Гарет също така го учи на техники за отпускане и упражнения за дишане, които да му помогнат да се справи с чувството на тревожност.

На всеки две седмици той добавя по още един предмет. Гарет има сериозен спад на успеха, но към април 2010 г. отново тръгва целодневно на училище. През новата учебна година той е отсъствал само за един ден, твърди Джоунс.

На деца с тревожни разстройства понякога се предписват и антидепресанти като Zoloft (сертралин) или Prozac (флуоксетин), но употребата им при деца е спорна.

Психолозите акцентират върху това колко е важно да се потърси бързо лечение - след не повече от една-две седмици отсъствие от училище. "Колкото по-дълго те отсъстват от училище, толкова по-ниски са шансовете за възстановяване", казва Киърни.