Ако Денис Родман успешно срина своя имидж с признато проваления опит за "баскетболна дипломация" в Северна Корея, то домакинът на бившата NBA звезда Ким Чен Ун не се справи никак по-добре.
Да, в средата на седмицата, точно преди да започне мачът, организиран от лошото момче на баскетбола в Пхенян, той изкряска нещо като "Happy Birthday" по диагонал в чест на 31-годишния севернокорейски вожд. Или, както държавната новинарска агенция на КНДР изблея от възторг, Родман "изпя песен в израз на уважение към Ким Чен Ун, която развълнува зрителите".
По-късно обаче пияният спортист даде интервю за шокиращо неподготвения водещ на CNN Крис Куомо, пропускайки възможността да даде гласност на случая с евангелиста Кенет Бе, затворен в Пхенян без присъда. Всъщност Бе, който има американски и корейски корени, е обвинен от комунистическата власт в опит за преврат.
Историята се повтаря като фарс - и в спорта
Вероятно няма да е твърде рано да включим баскетболния епизод към списъка на неуспешните опити на Северна Корея за дипломация чрез спорта. Нека си припомним двата най-големи такива провала, започвайки с имитацията от 1979 г. на китайския дипломатически успех.
През 1971 г. Пекин кани американски отбор по тенис на маса, което по-късно е оценено като "павиране на пътя" за посещението на президента Ричард Никсън в Китай и отваряне на дипломатическите отношения.
Осем години по-късно, когато е домакин на световното първенство по тенис на маса, Пхенян се опитва ревностно да подражава на китайската "пинг-понг стратегия", като кани американския отбор и няколко репортери отвъд океана.
Това е първата голяма американска делегация, която посещава страната след края на корейската война през 1953 г. Тогава обаче президентът на САЩ Джими Картър разочарова севернокорейците, защото решава да спре изтеглянето на американските въоръжени сили от Южна Корея. Целта на Пхенян е очевидна - да извърти нещата така, че да може планът за военно изтегляне на Картър да бъде осъществен.
Тогава ръководителят на севернокорейската външна политика Ким Чен Нам ми прати следното съобщение, което предадох чрез вестника, в който работех: "Северна Корея нито ще има засегне, нито ще навреди на американските интереси в Южна Корея", ако САЩ изтегли своите военни и подкрепи плана на Севера за обединение с Юга в една държава.
Официално Вашингтон не подмина офертата, обявявайки я за рециклирана версия на стария севернокорейски план за париране на САЩ в региона - Пхенян запазва военно превъзходство над Южна Корея, така че може да покори целия полуостров.
Втори опит
Спортът отново се превърна в голяма тема, когато Южна Корея спечели домакинството на Олимпиадата през 1988 г. Ето защо през 1987 г. двама агенти от Пхенян бомбардираха цивилен самолет на южнокорейските авиолинии, убивайки всички 115 души на борда. Така бе пратено послание, че Сеул няма да бъде безопасна дестинация.
Чеченските сепаратисти в момента изпълняват подобна терористична кампания, за да нарушат провеждането на Зимните олимпийски игри в Сочи. Техният старт е на 7 февруари в руския черноморски курорт. Но да се върнем на темата.
В крайна сметка Олимпиадата в Сеул се провежда, въпреки самолетните бомби. Нещо повече - игрите са определени като много успешни. Те показват една просперираща Южна Корея с млада демокрация.
Така Пхенян възприема нова тактика - от терор към състезателно самохвалство. Режимът харчи милиони за преустройството на Пхенян, за да приеме голямо спортно-идеологическо събитие на социалистическия блок, надявайки се така да засенчи успехите на Южна Корея. Световният фестивал на студентите и младежта от 1989 г. се оказва ужасно объркан откъм организация.
По това време започва освобождаването на Източна Европа от комунизма, а началото на фестивала съвпада с кървавите събития от площад "Тянанмън" в Пекин, където танкове потушават революцията за свобода и демокрация.
Тези, които по това време бяха в Пхенян, видяха как активисти от Европа протестират на откриващата церемония срещу погазването на човешките права в Северна Корея и Китай - първото по рода си такова събития в тоталитарната държава.
Форумът от 1989 г. на практика допусна сериозна доза коварно чуждо влияние върху местните жители, което иначе комунистическите власти не допускат. Младежите от Северна Корея направо откачиха по упадъчната музика и танци, които техните връстници от хипарските държави им донесоха.
Най-лошото за червената диктатура обаче са икономическите последици - фестивалът на практика съсипва икономиката на Северна Корея. Ако „пинг-понг дипломацията" от 1979 г. е просто провал, то фестивалът от 1989 г. е пълна катастрофална. Икономиката не се е възстановила оттогава. Не е трудно да се анализира защо тези усилия са се провалили.
В първия случай това е политиката на Пхенян от времето на Ким II - взимай, но не давай. Северна Корея със сигурност е мислила, че в американската делегация ще има поне един агент от ЦРУ, с когото могат да се водят преговори от името на Вашингтон. Американците не се вързаха, така че агентите на Пхенян можеха да си говорят само с журналисти. Независимо от пратеника, съобщението просто не си струваше да бъде предадено.
Колкото до 1989 г. - Северна Корея разчита да впечатли света, но дали тогава САЩ биха склонили на преговори? Няма индикации, че при такъв сценарий стратегията на азиатците би била по-различна от „Ти губиш, аз печеля".
Ким Трети вече от две години управлява най-затворения и тоталитарен режим в света, но явно не е склонен на сериозни преговори и разбира дипломацията като игра с нулев резултат. Може сериозно да се усъмним, че младият диктатор е имал сериозни намерения или планове, след като Денис Родман му е дошъл на гости. В типичния си стил „разделяй и владей", докато посрещаше скъпите гости от САЩ, той отхвърли покана за преговори от Южна Корея.
Също толкова показателно е, че Ким Чен Ун предпочита изяви за вътрешна употреба - строителство на ски писта, воден парк, конна база - всяко от тези негови действия една ли ще промени към по-добро живота на обикновените жители, които от десетилетия живеят в бедност и лишения. А близките отношения с Родман, които старателно се стоплят от месеци, просто навяват странни асоциации на зрителите.
