Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Афганистан, гробището на империите...

Като последния президент на СССР Михаил Горбачов изтегли съветските войски от Афганистан през 1989-а - след близо 10-годишна война...
Като последния президент на СССР Михаил Горбачов изтегли съветските войски от Афганистан през 1989-а - след близо 10-годишна война...

Архив от свръхсекретни документи показва шокиращи паралели между това, пред което е бил изправен Съветският съюз в Афганистан, и това, което обсъждат сега американските парламентаристи.

Тайните протоколи, вече декласифицирани, представляват увлекателно и плашещо четиво.

Висши политици се срещат зад закрити врата да обсъждат какво да правят с влошаващата се ситуация в Афганистан. Има разногласия, породени от безсилието - цялото начинание е станало невероятно скъпо; то се проточва прекалено дълго и отвратителните компромиси започват да изглеждат все по-неизбежни.

Някои призовават за продължаване и ангажиране на дори още още повече сили. Други смятат, че е време да се преговаря с екстремистите. Някои просто искат да се измъкнат. "Можем да се изтеглим бързо, заявявайки, че предишните лидери са виновни за всичко," предлага един от държавниците, но идеята му е отхвърлена. Има опасения за сигурността, както и за въпроси, свързани с имиджа и убедителността на страната в международен план. Изтеглянето,  според мненията в дебатите, ще окуражи екстремистите навсякъде.

Докато четете тези документи, ако закриете имената и датите, може да си помислите, че четете наскоро издадената книга на Боб Удуърд "Войните на Обама". Но протоколите описват дебати сред друг "свръх-затворен" кръг - съветското Политбюро на КПСС обсъжда провала на политиката им в Афганистан през 80-те години.

И паралелите са шокиращи

Първо, налице е проблемът с удържането на териториите, които са били отвоювани в битки. Войниците могат да прогонят бунтовниците извън тях, но в момента, в който войските "се приберат в своите бази, регионите отново попадат под контрола на бунтовниците," както отбелязва един от висшите политици.

Оставянето на по-малки отряди, които да "удържат" територията не върши работа, а преследването и избиването на бунтовниците води до прекалено много косвени щети. "По време на тези операции често биват унищожавани къщи и полета, биват убивани цивилни граждани, а в крайна сметка всичко остава без промяна," отбелязва експерт.

Говори се за военна инвазия, комбинирана с програма за "агажиране на племената," търсеща подкрепата и съдействието на местните племенни лидери. След като някой район бъде стабилизиран, ще има тласък към икономическо развитие, за да се спечели подкрепата на местното население.

Но пък на свой ред възниква проблемът с местните сили за сигурност.

СССР не вярва в афганистанска армия

"Не вярвам дори и за миг, че може да бъде създадена афганистанска армия, без значение колко ще инвестираме в нея. Въпреки това реално нямаме алтернатива," както отбелязва един от държавниците с горчивина.

"Нашите усилия през последните осем години не доведоха до очакваните резултати. Огромните материални ресурси и сериозните жертви не доведоха до положителен краен резултат - стабилизиране на военната и политическа ситуация в страната," заключава друг.

Лидерите на афганистанските власти се оказват както некомпетентни, така и ненадеждни. Вместо да правят това, което е най-добро за страната им, те се заемат с дребнави разправии и са заети с това да се борят за собственото си забогатяване. Информацията, която те осигуряват, е ненадеждна, а те се борят помежду си.

Междувременно афганистанският държавен глава се държи твърде непостоянно и са възникнали съмнение за психическото му състояние. "Дълбоката политическа криза на афганистанското общество е очевидна," мрачно отбелязва един от участниците в заседанието.

Пакистан е отделен проблем

Отделен проблем е Пакистан. Правителството му трябва да бъде подложено на много по-голям натиск, единодушна е групата. Пакистан трябва да спре да позволява на бунтовниците да действат от негова територия през общата граница с Афганистан.

В заключение на все по-мъчителните срещи се стига до неизбежното заседание, на което групата окончателно губи надежда за успех в Афганистан и решава да се разпореди изтегляне, преди още повече ценни ресурси да бъдат пропиляни - и още животи да бъдат жертвани за изгубената кауза.

Нахлуването само е предизвикало повече излагане, повече жертви и повече негодувание от страна на афганистанците. Трудният терен прави безсилна съвременната военна технология. Освен това афганистанското общество е прекалено разделено, а лидерите са твърде посредствени, за да капитализират каквито и да е военни изгоди. Време е за отстъпление.

"Има причина, поради която хората казват, че всеки човек е уникален свят, и когато този човек умре, този свят загива завинаги," отбелязва изненадващо емоционалното и философско официално изявление.

Могат ли САЩ да се справят по-добре

Трудно е да бъдат четени тези документи и да се поддържа искрена вяра, че САЩ могат да се справят по-добре. Съветският съюз, който е бил далеч от това да бъде глупав или неумел, е разполагал в своя екип с регионални експерти от световна класа, стратези, антрополози и лингвисти.

Няма идеи или някакви алтернативни стратегии, които СССР да не е опитал. Единствената разлика между това, което се съдържа в кремълските документи и съвременния дебат в американската политика, е, че вече знаем как е завършило първото поражение.

Обстоятелствата, които водят до техния провал, са почти идентични на тези, пред които Америка е изправена сега - от пречки, създавани от местни конкуренти, до двойна игра от страна на Пакистан. Афганистан е наричан гробището на империите; вероятно по-точно би било да го наречем гробището на високомерието.

Бившият съветски президент Михаил Горбачов настойчиво убеждаваше САЩ да прекратят интервенцията си в Афганистан и да изтеглят силите си колкото може по-бързо, признавайки, че победата е невъзможна. Горбачов не е кой да е политик. Неговата перестройка е променила глобалната политика, сложила е край на Студената война и му е спечелила Нобелова награда за мир. Като водещ политик, изпитал на гърба си болезнените опити на СССР да се справи с Афганистан - и в крайна сметка ръководил изтеглянето на руските войски от тази страна, може със сигурност да се смята, че има какво да сподели по въпроса.

В САЩ обаче двойнствената реакция на неговия съвет беше липса на интерес и цинизъм. Малцината коментатори, които си направиха въобще труда да реагират, като цяло приписваха бележките му на позицията, че "гроздето е кисело" - Съветският съюз е претърпял огромен, дори катастрофален провал в Афганистан - и САЩ, действащи чрез своите афганистански наместници носеха голяма отговорност за това, заявиха тези коментатори, така че той просто иска да види как Америка е сполетяна от същата съдба.

Безстрастно сравнение на интервенциите на двете суперсили обаче показва, че ако оставим настрана мотивите и дневния ред на държавите, съветът на Горбачов - и особено молбата му САЩ "да се поучи от руския опит " - заслужават много сериозно да бъдат обмислени.

Като четем кремълските документи, е очевидно, че на предупреждението на Горбачов трябва да бъде обмислено много сериозно.

Най-четените