Поразяващата ръка на НАП

Ако не бяха наскоро моите сблъсъци с НАП, нямаше да си направя труда да разбера с какво точно се занимават тези хора, но тази година имаше две събития, които ме влудиха.

Първото бе свързано с така наречените данъчни облекчения за млади семейства и тъй като реших, че съм млада, щастливо омъжена и с прекрасно дете, то няма как да не се възползвам от тази реклама.

Наричам я реклама, защото толкова пъти я чух по телевизии и разни други медии, че все едно рекламираха някой перилен препарат. Така беше поне когато приеха тази нова разпоредба в ЗДДФЛ - 2008 г.

За някой годината може да е далечна, но нека дам малко разяснения: облекчението може да се ползва през 2009 г. за доходи от 2008-а. А през 2009 г. излязоха и указания на директора на НАП, че ако не си бил сключил брак в периода, когато си теглил кредита, то не отговаряш на изискванията. Е, аз съм от тези, които сключиха брак месец след това и се оказа, че не съм семейство според директора на НАП.

Тази година чета практика на административен съд и попадам на решения - не едно, а поне 10, че не било така, както мисли директорът. Няма значение кога си сключил брак, важно е в годината, през която си търсиш облекчението, да си в брак.

Амбицирана събирам всички документи и ги подавам заедно с данъчна декларация в очакване на ползите. Но уви! Повикана съм в НАП да подпиша акт, с който ми се отказва възстановяване на данъка.

Казвам на служителя: "Но има решения на административен съд", отговор: "Нашите указания са от директора, няма промяна", после доуточнява: "Няма решение на Върховния административен съд - това е касационна инстанция".

Връщам се в нета и гледам как вървят нещата с касацията на хора, които не са се отказали. Много зле вървят - да не кажем, че няма вървене: от входирана жалба през януари 2011 г. делото е насрочено за края на ноември 2011 г., а те си търсят облекчението от 2010 г., което де факто са искали за доходи от 2009 г. Времето, казват, е относително нещо - как летят годините!

А хората, търсещи правата си (парите, които ще вземат, не са повече от 100-200-300 лева, а месечните им вноските са 600-700-800 лв.), за мен са истински стоици и герои - заради нервите, които хвърлят, само за да докажат, че са млади семейства, напук на някакви небивали указания.

Сравнявам с други дела във Върховен административен съд и то свързани с НАП и дали изненадващо или не, но се решават за 2-3 месеца. Нищо общо с 10-те месеца на интересуващото ме дело. Дали съдът намира сложност в делото или бавността цели да откаже всекиго, оставям всеки сам да прецени.

Второто събитие е свързано с така нареченото подаване на годишната данъчна декларация. Данъчна, а се подава и от безработни, които нямат доход, респективно нямат данък. Подава се и от хора на два трудови договора, подчертавам трудови, защото данъкът се подава директно от фирмата, т.е. няма как да се размине.

Фактът, че се подава, не е толкова влудяващ, колкото липсата на каквато и да е информация, че са вменили на хиляди хора задължение, без да съобщят за него. Може би НАП мислят, че всеки ден на всеки обикновен човек първата му работа е да влезе в сайта на НАП, за да провери дали няма някакво ново различно от миналата година задължение.

А още по- невероятното е, че според служителите на НАП на местно ниво глобата е от 500 лв., а за някакъв чичко по телевизията глобата е 50 лв. - на кого да се вярва? Трудно се преценява!

Коментирам тези случки от живота, защото да си изряден се оказва трудно занятие, костващо много нерви и разходи, които никой не ти връща и дори не се замисля, че ги правиш. Ако работодателят ми не ми беше осветлил трудовите доходи, нямаше да пускам данъчни декларации.

Ами човек се замисля не е ли наистина по-добре да си на сянка, за да си живееш безгрижно и да нямаш задължения.