Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
All forms of active euthanasia like administering lethal injection remain prohibited in Switzerland. Swiss law only allows providing means to commit suicide, and reasons for doing so must be altruistic При евтаназията, както се използва в бългатския език, този, който е умъртвен е пасивна страна. Т.е. самият акт на евтаназия се извършва от друг ( медицинско лице например ). При асистирано самоубийство асиситиращият само осигурява средството с което човек си слага край на живота. Законът прави разлика между това ти да искаш да се самоубиеш и аз да ти сложа смъртоносна инжекция и аз само да ти осигуря медикаментите, а ти да си я поставиш сам. В Швейцария първото е подсъдно, второто - не. Цитирам статията: "Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието." Наблегнах на това, защото според мен евтаназията е много по-противоречива ( макар аз да съм "за" нея в определени случаи ). Защото има голяма разлика между евтаназия на изпаднал в кома и това, за което говори Пратчет.
My Majesty,оплете се в коментарите си за и против евтаназията,"като пате в калчища",това е безобразие,сама се набута.
Thea Atanasova | 15.06.2011 18:31 ----- За разлика от теб аз не се смятам за върховен морален съдник. Няма никакво значение дали аз съм за или против самоубийството. Това нито би спряло, нито би подтикнало някого да предприеме такава стъпка. Ето, например, аз съм твърдо против човешката глупост, но това не те спира, нали?
Това че някой си играе с думите и увърта нещата не променя смисила. Който много иска и е решил да слага край на живота си, по различни подбуди - го прави. Не виждам разлика /съществена/ в това да ти подам спринцовката и в това да я забия във вените ти. Второто е да те убия, а първото е лицемерно да те помогна да умреш и да се самъзаблуждавам, че нямам участие в това. Няма нужда от асистиране или да бъде активна или пасивна страна. Няколко пъти съм го писала - баща ми е лекар, покрай него съм виждала много неща. Когато даден човек реши да сложи край на живота си - намира начин. Вместо да прави публични панаири. Пратчет да си вземе 5 опаковки силни успокоителни, да напише ясно и категорично, че сам, без чужда намеса слага край на живота си и толкова. Ама не -като си живял под прожекторите, искаш да умреш пред тях. Ей това ме отвращава. Къде е достойнството?
Мy Majesty,мадам предлагам по драматично решение,лягате в гореща вана и си прерязвате вените,достойно по италиански,а за останалото ще се погрижи мафията,прожектори ,медии и т.н.
Нито е достойно,нито е героично.
До sake: И аз така мисля. И за да те успокоя, че днес цял ден място не можеш да си намериш, това че имам интимен партньор, не означава, че съм се омъжила. Има още надежда за теб На лишените от чувство за хумор - не коментирайте.
Благодаря,нека надеждата остане за Вас,имате бъдеще.
Всеки има право на избор дали да живее или не,обаче да правят реклама на самоубийствата по този начин е цинично!В коментар 77 има доста истина,не е нужно да се правят и филми за умирашите известни личности.
Thea...ти си човекът, който ще помогне на Пратчет да разбере себе си!!! Моля те, спри и се замисли какви простотии избълва в тази "дискусия".
Теа, бих ти помогнала с малко "топлишка шупишка и мекишка тоалетна хартийка", но шупишката свърши. Остана само хартията - ползвай я по предназначение. За "жъболекаршка помошт" няма да споменавам щото се опасявам, че ще се изтълкува... Хъм, правилно.
Уважавам правото на всеки човек, да определя собствената си съдба. Адмирирам решението на този велик творец да посрещне достойно краят и се прекланям пред смелостта му.
Хорица наивни, цакат ви с един от най-старите маркетингови трикове - популярна, уважавана и обичана личност се застъпва за "каузата"!!! Филмът и статията НЕ СА за Тери Пратчет, те са за нещо друго. Тук няма никакво значение какви книги е написал той и колко хора е накарал да се усмихват, докато ги четат. Тук става въпрос за нещо отвратително - отнемане на човешки живот!!! Мислех да се включа още вчера, но коментарите под статията ме притесниха... Да, за мен е много притеснително колко хора са съгласни и намират за нормално насилственото отнемане на живот!!! За по-бавните реотани - всяка смърт, причинена по начин, различен от естествените е насилствена. Забелязах, че повечето от вас са на възраст около 21-24 години... Знам, че е невъзможно да се спори градивно с хора на вашата възраст и няма и да се опитвам (някакъв льольо щял да си дава живота за Тери Пратчет!!!)... Просто ще кажа някои неща... Първо трябва да научите повече за живота, а след това да отреждате кой имал или нямал право да го отнема! Трябва да си зададете въпросите какво е живота, кой съм аз и други подобни. Трябва да излезете от този материализъм, в който така всеотдайно се давите. Ето ви жокер - Тибетска книга за живота и смъртта. Който иска да знае - ще се поинтересува, който не иска - да ходи да се евтаназира на воля! Накрая ще ви помоля да не пробутвате сълзливи историйки и да използвате нещастието на ваши близки в защита на вашето безумие!!! Аз също имам човек вкъщи с раково заболяване... Но този човек иска да изживее живота си до последната секунда!!! Той няма да се предаде и ще си отиде от този свят с усмивка!!! Защото всяка болка е илюзия...
Ванко, разсмиваш. Какво невежество.