Никога не съм предполагал, че има толкова много чай в умирането. "Искате ли чаша чай?", Питър Смедли пита сър Тери Пратчет, преди двамата да се настанят и да започнат да си говорят за смъртта във филма на BBC2 - "Тери Прачет: Избирам да умра".
Питър е смел старомоден мъж, който има великолепна изба за вино. Някога е карал спортни коли и дори самолети, но сега има заболяване на моторните неврони.
"Ужасна болест, която ти отнема достойнството", казва той като истински британец. Смята скоро да отиде в Швейцария, в дома за евтаназия "Дигнитас", за да му помогнат да умре. Тери, който страда от Алцхаймер, също обмисля да се подложи на евтаназия. И междувременно снима този прекрасен филм, който бе излъчен по BBC2.
В него Тери и Питър разговарят с жена, която е помогнала на своя съпруг - белгийския писател Хюго Клаус, да умре. Хюго изпушил една цигара, макар че ги бил отказал отдавна, и двамата попели заедно. "Умря с песен на уста", казва тя.
Тери посещава и млад мъж на име Андрю, който също иска да отиде в "Дигнитас". Андрю страда от множествена склероза, която описва по следния начин: "Това е все едно да вървиш по улица, която става все по-тясна и няма врата, през която да излезеш от нея." Всички тези хора говорят много хубаво за смъртта.
Както и самият Пратчет, както бихте очаквали. "Искам да живея докато все още мога да изтисквам соковете от живота", казва той. Във филма е показано посещението му в "Дигнитас".
Но той не отива там, за да умре, а за да огледа и за да се сбогува с Питър и Андрю, които са там, за да сложат край на живота си. И тогава отново чаят влиза в картината. Лудвиг Минели, основателят на "Дигнитас", предлага на Тери от напитката. Лудвиг има огромна колекция от над петдесет сорта и се описва като "чаелог". Тери пие чай в една от веселите ярко оцветени чаши на дома "Дигнитас".
Странно място е това. Не е симпатична хижа в планината, заобиколена от полянки, едейлвайси и дрънчене на звънчета на крави. По-скоро е модерна сграда с индустриален вид. Там има и няколко "придружители", които са край "клиентите" в последните им часове.
Ерика е топлосърдечна и услужлива, поднася чай и прегръща страдащия, ако поиска. Хорст е мъж с трагичен вид, който пуши лула на балкона и когато дойде мигът, снима всичко с дигиталната си камера, за да си нямат проблеми с правосъдието.
Питър, прекрасният смел мъж със заболяване на моторните неврони, кани Тери да присъства на смъртта му. Това не е първата евтаназия, която показват по телевизията, но е вероятно най-трогателната.
Какво ще иска Питър? Чай или кафе? Това пита съпругата му, ослепителна жена с наниз от перли, влюбила се някога в младежа, който е карал спортни коли и е пилотирал самолети. "Кафе, скъпа", отвръща той. А дали е сигурен, че иска да умре точно днес? Да, напълно сигурен, отвръща й той съвсем спокоен.
След като подготвят документацията, той поглъща първата от двете безцветни течности, които ще са му необходими за целта. Дали ще иска чай? - пита Ерика. Не, благодаря, отвръща той. Стига вече с този чай. Вместо това пие горещ шоколад и поглъща и втората течност, докато жена му го гали по ръката.
Всичко в този вълнуващ, но в никакъв случай не и прекалено сантиментален филм, ме кара да мисля, че асистираната смърт за безнадеждно болните е не просто добра идея, а човешко право. А което е по-важно - и Прачет смята така и се твърди, че е подписал договор с дома този уикенд.
Но идва един миг, когато отровата започва да действа и става мъчително за гледане. За кратко Питър престава да бъде спокоен, а изглежда изтерзан от болка. Иска вода, но не получава. Всичко това трае само няколко секунди, след това той заспива, но гледката не е хубава.
Аз бих се уплашил, но не съм смел като Питър. И бих предпочел да отида на по-хубаво място, а не в някаква индустриална сграда в Цюрих, пък дори в нея да има ярко оцветени чаши и над 50 сорта чай.
Маджести, , разбрах те от първия ти коментар, но ти не искаш да разбереш, че именно за Обикновените хора става въпрос, и те да имат своят свободен и достоен избор за това как да завършат съществуването си. Няма да преповтарям други коментиращи , за това какъв е изборът за инвалидизираните, тези в кома и пр.И да , съгласна съм с теб, че не винаги , това, че си известен те прави прав в поведението ти или идеологията ти, но в случая все някой известен трябва да застане зад каузата, за да стане и тя известна Теа, не исках да те обидя миличка , знаеш , че си незаменима тук , а за тревата, не я мисли, докато е само в ръката , а не поникнала в главата , грижи няма...
Според кого е милост? Ти ми говориш само за физическия аспект. Защото за теб със смъртта свършва всичко. Аз не мога да разсъждавам само от гледна точка на тленното тяло, защото душата е най-важна. И ако болката е най-важна, как мислиш, че ще реагира една майка ако й предложиш да евтаназират болното й от детска церебрална парализа или от синдром на Даун дете?
My Majesty,можеш ли да си спомниш филма-"Изборът на Софи".
До Stefan Chervenkov: Сам казваш - не знаеш, има ли Рай, Ад, няма ли? Говориш за грешка и прошка. Ако говорим в религиозен аспект, ще ти кажа, че Бог ясно е казал какво следва, за да не те остави в съмнение е пратил Сина си. И след това пак ти е дал правото на избор. Колко още да грешиш и да се съмняваш И аз съм чела книгите на другите религии, на разричните варвания и т.н. Не съм решила ей така, не принадлежа към секта. на нека не намесваме религията и да не спорим има ли няма ли Бог. А Тея сега ме подсети - и аз гледах филма. И не видях милост към тях, видях сляпа горделивост, че само той е прав и само той знае как да помогне. Не виждам защо ще даваме правото на дадена майка да си убива детето - нали това трябва да е лично решение на конкретния човек. Но тук ще влезем в много специфичен и безкраен спор.
Не, не, аз имах предвид филмът с участието на Тери Пратчет, дето горе са махнали линка. Това с майката е неправилен пример, точно защото трябва да е лично решение, а не на роднините, които не искат да гледат болния. Плюс това синдромът на Даун, макар да лишава детето от пълноценен живот не му носи болка, а напротив - то е способно на доста голяма самостоятелност, може да обича, да се смее, да учи в специализирано училище, дори да работи нискоквалифицирана работа. При церебралната парализа (зависи от степента на засегнатост, разбира се) детето също може да живее сравнително пълноценно - също може да учи в обикновено училище и да работи на компютър и т.н. Но във всички случаи не е въпросът роднините да решават. Човек с вродени увреди няма как и сам да избере такова нещо. Но това отива в съвсем друга тема...
До Stefan Chervenkov Аха, значи вярата е заблуда, а евтаназията е истина. Много интересна логика. И що така?
Е, не е точно така - не избираш къде и кога да се родиш, но избираш как да живееш, защо да не избереш и как да умреш. Обаче лично, а не вместо други или другите вместо теб. Иначе при вродените увреждания - това е друга тема, както казах. Но и там е най-важен личният избор и решение, стига болният да е способен на това.
"Аз вярвам във фотони, днк, атоми, байтове" ----------------------------------------------------------------------------------- И аз вярвам в тях, те какво пречат на вярата в Бог? А както гласи една мисъл, много известна, масовото вярване в една идея, не е доказателство за нейната правдивост. Затова аз и ти спорим. Което е хубаво. Като махнем лошото начало, при което ти яросно ме нападна. Те и в комунизма вярваха милиона, ама каква стана тя
И с анкета ,и с дискусия,все тая,всеки за себе си ,и законово да е решен въпроса с евтаназията,не е задължение за всички. Вярата и там е същия момент,всеки за себе си,на мене ми допада версията от-"Шифърът на Леонардо".
тея отдавна се е доказала като една от най-тъпите тука, ако не и най-тъпата. другата кокошка я догонва, ако не и изпреварва по тъпотия и простотия, не мога да знам със сигурност, не им чета глупостите. са не разбирам някои хора, цял ден, че и два, затрихте да се обясняватге с тия олигофренки? е тва не разбирам...
Теа, млъкни бе! Стефан - евала за 135 .. Колкото до статията - аз мисля, че живота и смъртта са 2те страни на една и съща монета. И сър Тери Пратчет обича живота твърде силно, за да приеме да остане в чакалнята между двете за дълго. За това става въпрос - не за достойна смърт, съдба, душа и т.н.
Явно, както казах вече, повечето хора не желаят да направят разлика между творчество и живот и не желаят да разберат, че те много рядко се припокриват. И сто пъти да повтори онова същество, че аз и Тея сме едно и също лице с два различни ника, това няма да се превърне в истина. И сто пъти да напишете колко прави сте вие, а аз и Тея грешим по дадената тема, това не доказа правотата ви. Доказва, че като количество сте повече. Жалко, че един талантлив писател като Пратчет е такъм позьор в живота. Това е мнението ми. Което няма да ми пречи да го чета и дори да препоръчвам да ги четат. Но не и да го следват в ПУБЛИЧНОТО МУ САМОУБИЙСТВО. И Стивън Хокинг страда, и той е атеист, но не изказва намерение да се самоубива показно.
Е, и ти като повтаряш едно и също сто пъти ще има същия резултат. Стивън Хокинг е възможно най-неподходящият пример. Той е изключително особен случай и всъщност също е имал своите мигове на отчаяние. Но основното, което го поддържа жив, дава цел и смисъл на живота му – невероятният му гений – не му е отнет от болестта. Сравнението между толкова различни съдби и заболявания ми е странно и нелогично. Но и да не беше то, не можеш да мериш различните хора по един аршин. Животът не е теория, а именно живот и най-вече въпрос на ЛИЧЕН избор. И за да се повторя и аз (щото явно е традиция) и самосиндикално да се самоубие това няма да бъде по-малко отразено по всякакви медии, да достигне до по-малко хора или да повлияе на по-малко. Във всички случаи още нищо не е направил, нито решил, само поставя тема за размисъл. Което е много по-смислено от това просто да се самоубие или да си вегетира. Защото нали затова сме хора – за да мислим, а не направо да действаме или да бездействаме...
Изумена съм от коментарите Нямам думи...
Коментар 35: "Не драга. Всеки има нужда от вяра, в нещо. Ти вярваш в всесилен великан в небето, и зомби-евреин, заченат без секс, като майка му е изневерила на съпруга си с посочения по-горе великан ( което, между другото, според същият този великан е до някъде - грях ). Това според мен ( лично мнение ) е смешно..." Стефан, ти ли беше с литературните награди? - лелелелел