Когато съпротивата срещу комунистическите режими беше най-силна, те успяха да я смачкат и да оцелеят. А когато хората от Източния блок вече се бяха примирили с властта на комунистите, системата изведнъж рухна. Защо?
Краят на комунистическата власт във всяка отделна страна настъпи по различни пътища. 1989-та навсякъде беше различна, но главната причина за провала на държавния социализъм от съветски тип навсякъде беше една и съща.
Съветският съюз и неговите т. нар. "народни демокрации" все по-трудно се справяха с основните функции и задължения на една държава, те не успяваха вече да удовлетворят дори най-минималните очаквания на хората. Залагаха на принудата и назиданието, вместо на свободното волеизявление, разчитаха на инструментите на властта си и се бяха отказали от обратна връзка с гражданите - всичко това в модерните времена се оказа сигурна рецепта за държавен провал и за галопираща загуба на легитимност.
Ерозията на самата система се оказа много по-опасна за партийните върхушки, отколкото действията на малобройните дисиденти, които се застъпваха най-вече за граждански права. Масовото население вече беше изгубило вярата си в бъдещето, а в навечерието на промените дори партийните кадри не вярваха в системата. Това пък парализира въоръжения до зъби апарат, който в продължение на десетилетия се бореше срещу действителната или мнима опасност от контрареволюция.
Великобългарският шовинизъм
Защо обаче властниците в решителния момент се поколебаха да избият стотици или хиляди и да спасят режимите си? Това е ключовият въпрос в сборника "1989-а и ролята на насилието", в който 17 автора анализират драматичните събития в шест бивши социалистически страни.
Според вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", за разлика от Полша, Унгария и Чехословакия, където промените стават повече по пътя на диалога, в България, Югославия и Румъния ключова роля играят и някои етно-национални конфликти, подтискани в продължение на десетилетия.
Статията за България от професор Щефан Трьобст е озаглавена „Насилие и ненасилие в хода на българската промяна". Трьобст е автор на различни монографии, в които обръща сериозно внимание тъкмо на възраждането на българския национализъм още по времето на Тодор Живков. В статията си "Забравената смяна на парадигмата?" той пише: "Десталинизацията доведе през шейсетте години до либерализиране на политиката и на историческата наука под формата на реабилитиране на тъй критикувания дотогава „великобългарски шовинизъм", който просто беше предрешен като "социалистически патриотизъм". Това беше истинска смяна на парадигмата."
Професор Трьобст анализира критично и днешния български национализъм: „Има едно интензивно съсредоточаване върху собствената национална история (заедно с ревнивото опазване на големия национален разказ, кодифициран през ХІХ-ти век), както и изключително тясно институционално и лично преплитане с държавния апарат и партийните структури, което не е някакъв продукт на промените след 1989 година. То е директен резултат от идеологическото размразяване през 50-те години."
За разлика от България, Румъния и Югославия, където национализмът играе ключова роля по време на промените и след тях, в Полша например "въоръженото безсилие" на властта е принудено да седне край Кръглата маса заедно с опозицията. Пак от Полша се е запазил и един многозначителен призив към антикомунистическата опозиция в годините на промените: „Недейте да палите партийните комитети, създавайте свои собствени!".
НРБ и ГДР - прилики и разлики
В сборника "1989-та и ролята на насилието" най-много място е отделено на промените в бившата ГДР. Няколко техни аспекта, впрочем, удивително и дори буквално напомнят на случващото се по същото време в България, където Тодор Живков през 80-те години успя да измоли от ловния си приятел -западногерманския политик Франц-Йозеф Щраус, един огромен заем. Ето какво пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" за ерозията на системата в ГДР:
"Политиката на разведряване, милиардните кредити от Щраус, объркващото политическо лъкатушене на Горбачов - поради всичко това управляващите комунистически елити бързо изгубиха всякаква ориентация и изпаднаха в безпомощност."
И понеже сборникът е посветен на ролята на насилието, нека накрая цитираме и обобщения извод на авторите: веднага след установяването на комунистически режими в Източна Европа властта смазва с кръв всеки опозиционен порив. През 80-те години обаче комунистическата власт вече не смее да използва масово насилие, сменили са се и поколенията. Това е и една от съпътстващите причини за края на режимите.
Доста смешен опит да се прехвърлят човешките слабости на отделните хора и техните ръководители върху политическа система,която не е била още никъде.Защото комунизмът е природен закон,който дебилни мозъци упорито "отменят",вместо да се заемат със собственото си обучение
Природен закон, но за съжаление или не неприложим на тази планета. Итинската природа на човешкото същество е такава, че първо трябва да има поне 5 ризи преди да се замисли въобще дали да даде една на ближния.
Доста наивистичен поглед към новата история...
Пощата на Плиска - там е правена снимката.
Доста повърхностна и постна статия.
Блах, а аз пък наивника цял живот си мислех че комунистическите режими из източна европа се разпаднаха след като СССР фалира, и вече не можеше чрез армията си да спира протестите и революциите в поробените държави...
А да, и за пореден път национализма е виновен, особено българския шовинизъм, каква изненада, не го бях очаквал от кафето.
Ами защо убиха Васко и Гоерги Илиеви?
Епа нищо не казахте. А да ми обяснявате, че българският национализъм бил по-силен от полския... Направо нямам думи. Или може би полският е по-удобен, щото се гради изцяло на русофобията?
Разпадна се съветската колониална система, която имаше претенцията да бъде наднационална а като последствие изчезна и социалната система наречена социализъм. Това беше сърцевината на събитието. Всичко останало е периферно явление .Като например : Премахване на социалните придобивки за населението. Правото на труд бе заменено с правото на безработица, Здравеопазването бе разрушено, образованието принизено, но милиардите на Абрамович не. Еднопартийната система мутира в мулти ракови разсейки без алтермнативни политики и.т.н. Икономиката егоистично се фокусира единствено върху творенето на капитал. Пак повтарям, това са последствията от поражението, самото поражение беше над Руската или по точно наднационалната съветска империя! Всички субекти от бившата империя имат различна съдба, според тежеста която притежават в последвалите структурни преобразования.
Каква изненада - национализмът отново е виновен за всичко според Юден Велле. За социализма (?!), за разпада на социализма, и за прехода. Нищо, че националистическа партия не е помирисвала власт в родината ни от 30-те години. Но все пак те са виновни. И най-големият бисер, който колегата Доберман много добре е забелязал - българският национализъм бил по-голям от полския. Това е равносилно на твърдението, че българите са по-големи скръндзи от шотландците, с по-лошо чувство за хумор от германцитге, и по-големи алкохлици от руснаците. А, ама забравих - то полският национализъм бил добър национализъм, защото поляците мразят руснаците. А българските националисти са много лоши защото не обичат Турция - верният приятел и работодател на Юден Велле, на САЩ и на всички Соросоиди. Ах, лоши, лоши националисти...
Ами защо убиха Васко и Гоерги Илиеви? --- бушони. а наскоро един таксиджия-мислитьел ми разказа една негова теория, че не били убити те, били убити техни двойници.
Защо се сгромоляса комунизмът --- щото си беше тотално малоумие. поне това, което "реализирахъа" банда тъпанари...
Мдам, това нещо дойче веле отдавна е стигнало дъното, и сега дълбае ли дълбае надолу... Няма друга толкова долна и антибългарска прочифутска медия...
Интересно защо след 20 години т.н. "демокрация" все още ни обясняват колко лош бил комунизма. а отговора е - защото не могат да обяснят на хората защо живеят по-зле от тогава. и защото искат да промиват мозъка на младите, които не знаят какво е било наистина тогава. Че да не вземат да почнат да правят революция. Щото само младите могат да я направят. Старите измират ... или просто нямат силата за това. А комунизма се сгромоляса защото хората бяха забравили какво е капитализма, но ... вече отново знаят добре. Обаче не могат да върнат обратно заграбеното от малцинството.