Едно време за неуспехите в българското кино се обвиняваха сценаристите - нищо че в голямата си част те бяха от най-добрите ни писатели, с чиито успехи после се кичеха режисьори и актьори.
Говореше се за перманентна „сценарна криза" на фона на уютното съществуване в действителност, която течеше по мед и масло, безконфликтно и безинтересно, поне според вестниците и елита на Партията. Врагът дебнеше чак зад граница, обикновено на Запад, и много рядко бе с партиен билет.
Днес сюжетите на политическите сценарии се разнообразиха, кризите и скандалите се развиват полифонично, а новините станаха по-интересни и засукани от всеки филм (особено пък от българските такива). Няма ден без апокалиптичен катаклизъм с холивудски привкус.
На фона на това много от нашите кинодейци останаха без хляб и се застопориха в перманентна творческа криза.
Тя обаче не им пречи да участват в конкурсите за държавни пари за кино, в които предлагането е в пъти повече от приемането - одобряват се за финансиране десетина филма от 80 развити проекта.
Това означава, че група от хора (особено сценаристите) работят безплатно в продължителен период от време и подготвят проекта, после внасят и необходимата такса, за да участват в надпреварата (за пълнометражен, късометражен филм и за проект за създаване на филмов сценарий - 690 лв., от които 460 лв. при кандидатстване за разглеждане на проекта от художествена комисия и 230 лв. при допускане за разглеждане на проекта от финансова комисия).
А разглеждането на този проект от експертната комисия, която определя бъдещето му, е прилично заплатено (50 лв. на проект, значи около 4 хиляди лв. на сесия на човек), независимо как се справя тази комисия със задачата си, всъщност трудна и печелеща омраза или угодничество. Винаги след завършването на този конкурс и обявяването на резултатите се разгаря трепетен скандал тип „всеки срещу всеки", крее до следващото състезание, замира по време на самата сесия, а след обявяването на резултатите отново лумва като аутодафе.
Ученически похвати
При последната сесия, приключила преди повече от седмица, задължителният вече скандал се разви в един толкова школен сюжет, че чак е неудобно да го разказваме. И все пак: бе установено, че при попълването на оценъчните карти проект по проект, председателят на комисията за игрално кино Евгений Михайлов е преписал почти дословно мотивите си от критичката Геновева Димитрова, но при оценките е проявил умерено творчество - те мъничко се различават.
Като ученик, закъснял за час без домашно, режисьорът на „Сезонът на канарчетата" избира да преписва не от някой друг колега от комисията, а именно от Геновева Димитрова. А тя единствена в пространството на словесността, освен може би министърката на спорта и нейният предводител Лютви Местан, борави с такъв висок наратив: „ Живописен медитативно-аскетичен микс, природа и емоции, съзерцателност и елипси", „Герои живи, тръпни, амбивалентни" (това са цитати от оценъчната карта на Димитрова за проекта на сестри Андонови, дъщерите на Методи Андонов, които вече са дали под съд комисията, или поне плашат с това в редица писма).
Или пък „Разказан в минало време, сценарият е конструиран умело, балансирайки между летаргия и експанзия, сакралност и игра, а линеарният наратив е пробиван от сънища (визиони)", което се отнася за проекта на Людмил Тодоров (раззвънял се и на министъра на културата по този повод).
И това последно изречение Михайлов е избрал да препише, като единствено е заменил думата „наратив" с „разказ".
Конспирации в час на класния
Наистина не е лесно да сглобиш такова изречение, но още по-трудно изглежда да се решиш да го препишеш.
Явно, като в лош български филм, преписващият е искал зрителят да разбере, че преписва. Иначе не би преписал точно от Геновева Димитрова. Примерно, ако копира „Темата не ми допада", както е попълнил за мотив по-лаконичен член на комисията, или в графата за оценяване на драматургичната структура на филма изпише единствено думата „Слабо" (също използван похват за мотивировка), кой ще го хване.
Но да преписваш неподражаемия слог на критичка от вестник „Култура" си е откровен саботаж, все едно крадецът вика „Дръжте ме, че не издържам!".
След случая обаче Евгений се извини (не бяхме чували да го прави никога), и подаде оставка в цели две страници, равняващи се по обем на мотивировка за около 14 филма. Геновева Димитрова от своя страна отсече, че не носи отговорност за това кой преписва от нея.
Скандалът определено е грандиозен, но и някак нагласен. Ако той наистина е умишлен, а обясненията на участниците - прикрито безцеремонни и открито неясни, то каква е целта?
Има няколко възможни отговора на този въпрос, но всичките звучат като филмов сюжет (от слабо оценените).
Първи сценарий на скандала - в жанр мелодрама
С преписването двойката Михайлов и Димитрова намекват, че други от комисията се уговарят и всъщност дават на глупаци като нас сигнал за нещо нередно и несправедливо. Това не е невъзможно. При комисия от 9 души, достатъчно е двама да се съюзят и с една умна стратегия могат да провалят който проект си поискат. Повечето са опитни хора, участвали редовно в такъв род занимания и вече знаят как могат да станат нещата, без изобщо да се разкрият. Винаги има място и за умни хора в тоя свят. Както пише и засегнатият от събитията режисьор Людмил Тодоров: „Когато има наводнения, има и хора, които ловят риба в мътна вода. Случаят, който имам предвид, е дребен, направо никакъв на фона на всичко останало в държавата".
Но той може би е субективен, а дори и наранен. За темата на неговия проект, оценена с 9 от 10 точки, е попълнено от Михайлов и Геновева следното: „Хетеросексуалната любов като упование в хаоса е важна тема, а тук Л.Т. я изследва през измеренията на човешкото в ексцентричен любовен триъгълник".
Не му дават максималните точки за това откровение на кинодраматургията, а на режисьорът не му стига малко повече от половин, за да вземе субсидия. За неговия главен герой четем: „Харизмата му е неустоима за съпруга и любовница, а двете са полюсни женски типажи от различни поколения, съумели да осмислят живота си чрез него". И за всичко това Тодоров отново не получава макисмалния брой точки и от двамата членове на комисията.
Все пак, след скандала с „преписването" наистина много очи се вторачиха в резултатите и откриха разни гафове. Двама от членовете на комисията (Жана Карайорданова, актриса, и художникът Георги Тодоров-Жози) в момента са на хонорар при продуценти ("Гала филм"), кандидатстващи с 3 проекта на сесията. Вярно, че от тях е класиран само един, но членовете на комисията са подписали декларация, че няма конфликт на интереси.
Братът на министъра на културата (Димитър Стоянович) също е от победителите на тази сесия, макар и само с нищожна сума за развитие на сценарий, и то като съсценарист.
Значи ако Геновева и Евгений, с рискуването на името и честта си, искат да ни насочат към някоя вопиюща несправедливост, а ние не се сещаме - молим да ни я изкажат с думи. Жертват се, за да насочат мислите ни в правилната посока, но на нас още не ни е ясно.
Развръзка - като за мелодрама. Героите на филма са сразени незаслужено.
Националният съвет за кино анулира сесията, Евгений Михайлов е под забрана 10 години да бъде член на комисията, но не и да основава партии или да прави филми, а на Геновева е препоръчано да се оттегли временно от комисията до изясняване на случая.
Засега точно това е предложението на Националния съвет за кино за решение по казуса.
Втори сценарий - Преврат в НФЦ, театър на абсурда
Столът на шеф на НФЦ винаги е бил горещ и неблагодарен, но винаги е имало значение кой точно го заема, за да бъде гътнат по правилния начин. В момента и.д. е продуцентът Георги Чолаков. Той се опита да сложи малко повече ред в нещата с някои дългоочаквани нововъведения и с това вероятно накърни нечии закостенели интереси и рутина в печеленето или губенето.
Улеите за състезание на филми вече са точно очертани - къси и пълнометражни филми като отделни категории, както и дебютите. Така най-после няма да стават подобни грешки като преди година: една председателка на комисия бе сложила ниска оценка за структурата на филм, тъй като нямал драматургичен пълнеж за пълнометражен. А то си пишело с големи букви, че е новела, но кой да ти внимава - тогава ги разглеждали и класирали накуп.
Докато с отделянето на дебютите в отделна писта се дава шанс на нови лица и начини на мислене, както и на нискобюджетното кино.
Със заповедта си в точно установен и ограничен срок спечелилите субсидия да подпишат договор и да започнат филмите си, Георги Чолаков удря по онези, които от година заемат места на победители без да пристъпят към снимки. И без да отстъпят мястото си на следващия по ред в класацията. Говори се, че тези хора въобще не са малко.
Така че една провалена сесия може да провали и провеждащият я директор. И в този сюжет се намесва Националният съвет за кино с решението си за отмяна на сесията.
Но като в театър на абсурда се оказва, че част от членовете му участват в тази сесия и направо печелят проекти, затова е странно да се изказват. НСК има други, стратегически и кардинални функции, за разлика от конкретните комисии за оценяване на филмови проекти. Затова двама души от съвета не подкрепят решението сесията да бъде отменена.
Единият (Виктор Чучков) въобще не е отишъл на заседанието, но обявява, че не е съгласен НСК да се намесва в решенията на комисията, а и проектът му печели. Другият (Иво Драганов) се е подписал за отмяната на сесията, но с особено мнение.
Така финалът остава отворен... Победителите са отчаяни и отново се възкресяват надеждите в сърцата на губещите.
Възкресяват се и надеждите за друг директор на НФЦ. Институциите, ведно с министъра си прехвърлят топката и принуждават Георги Чолаков да вземе решението, от което, както обикновено, пак никой няма да бъде истински благодарен - организиране на нова сесия с нови двама членове на комисията, от които ще зависи всичко. Защото от опит знаем, че членовете на комисиите са горди и никога няма да променят мнението и оценките си и ще напишат същите. Затова новите двама ще станат трагически герои, както вероятно и самият Георги Чолаков.
Трети сценарий - Комедия с работно заглавие „Преписаният преписвач".
А може би Геновева е преписала от Евгений Михайлов, а той като кавалер е поел вината? И си е подал оставката, вместо и двамата позорно да си върнат хонорарите? Защо не. Критиците, участващи в комисия, трудно могат да бъдат обвинени в сблъсък на интереси, защото малко от тях правят филми. Но пък за сметка на това техните възгледи за кино и предпочитанията им към някои автори са публично известни и могат да бъдат използвани и манипулирани.
Затова и Евгений Михайлов е имитирал (вероятно взимайки цитати от рецензии) известната с маниера си на писане критичка, а тя е преписала от него, за да го злепостави като преписвач.Той е поел вината с една оставка, защото просто е загрявал за следващите парламентарни избори.
Няма шега - партията му се казва „22 септември" и официално обявената й цел е "да се преоснове България" чрез нова Конституция. Даже не смеем да потръпнем в очакване...
