Навярно сте мернали по заглавията от последните дни, че трупът на "клошарката", намерен в Перловска река на 15 юли т.г., е бил на руската поетеса Мария Вирхов. Не знам на колко от вас това име говори нещо.
Може би някой си е направил труда да пусне името в Гугъл и да прочете нейни стихове. Ако не сте го направили, можете да пробвате сега. Не се притеснявайте, те са на български.
Защото "руската" поетеса е родена в Ямбол преди 42 години. Дори сайтът с новини от родния й град леко се е объркал или просто е прекопирал информацията и лекомислено и незаинтересовано я е предал нататък.
Какво толкова, нали е мъртва, а е била и наркоманка!
Може и така да си помислите.
Първо, важно е, защото издава отношение към човека и неговото творчеството. Пробвайте да пуснете името на Мария Вирхов в руска търсачка и ще схванете разликата.
Второ, това, че е наркоманка, касае нея и нейните близки. Не нас. Тези, които четем стиховете й.
Харесали сте творбите й преди да знаете, че "е взимала наркотици", че е била "скитничка, скандалжджийка" - така пишат журналистите. Ще спрете ли да ги харесвате заради леко гнусливия, пренебрежителен тон на по-голямата част от малкото публикации по повод смъртта й? Надявам се, че отговорът е "не".
Този текст трябваше да го напише някой друг. Аз не познавам Мария Вирхов. Срещала съм я веднъж. Никога не съм говорила с нея. Сигурна съм, че някой друг би се справил по-добре. Би разказал за живота й. Би анализирал творчеството й. Надявам се всъщност, че някой ще го направи. Аз не мога. А и не това е целта ми.
Исках само да ви помоля. Спрете за 5 минути да четете новини, клюкини, жълтини, отчети и доклади. Прочетете едно стихотворение на поетесата Мария Вирхов.
И внимавайте какво пишете, защото изпод водата всичко изглежда размазано и неясно. Но ние все още смятаме, че се държим на повърхността.
