"Сядам да пиша като човек, който отива на работа. Не обичам думата вдъхновение. Творец също ми е много гадна дума. Творец може да бъде само Господ. Това е единственото нещо, с което не се ебавам....", казва Тома Марков, който - въпреки че на мнозина не им се харесва, буквално си изработи статута на съвременен поет и писател.
И въпреки че като всеки артист преживява работата си като своя лична родина, пробва да се отнася с егото си като с брадата си (от време на време я бръсне): според него да твърдиш, че си добър поет е толкова нахално, колкото да твърдиш, че си добър човек...
Като гуру на литературния бранд "Бърза литература" се опита да вкара думите на читателите му (обединени най-кратко с етикета "градски") не между редовете, а директно върху тях. "На Балканите се продава много евтино изкуство - показваме как ма'аме здраво ракия, как се ръгаме с ножове. А това не е така - тук живеят нормални хора и се случват абсолютно нормални неща и намерих нормални писатели, които да ги разкажат".
Не че не можеш да го видиш и ухилен с фланелка на ЦСКА, но пак на идеята за добрата-нова-дишаща-литература се крепи и BG Positive-ното му настроение извън работата му като писар (колумнист) за "Новинар" и лайфстайл списания.
А на един от любимите му поети - Хораций - принадлежи една от любимите реплики на всички ни, където и да сме родени: Carpe diem (Наслаждавай се на момента).
ЛИЧНОСТТА
Личността я има. България винаги е била склонна да убива своите личности и го е правила неведнъж. Разликата в последните десет години е, че личността не приема себе си като герой, а като работник.
Неуморен работник. Глаголът за сметка на прилагателното.
СЪБИТИЕТО
Инди сцената в България. Групите, които не са масово популярни, но бяха - и са, достатъчно смели да продължават да възпитават публика.
Което означава, ако се позовем на писателя Ангел Константинов - Аци, че "всичко, което е смело, е красиво."
ОТКРИТИЕТО
Откритието е, че майката на етиката е естетиката. Красивите хора се умножават. Красивите във всеки един смисъл на това понятие.
Е, грозните винаги ще бъдат повече. Но красивите се умножават и това е факт.
ЯВЛЕНИЕТО
Литературните групировки "Бърза литература" (Богдан Русев, Момчил Николов, Радослав Парушев и Стефан Иванов) и "Литература - диктатура" (лейбъла на Мартин Карбовски)
Това са писателите от последните дни, които останаха живи и въпреки че беше трудно дори да дишат - пишеха и пишат. Това е революция в езика, което е прекрасно, защото иначе край. Краят на света е краят на езика.
ТВОРБАТА
Още не се е случила, но няма страшно. Мнозина вярват, че творбата ще се появи.
Добрата новина е, че малцина не само вярват, а работят по въпроса.
ПОВРАТНАТА ТОЧКА
Повратната точка е всъщност повратна линия. Аз я наричам линията на работохоличния патриотизъм.
Появиха се хора, които действително си вършат работата. Хора, които са опозиция на баналната българска позиция, която представлява: "Тук никой нито пише, нито рисува, нито пее, но всеки по-добре умее..."
Работохоличните патриоти знаят, че собственото им поле на дейност е тяхната лична Родина.
НЕЗАБРАВИМОТО
Не съжалявам, че ще бъда лаконичен: незабравимото е списание "Егоист" и всичко, свързано с него.
Уаууу - Тома Захариев пише нещо със заглавие "Тома Марков", а коментарът досега е от г-н D' Tomazi! Кой липсва? Май Тома Неверни?
" Творец може да бъде само Господ. Това е единственото нещо, с което не се ебавам...." Защо не? Спорим и обдъждаме политика. Спорим и обсъждаме философии, морални кодекси, социално поведение, мекотата на тоалетната хартия ако щете. Но тази тема е табу? Защо? Защо да не се ебаваме с религията? Всъщност това е нещото което заслужава най-много ебавки. Религията е обедила милиарди хора че в небето живее брадат мъж, който ни говори чрез горящи храсти и ни е пратил синът си - космическото зомби, което трябва да изядеш и да изпиеш кръвта му за да може алегорично да се очистиш от вроден грях, който е създаден кой знае кога в едно въображаемо място, където една говореща змия е измамила жена да яде от нещо си... Я пак ?
Съжалявам за правописните грешки, но бързах а няма редакция. обедила = убедила обдъждаме = обсъждаме и няколко препинателни знаци Надявам се да ми простите.
Чуде,чуден!
тъпаркуфф е убитак! като го погледнеш- нищо човек, а пък то- цял идиот! разбрах от първия коментар какъв би могъл да бъде тъпаркуфф, само не разбрах, защо не е? тъпаркуууффф, тъпаркуф... защо не умря в провинцията?
Г-н Марков,нещо против ракията ли имате?А дали случайно може да ми кажете на колко езика сте преведен,колко е тиража ви, и на колко места по света знаят за съществуването ви,чак след това може и да ви позволя да ми давате акъл
до отчето-той като не може да се ебава с господ,тогава споменатия субект ще се ебава с него,в природата празно няма
Тома има публикации на полски, немски, руски, английски, естонски и унгарски и има златен медал от Европейската академия за поезия - първият и единствен до сега за България. Лаиците да траят. Мерси.
Кой е Тома Мраков, да го weba?