"Мислите ми се реят свободно. Кой ли може да ги познае?"
Така се пее в една немска народна песен. Но представете си, че живеем в свят, в който някой може да чете мислите ви. Свят, в който науката може да проникне в дълбоките недра на вашия мозък и да извади от там информация, която сте считали за лична и недостъпна.
Това би ли ви притеснило? Ако отговорът на този въпрос е "да", тогава започвайте да се притеснявате още сега.
Ерата на четенето на мисли ни застига
Неврологията се развива толкова бързо, че при определени обстоятелства учените могат да използват сложната технология за сканиране на мозъка, за да определят дали можете да разбирате определен език, за коя дума си мислите и дори какво сънувате, докато спите.
Изследванията в тази насока все още са нови и видовете информация, която учените могат да открият чрез ядрено-магнитния резонанс (ЯМР), все още са прости. Но нивата на развитие в областта на неврологичните науки са потресаващо бързи, а нови открития се извършват постоянно.
Невролозите вече са в състояние да определят за коя дума мислите
В един от новите експерименти, учените от университета "Карнеги Мелън" сканират човешкия мозък, докато изследваните си мислят за някои обикновени неща - животни, части от тялото, инструменти, зеленчуци - и записват кои части от мозъка се активират, когато индивидът си мисли за всеки един от обектите.
Изследователите изучават моделите на мозъчната дейност, докато изследваните хора си мислят за 58 различни обекта. След това те се опитват да предположат как ще изглеждат резултатите от мозъчното сканиране, когато хората разглеждат съвсем нов обект, например "целина". И прогнозите им се оказват изненадващо точни.
Много представители на академичната общност предполагаха преди години, че науката никога не би могла да стигне толкова далеч. Сега трябва да попитаме: ако можем да познаем за кои думи си мислите, ще отнеме ли много време, преди да сме способни да разчитаме по-сложни мисли?
Вече е възможно и разчитането на сънища чрез технически средства
В друг експеримент учените от Института по психиатрия "Макс Планк" в Мюнхен, Германия, изследват група от "будни сънуващи" - хора, които осъзнават, че сънуват и дори поддържат известен контрол над сънищата си, докато спят.
Изследователите карат изследваните обекти да стиснат юмрук с лява или дясна ръка, докато сънуват - и сканират мозъците им през същото време. Моторният кортекс на изследваните хора - частта от мозъка, която контролира движението - се задейства по същия начин, по който би се активирал, ако човек стисне юмрук в будно състояние - въпреки че на практика ръцете на спящите не помръдват и на милиметър.
Сканирането на мозъка обаче показва, че изследваните хора наистина са сънували как стискат ръката си в юмрук.
За науката мозъкът не е затворена, недостъпна черна кутия
В хода на човешката история, вътрешните мисловни процеси са били непроницаеми, известни единствено на нас самите, а може би и на Бог. Никой не е могъл да познае за какво си мислим, или да знае как се чувстваме, освен ако сами не сме избирали да разкрием тази информация.
Всъщност идеята, че бихме могли да дешифрираме това, което се случва в сивата каша, разположена между ушите ни, е изглеждала невъзможна задача дори и преди няколко десетилетия.
Сега обаче за първи път в историята на човечеството сме способни да се вгледаме в лабиринта на човешкия ум и да извадим от там информация - дори такава, която хората биха предпочели да не знаем.
Ако такава технология съществува, вероятно е властите да желаят да я използват
Невролозите активно развиват технологии, чрез които да създават по-ефективни детектори на лъжата, с които да определят дали хората са били на местопрестъплението, или да предположат вероятността за извършване на насилие от даден човек.
С подобряването на точността и надеждността на тези експерименти, изкушението да използваме новите технологии в областта на антитероризма, в съдебната зала или дори по летищата, ще нараства все повече.
А ако сканирането на мозъка за разкриване на лъжи се окаже надеждно, разузнаването може да реши да го използва за откриване на "къртици", работодателите ще искат да го използват, за да проверяват служителите си, а училищата - за да разкриват вандалите и преписвачите.
Въпросът е: трябва ли да допускаме това да се случи?
Възможността за четене на мисли е заплаха за последния бастион на личното пространство, който е останал единствено под наш контрол. Ако неприкосновеността на човешкия ум все още означава нещо, то това е правото да запазим най-съкровените си мисли скрити от хищните очи на държавата, военните, или пък от работодателите. Нашият ум трябва да си остане само наш, а черепите ни да бъдат непробиваема стена срещу външния свят.
В момента нашето право на личен живот - дори що се отнася до собствените ни тела - свършва в мига, в който съдията произнесе присъдата си. Съдът може да наложи претърсване на дома ни, файловете в компютъра ни и дори на личния ни дневник. Той може да ви наложи и кръвен тест, с който например да се определи вашето ДНК, или пък дали използвате наркотици. Няма причина, поради която съдът да не може да наложи провеждането на ядрено-магнитен резонанс.
Тази морално-политическа дилема все още предстои да бъде разрешена
В момента технологията все още не е достатъчно надеждна, за да могат такива тестове да се смятат за действително доказателство. Времето за това обаче наближава по-бързо, от колкото сме предполагали.
В крайна сметка, съдилищата ще трябва да решават дали е допустимо да наредят някой подсъдим да премине през подобно изследване. Тук възниква деликатният въпрос дали сканирането на мозъка няма да бъде нарушение на конституционните ни граждански права.
Може би е допустимо да се претърсват домове, или да се взема кръв за анализ - ако това помага за разкриването на престъпления. Но това да позволим на държавата да навлиза в умовете ни е знак за тоталния крах на индивидуалната свобода и дава на държавите власт, с която е прекалено лесно да се злоупотребява.
Аргументът, че с това може да се злоупотреби е много хлъзгав! Първо, с абсолютно всичко може да се злоупотреби и второ, сега пък се злоупотребява с правото на, да го наречем на "лично пространство". Попитайте един родител, на който са му отвлекли детето например, дали е против подслушването. С надеждата, че така детето може да бъде намерено, всеки родител веднага ще ви каже, че няма какво да крие и няма от какво да се притеснява и съответно няма нищо против подслушването. Та така и с този вид "подслушване". Сегашната пропаганда ни внушава, че да се крием един от друг е много важно, но всъщност от това повече губим отколкото печелим. Престъпниците, които могат да злоупотребят с нещо (вкл. лични данни) са един на хиляда. И заради този един на хиляда, ние лишаваме останалите 999 да ни познават и познавайки ни, да си сътрудничат с нас. И ние с тях. С което се лишаваме от огромни възможности. И от което естествено една шепа хора извличат ползи посредничейки между нас. Но дните на този модел са преброени.
@Rigning: Ще ме извиниш, но ще разбереш като му дойде времето. Т.е. скоро. П.П. А съм почти сигурен, че ако се напънеш малко и сам ще можеш да се сетиш. Нужно е само желание.
жълтите медии с подобни статии само усложнявате диагнозите на разни нещастни хорица, които си въобразяват че всички разузнавания на света само с тях се занимават
@Rigning: ------------------ стандартния капан ''ама .. може да е полезно, срещу терористи,убийци , т.н.. хммм, дали да го приложим ?! ------------------ е същото като "ама ако личните данни са публични от това може да се възползват крадци, насилници и пр." (и затова дай да ги крием). Т.е. просто противопоставям двете тези за доказването на които може да се използват еднакво неадекватни аргументи (изключения). Иначе, разговорът е по-дълбок и не съм сигурен, че говорим за едно и също нещо. Затова спирам до тук.
trellian: ------------------------ жълтите медии с подобни статии само усложнявате диагнозите на разни нещастни хорица, които си въобразяват че всички разузнавания на света само с тях се занимават ------------------------ Отлична забележка! Само че това си има обяснение: Медиите ни внушават, че това, че (примерно) ЕГН-то ни е тайна лична данна, е нещо много и изключително ценно. От там не е трудно човек да си внуши, че някой се интересува от това какво е закусил сутринта или е казал вечерта (защото щом личните данни са толкова ценни значи все някой ще иска да ги открадне).
@Borracho: "Отказвайки да защитавате свободата си..." Свободата е абстрактно понятие и пълна свобода не съществува и никога и никъде не е съществувала! Поради което всеки разбира свободата както е научен и му е внушено да я разбира. Аз например не разбирам хората, които жертват икономическата и финансовата си свобода вземайки необосновано скъпи, често доживотни кредити и плащащи с тях необосновано скъпо за жилищните кутийки, които се строят напоследък. Всъщност разбирам ги донякъде - от една страна им внушено е, че това е нормално, а от друга, че нямат избор. Да не говорим пък за кредитите за разни други дрънкулки, с които също маса хора се набълбукаха и сега трябва да треперят за работата си защото иначе идва съдия изпълнителя и секвестира всичко. Да не споменавам пък, че целият ни живот е регулиран от безброй закони, регулации, нормативни и поднормативни актове и каквото още там се сетите. Така че, много е спорно какво значи "свобода". Но иначе - да, съгласен съм, че всеки трябва да прецени как и доколко може да сподели с останалите. Ако смятате, че те гледат на вас като врагове и вълци (вероятно защото и вие гледате така на тях), логично е да искате да се криете от тях. Но ако гледате като на приятели и доброжелатели, тогава няма да имате нищо против да споделяте. Въпрос на гледна точка, възприятие и най-вече традиции.
Е, браво интересна тема, напоследък се притесних, че всичко тук изпростя. Иначе по темата тов все още ни изглежда абсурдно защото не е част от ежедневието и не го намираме за нормално, но евентуално ако се случи лесно ще се причисли към ритъма на живот. Преди време имаше отново теория как могат да се поставят наноботи в човека с които да бъде проследяван и да се складира информация за него под всякаква форма, което отново си е белег върху личното простраснство. Времето ще покаже.
Невролозите активно развиват технологии, чрез които да създават по-ефективни детектори на лъжата, -------------------------------------------------------------- Ха ха ха! Кой от вас може да отговори - " две чаши, плюс три чайника е равно на седем чинийки" истинно твърдение ли е или лъжливо?
Много свежо издание е това уебкафе, ама какви лайна коментират и тук. Какъв е тоя Боби Перу и каква е тая Ваня Дойчинова? Защо точно тук намират изява? Това някаква селска кръчма ли е? Циганите в Пазарджик се държат по-прилично.
А ти пък какъв си? Укашака у ташака Нещо по темата?
И като се изака и ти тук, Укашака, олекна ли ти? Лайна като теб, Укашока и оня Перкуровец влизат колкото до изцапат всяка тема:-D Айде там отде си дошел
Брех, стигна се до лични нападки! И сега, като нямам четец на мисли , трябва да гадая що за случай е това: Обикновена невъздържаност? Или може би (и по-вероятно) целенасочена провокация? А от друга страна, защо модераторите го допускат? Обикновен пропуск? Такава е политиката на форума? Или може би целенасочена провокация (този път от тяхна страна) с цел поддържане на интерес (личните двубои винаги са интересни за останалите)? Е, изглежда няма да разбера. Не и докато има значение. Както и да е... А по темата...
@skd911: ------------------------- Ако да речем някой има свободен достъп до личните данни, то той ще може да оперира спокойно с банковите сметки, да краде пари на воля, да прехвърля собственост с фалшиви документи (изработени с помоща на откраднати лични данни) и тн. и тн. ------------------------- Извинявай skd911, но аз не знам как може да стане това?! Нали всички тези операции изискват човек да се идентифицира?! И като така, ще трябва да се фалшифицират не само документите, но и личната карта на някого. Освен това, да, разбира се, че и такава фалшификация може да се направи, може човек да бъде гримиран, с перука, с маска дори, но това е само защото сегашните ни системи са сравнително лесно уязвими. Първо, може да се ускори въвеждането на картите с биоданни. Второ, ако говирим например за прехвърляне на собственост, нищо не пречи, в сегашните регистри, срещу имената на собствениците да има и GSM номер и при всяко прехвърляне на собственост да се изпраща SMS (както става с банковите преводи), а самото прехвърляне да влиза в сила с някакво закъснение (за да има време за реакция). Може разбира се, да се направят и много други неща. Но според мен (с това и започнах в началото), далеч не са техническите причини, които стоят зад наложената политика на криенето на лични данни. Причината е по-дълбока и тя е, че така се позволява на хората да бъдат анонимни и скрити зад тази анонимност да правят неща, които иначе не биха могли или не биха искали да направят. Смята се (от силните на деня), че този модел е полезен и затова те искат да го запазят. Но аз пък смятам (също както казах), че дните на този модел са преброени. Е, хайде да не са дни, години са. А защо смятам така...? Това засега ще си остане малка тайна.
@Vania Doichinova: Точно така - това би бил един друг свят, доста по-различен от сегашния. И разбира се, няма да стане за един ден, ще има преходен период (традициите са сила!), но определено смятам, че посоката е тази.
@Котарунгел: Много добре казано!