И преди съм оспорвал безсмислената репресия, която под давление от НАП съвсем скоро ще стане част от закон. Грози ни забрана да прехвърляме собствеността във фирми без разрешение на данъчните. За да разрешат прехвърлянето, те ще искат два месеца да проверят фирмата и има ли тя дългове към държавата. Темата мълком се подминава и от работодателските съюзи, и от браншовите организации на бизнеса, пък и от хората със здрав разум, които ще засегне планираната забрана.
Има няколко обяснения
за привидната липса на интерес. Първото: ограничението не е толкова страшно; като продавам фирмата, все ще изчакам два месеца за данъчна проверка. Друго: неприятно е новото ограничение, но го приветствам, нека мачкат измамниците. Третото: мен не ме засяга. Аз в моята фирма си работя и не я продавам; да мислят, които имат фирми за прехвърляне. И нито един от мисловните прийоми на преклонената главица не поставя под въпрос дали изобщо е нужно ограничение на сделките с акции и дялове. От известно време данъчните активно
раздухват една медийна лакардия,
разказвана като мотивация за новия репресивен режим. Няма начин да не сте чували раздумката "клошар дължи милиони". Много е атрактивна. Като обелим драматургията, остава семпла същина: Един измамник, на име Ганьо, имал фирма Интрига ООД. От нейно име сключвал сделки, стоки купувал и плащал пари, трупал дълг към хазната, въртял измами с ДДС, което точел и завличал или пък начислявал, но не плащал.
После намерил несретник, примерно Манго, дал му някой лев да се почерпи, прехвърлил му дяловете в Интрига ООД, вписал го за управител и хванал пътя. Когато стражите на фиска погнали Интрига ООД, хванали Манго, но не могли да вземат на босия опинците. Те останали с пръст в устата, Манго - с милиони дълг към хазната.
За да спрат в бъдеще тези измами, бирниците искат без тяхно съгласие да не може никой да прехвърля задлъжнели фирми. Така няма да може да се изплъзне истинският виновник за неплатения дълг към държавата. Тук е мястото да видим (ако можем), че
историята е бъкана с блъфове
Като начало: прехвърлянето на фирмата не променя нищо, а отговорността е лична. Ако Ганьо е извършил престъпление или друго нарушение, докато е бил собственик и управител на Интрига ООД, той си носи отговорността, дори след като прехвърли фирмата и длъжността на Манго. Ако имат защо да го гонят и ако имат вземане към него, данъчните имат същите права и след като е прехвърлил Интрига ООД.
Второ: ако нищо лошо не е сторил, новият собственик Манго никому нищо не дължи. Не е вярно, че дългът на Интрига е дълг на Манго, нищо че "така казаха по телевизията"; това е смисълът на ограничената отговорност на съдружника и акционера за задълженията на дружеството.
Какво печели измамникът,
ако прехвърли другиму свръхзадлъжняла фирма? Две неща: първо, спасява се от последиците на бъдещ фалит. Тъй като Интрига ООД ще фалира, когато Манго е вече собственик и управител, тарикатът Ганьо няма да загуби онези права, от които законът лишава фалиралия. И второ: с прехвърлянето друг поема неприятните задължения по ДОПК: да дава справки, обяснения, да го проверяват, ревизират и пр.; за неизправно счетоводство, липсващи дневници, касови апарати и пр. данъчните могат да глобяват само клошара Манго - той е управител на затъналото дружество, когато почнат проверките и завалят актовете. Отговорността на измамника не се е изпарила, но е по-трудно да се докаже.
Проблемът не е в прехвърлянето,
а в (не)способността на данъчните да следят в реално време задълженията на фирмите и да спрат измамите преди за държавата да са настъпили вреди (напр. да предотвратят възстановяване и прихващане на фиктивен ДДС кредит). Затрудненото прехвърляне на акции и дялове няма да спре измамите.
Мошеникът Ганьо може отначало да регистрира на името на клошара Манго фирмата, която ще служи за подлите му цели. Измамникът може да прилъже някого да подписва всякакви документи, стига да му дава по някой лев. Кому тогава е нужен ограничителният режим? Бирниците (си мислят, че) печелят време да спрат част от измамите и си намират оправдание за онези 9 милиарда лева вземания на бюджета, които никога няма да бъдат събрани.
Голяма част от тях всъщност са сухи държавни пари, които данъчните са изпуснали да изтекат. За да се посочи друг виновен за това, че бирниците губят битката с измамниците, ще се ограничат правата на милиони съдружници и акционери в стотиците хиляди български фирми, ще се пропилеят милиони левове за цяла лавина нови проверки, ще трябва да се назначат нови две-три хиляди бирници, за да поемат нарасналата работа в данъчните служби. Тъпо е, много тъпо.
П.С. Две добри думи за нашите данъчни служби. Данъчните измами не са само български проблем. Със същите трикове точат бюджетите на всички страни по света. У нас измамите са доста по-малко от средното за Европа.
А разрешителният режим, който налага данъчна проверка преди да се впише прехвърляне на акции и дялове, ще сложи край на друг вид измама: кражбата на фирми ще е невъзможна. Като вземат да го проверяват, понеже щял да си прехвърля фирмата, истинският собственик ще се усети, преди да се го обрали.
Стига сте нападали човека, говерете за казаното. Дори и явола може да каже мъдри неща, въпроса е вие вместо да слушата ще се пулите безумно и ще промълвявате "ах дявол, ама това е дявол" или ще чуете за какво става дума? Не виждате ли, че става реч за основния проблем на България - ако държавата има кусури в структурите си виновния и пострадалия винаги е гражданина. Тая държава не е турена да бъде експлоататор, тя поне на теория трябва да работи за нас вкупом, ако винаги, когато не се справя приписва вината на клиентите си докъде ще стигнем? Нима си мислите, че ако всичко се проверява и ограничава нещо ще се оправи - напротив повече ще се краде и точно това се случва от сума време. Хърсев е доста прав, моето мнение се различава само с радикалността си - аз мисля, че България трябва да се откаже от ДДС и да го замени с по-прост данък. Казвам го така, защото за разлика от Хърсев аз не мога да се направя на сляп за основния проблем у нас - нашата администрация не е наясно и на ниво служител няма и желание да бъде наясно със закона. Така лошите тенденции тръгват именно от държавата (като институция), а не от гражданите й. Никакви ограничителни мерки не могат да се справят с това, единствения начин е да се опрости закона до ниво, което ще позволи баланс и следването му при материала, който сме. Няма какво да се самообвиняваме, ние сме си малко ковбои, това не е непремено лошо, но защо се опитваме да живеем като примадони е вече много интересен въпрос.
Само едно мога да кажа - в ООД отговорността е до размера на вноската в капитала...то това е и идеята на ООД-то. Друг е въпросът, ако има извършено престъпление по НК, но в настоящия НК няма такъв състав. Така че, статията е една голяма тъпня.