"Враца - рекордьор по мъгливи дни и лъжесвидетели", написахме в деня след смъртта на 18-годишния Тодор от Враца.
За съжаление, едва сега осъзнаваме колко верни се оказаха тези думи.
1) На пръв поглед - елементарен казус за разследване.
Инцидентът се случва посред бял ден на централна улица в окръжен град, на крачки от редакцията на местен вестник, пред погледа на десетки очевидци, някои от които правят снимки и видеозаписи по време на самото сбиване.
Виждат се лицата на замесените, вижда се поведението им, всичко може да бъде измерено по минути, по секунди.
В близост има административни сгради - вероятно и те имат видео-наблюдение. Вижда се и че поне един униформен полицай се намира на местопрестъплението в момента, в който Тодор пада на тротоара в безсъзнание.
Има записи от регистъра на тел. 112, могат да се проследят всички обаждания на очевидците, може да се установи с точност какво е било забавянето на линейката.
Това, което не се вижда, е кой провокира инцидента. Вижда се обаче, че възрастен мъж упражнява физическо насилие над младо момче, докато друг възрастен мъж го държи за двете ръце.
Над цялата привидно ясна картина обаче падна дебела мъгла - взаимноизключващите се решения на прокуратурата, още по-взаимноизключващи се свидетелски показания и плътно ембарго над информацията по делото (извън мерките за неотклонение срещу обвиняемите).
2) Показанията не са това, което са
Свидетелските показания - при това непълни - за пръв път излизат пред публиката от официален източник, поместени в документа със съдебно-медицинската експертиза.
Първоначално приятелката на Тодор твърдеше пред медиите, че той не е носил бокс. Собствените й свидетелски показания пред съдия показват тъкмо обратното.
Мъжът, направил първа помощ на Тодор, твърдеше категорично пред всички централни медии, че не познава нито един от тримата участници в побоя и че разбрал имената им едва в полицията.
В собствените си свидетелски показания той признава, че се познава с един от братята - Десислав, който е негов съученик; нещо повече - споделя, че се спрял на улицата, защото е разпознал двамата братя, държащи за двете ръце "едно слабо момче".
Семейството на Тодор твърдеше пред медиите, че синът им не е страдал от сърдечни заболявания, просто "имаше аритмия, която имаме всички, не е пил никакви лекарства, не му е било назначавано никакво лечение".
Експертизата казва, че през последните две години Тодор е подлаган на многократни прегледи заради физическо неразположение - отначало аритмия, впоследствие анормална загуба на телесно тегло и гастродуоденит.
Момчето дори е било на лечение в Националната кардиологична болница през април 2014 г., а контролният преглед няколко месеца по-късно е засякъл "междупредсърден септален дефект".
Данните от здравното досие на 18-годишния ученик излизат за пръв път от официален източник.
3) Намесата на Върховната касационна прокуратура и командироването на 7 висши прокурори в разследването на ОП-Враца уж трябваше да повиши общественото доверие в прецизността на следствените действия.
Вместо това - дискредитира работата на местните обвинители, като тотално пренаписа квалификацията на престъплението. Утре вероятно ще се наложи да го редактира за трети път. Защитата на обвиняемите несъмнено ще се възползва от това.
Съдебно-медицинската експертиза всъщност потвърди онова, което се говореше off the record във Враца още в деня след смъртта на Тодор - юмруците на Поничките не са причинили травми, от които се умира.
Вместо резултатите от първата аутопсия да бъде обявени официално, се случи точно обратното.
Допълнителната експертиза на кръв и тъкани трябваше да е приключила две седмици след смъртта на Тодор. Не стана ясно дали приключи в срок, но със сигурност не беше оповестена официално.
Окончателната петорна ререаутопсия трябваше да бъде обявена на 1 февруари, а се забави с цели пет дни - без никакви обяснения какво налага отлагането на резултата.
Мълчанието на съдебните медици очевидно целеше да не се провокира допълнително обществено напрежение. Уви, провокира го, и още как.
Дори и този документ не отговаря на най-важния въпрос - ако физическото насилие над тялото на Тодор не е пряката причина за смъртта му, дали сблъсъкът с агресивното поведение на обвиняемите е способен да предизвика повишаване на адреналина, да извади от нормален ритъм сърдечната му дейност и с това да предизвика смърт?
Ето това е въпросът, който трябва да разреши прокуратурата, преди да прецени какъв обвинителен акт ще внесе в съда, така че да може да го докаже.
4) Дали медиите прекалиха? Да.
Коментарите изпревариха фактите, включително и тук.
Да, всички сме гневни млади хора, на всички ни е писнало от дребните игрички на нерви. Всяка тъпа болка се чувства като обща, защото това може да се случи на всеки от нас. Защото вече се е случвало. Но гневът не е оправдание.
Разумното съмнение не просто е задължителен атрибут, а е отговорност на интелигентния човек.
За съжаление, нямаше нито едно журналистическо разследване, което да допринесе за разясняването на фактите около побоя, за миналото на участниците в него, и тн.
Някои експлоатираха шоковото състояние на близките, други си позволиха да изместят фокуса на трагедията от жертвата върху самите себе си.
Някои съучастваха пасивно в ретрансмисията на явно неверни твърдения, други прекалиха с претенциите си да се вживяват в ролята на последна инстанция - независимо дали "отсъждаха" в полза на Тодор или на братята.
Разследването все още не е приключило - дори не е стигнало до съдебна фаза. Тепърва ще се нагледаме на обрати, версии, дори на опити за пренаписване на историята. Всеки е невинен до доказване на противното, но е от голямо значение в какво точно е обвинен.
5) Има един урок от Враца, който всички трябва да научат веднъж завинаги.
Казано е, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото я напуска.
Само че обществото има право на достъп до информация.
Когато казусът е предизвикал всеобщ публичен интерес - обществно-достъпната информация би трябвало да включва всеки доказуем факт или материал от делото, който не нарушава следствената тайна и не пречи на последващите действия на разследването.
Клишираните телеграфни прессъобщения на прокуратурата и "свеждането на сводки" до кореспондентите на националните телевизии не върши работа. Видя се, че дори може да пречи.
Право на достъп до информация имаха и онези 12-токласници от врачанската гимназия, които няколко дни стояха с часове пред входа на Полицията във Враца, но никой не излезе, за да поговори с тях.
Тези хлапета са утрешните ви работодатели. Имайте едно наум с тях.
