Повече от ясно е, че до септември няма да се намерят онези 1400 учители, които се търсят за новата учебна година. Цифрата е стряскаща и симптоматична за все по-грозната картина на увехналото българско образование.
Фактите и цифрите са безмилостни - от 15 000 учещи педагогика под различни форми в различни университети, годишно едва 0.2% стават учители. От наличните учители - около 70% са в пенсионна възраст или близка до нея.
"Учителите държат ключа за бъдещето на страната ни", закле се министърът на образованието неотдавна и обеща, че ще работи за 10% увеличение на учителските заплати. А после по инерция вписа учителите на опашката в дългия списък от държавнически свръхзадачи, измежду които антикорупционния закон и председателството на ЕС.
Има много причини, поради които никой амбициозен и разумен човек не желае да стане учител в България в момента.
Противно на всички очаквания, първата от тях не е ниската заплата, а чувството за загубен смисъл. Знанието, моженето и компетентността отдавна престанаха да са ценност в българското общество.
Да наливаш знания в главите на децата е неблагодарно занимание, при положение, че с наляти мускули и налят силикон в днешния ни живот се постига много повече. Вече не важи, че "който учи, той ще сполучи". Сполуката спохожда нерядко именно неуките в тази страна.
Няма нужда да знаеш какво е апосиопеза, да разчиташ Менделеевата таблица или да разпознаваш карстовите образования, за да караш скъпа кола, да обикаляш вечерните партита на станиолените старлетки или да си върху кориците на списанията, които отлежават във фризьорските салони.
В големите градове училището е своеобразен парад на суетата, а в отдалечените села училището е парад на мизерията.
И в единия, и в другия случай то не е място, където се трупат знания и умения, а място, на която се избиват комплекси.
Бият се шамари в пряк и преносен смисъл - родители бият учители, учители удрят ученици, родители зашлевяват чужди деца, а децата се стрелят помежду си. Разломът е непреодолим, а училището не е територия, която сплотява, а територия, на която се враждува.
Разбира се на този фон ниската учителска заплата също не е е за пренебрегване.
Когато повечето от учениците в класа ти разполагат с мобилен телефон, който струва колкото две твои месечни заплати, няма как да се изправиш пред тях и авторитетно да им обясняваш, че да бъдеш е по- маловажно, отколкото да имаш, че духовното е по-значимо от вещественото, че приятелството, толерантността, мечтите, въображението са по-ценни от поредния таблет или маркова дреха от мола.
Расте ултра материално поколение, което възприема света през цена, не през стойност.
600 лв- толкова е и цената, и стойността на учителския труд в България. Към това добавяме и загубения смисъл на усилието родителите и учителите да бъдат в един отбор в името на доброто на детето.
Учителите все по-главоломно губят мотивация да бъдат на нивото, на което се очаква от тях. Независимо от драстичните резултатите на матурите, независимо от това дали учениците им усвояват материала или не, учителската заплата - колкото и малка да е тя - си тече, тъй като тя по никакъв начин не е обвързана с резултата на децата.
Това, от своя страна, индуцира негативизъм у родителите, които са принудени със скъпи частни уроци да навакстват апатията и откровеното безхаберие на моменти на учителите в клас.
Така учителите се завъртат в омагьосания кръг на инертността.
Когато една приятелка имаше забележки към начина, по който началната учителка преподаваше математика на сина й, учителката реагира възмутено: "Но как е възможно да оспорвате методите ми?! Та аз съм „Учител на годината за 2008-ма!" Само че беше 2015-та.
За много учители училището приключва с края на работното време. Новостите и нуждата от самоусъвършенстване ги напрягат, допълнителните усилия ги озлобяват. Мнозина от тях не си дават сметка, че светът се развива със светкавични темпове, децата откриват и възприемат информацията за мили секунди, а те все още се осланят на педагогиките на Макаренко.
Разбира се, трябва да признаем, че учителите са постоянни жертви на експериментите на прословутата реформа.
Дали и в кой клас ще се учи Паисий Хилендарски? Ще има ли нови учебници по история догодина? Как да обясним на деца в 5 клас "сложно съставно именно сказуемо"?
Хаосът в учебния материал е необуздан. Учителите са принудени да преподават по учебници, писани от хора, които отдавна са загубили връзка с децата.
Колкото повече промени се правят, стратегии се пишат и реформи се стартират, толкова по-палиативни са мерките и по-плачевен е крайният ефект.
Да вземем например т.нар. делегираните бюджети.
Схемата на финансиране на училищата, подчинена единствено на количествен принцип, без да се взима под внимание качеството на образованието, извращава тотално всички, замесени в процеса.
Учителите не смеят да пишат двойки на слабите ученици, нито да налагат сурови наказания на невъзпитаните, защото родителите ще преместят детето си, а всяко загубено дете е минус в бюджета на училището.
Затова не са редки и случаите, в които на хартия се водят едни ученици, които в клас изобщо не съществуват - било защото са от малцинствата и ходенето на училище по принцип им е лотария, било защото родителите са залитнали към разни прогресивни моди като домашното образование, например.
Но понеже парите следват детето, понякога се създават измислени деца, за да има реални пари за училището.
Нека не подминаваме и политизирането на системата.
Всяко правителство идва на власт със своя политически екип, със своите промени в регионалните инспекторати и сред училищни директори, както и със своя натиск върху опозиционните кадри.
И всъщност резултатът от всичко това е, че имаме много повече преподаватели и много по-малко учители в истинския смисъл на думата. Защото понякога една усмивка, една прегръдка, едно вдигане на погледа от учебника към небето през прозореца са много по-ценен урок от всички написани думи в учебника.
В час учителите се състезават с норматива, препускат през материала, изостават, навакстват, изпитват, а през междучасието попълват дневници и бумаги.
Кога общуват с децата за нещата от живота ли? Все по-голяма рядкост са онзи учители, които - по думите на Робърт Фрост - те подтикват да достигнеш небето.
А нация, в която никой не желае да бъде учител, един ден неизбежно ще се превърне в нация от неграмотници.
И ако приемем, че историята на тази нация е просто битка между периоди на просвещение и периоди на катастрофи, отговорете си сами кое от двете ни предстои.
Разбрахте ли сега що за "реформатор"е кукувицата Кунева?
Не зная дали сте учителка ,но изключително точно описахте състоянието и емоциите на един учител и цялата уникално сбъркана система в държавата! Това ме кара още повече да се отчая като чета , ноооо наистина си харесам професията -до кога не зная! Може би до тогава ,когато със сигурност ще се види как " великия"нов закон ще закрие половината основни училища и от само себе си отпадна ....
Отдавна съм се убедил, че само самообразовалите се хора са наистина образовани хора.
Стигнах до: ".....Когато повечето от учениците в класа ти разполагат с мобилен телефон, който струва колкото две твои месечни заплати, няма как да се изправиш пред тях и авторитетно да им обясняваш, че да бъдеш е по- маловажно, отколкото да имаш.... "
Голямо благодаря на всички добри учители!
"А нация, в която никой не желае да бъде учител, един ден неизбежно ще се превърне в нация от неграмотници''. Не,ние отдавна сме нация от неграмотници.
Докато се дава предимство на количеството пред качеството, все ще е така. Парите по делегираните бюджети трябва да нарастват при повишаване на постиженията и стойностните изяви на учениците от едно училище, а не при нарастване на бройката записани деца. А възнаграждението на учителите трябва да е съизмеримо с това на полицаите.
КАКВО ИМА ТУК ЗА КОМЕНТИРАНЕ! ...Има много причини, поради които никой амбициозен и разумен човек не желае да стане учител в България днес. Противно на всички очаквания, първа причина не е ниската заплата, а чувството за загубен смисъл. Знанието, моженето, компетентността престанаха да са ценност в обществото ни. Да наливаш знания у децата е неблагодарно занятие, при положение че с налети мускули и кубици силикон в днешния ни живот се постига много повече. Вече не важи "Който се учи, той ще сполучи". Сполуката спохожда нерядко именно неуките, наглите и грубияните в днешна България. MY COMMENT: - Вижте иконите на успеха в днешна България, моля! Азис, Николета Лозанова, Милко Калайджиев, Веселин Маринов, Росен Плевнелиев, Волен Сидеров... В нормално общество този род персони едва ли биха се радвали на престиж, а тук един Евгени Минчев е законодател на общественото мнение едва ли не.
Уважаема, Rozalina Barzakova, тук похвали за успехи на българи не се публикуват.
Ако бъдещият потенциален учител е преди всичко интелигентнен човек никога няма да се обвърже с една от най-корумпирани институции. Там може да се трупа всичко друго, но не и коректно знание, а по-скоро обратното деокултуряване на децата, които се третират по-точно определен начин, после и в университета и казармата, която вече не е задължителна, за да може, когато порастнат и станат зрели хора да са тихи, кротки и смирени като стадо овце каквито сме всичките 6 милиярда и колко хиляди души без онзеи, които им дърпат конците. Образователната система по света е най-сигурният политически коз да си осигуриш общество, което никога няма да се разбунтува и винаги ще се нагажда и ще консумира стаднартите на живот, които му се налагат. Айнщайн е казал: "Най-сигурната пречка към моето интелектуално израстване е моето собствено образование". Да не би Моцарт, след като никога не е стъпвал в училище и университет да е продавал смокини на пазара? Е да факторите: аристократичен род и баща масон, както и самия Моцарт, членуващ в подобно общество са ключови, само дето както казваше Попандов в "Оркестър без име" -"Вуйчо ти ще дойде да ти надува тромпета до едно време, ама все някога ще ти се наложи и ти да го надуеш и тогаз ако не си кадърен, никого не можеш да излъжеш". Та да се върнем на темата. Нима преподавателите от 90те и 80те да са били по-добри? Училището пак си беше фабрика за оценки, а не източник на достоверна информация и знания. Няма как да се съгласим ще ме прощавате. Да те караш да учиш по учебници, в които датата за покръстването на българите всеки път е различна и Менделеевата таблица с липсващи от изключителна важност и значение елементи? Пак беше място където се толерираше наизустяването мотамо, а всяка проява на лично логическо разсъждение и мисъл беше наказвано с ниска оценка, подминато или определяно в категория "глупости, небивалици", а децата, които можеха да мислят се третираха като бавноразвиващи се. Причината за нежеланието на интелигентни здравомислещи хора квалифицирани за преподаватели е по скоро осъзнаването на корумпираната неадекватност и ценностна система на образованието, както в етническо религиозен план, така и в учебен. Ако са хора с морал и достойнство никога не биха си изцапали ръцете. Казвам го от личен опит, защото вече валят предложения, а аз се разкъсвам между желанието да променя статуквото, системата и мисленето на учениците( колко наивно нали), но междувременно се опасявам, че ще съм част от "системата" и ще съм сам, защото познавам преподавателтие и професорите и знам, че им деме на оная работа за просперитета на младите или държавата. Всеки гледа да изсмуче от цицката на властта, колкото може, за да оттърве задника си от прасешката кочинка. В такъв случай съм човек, който дава накъсо в системата и трябва да бъда отстранен. Някои доброволно се елиминират, защото разбират рисковете и жертвите, които трябва да направят.
Щом материалното не е важно, защо учителите искат по-високи заплати? Щом "духовното е по-значимо от вещественото, че приятелството, толерантността, мечтите, въображението са по-ценни от поредния таблет или маркова дреха от мола." защо политиците обещават по-високи заплати и учителите искат по-високи заплати. Нали духовното е по-значимо от поредният таблет или маркова дреха от мола?? Защо вместо по-високи заплати не дадем на учителите " приятелство, толерантност, мечти, въображение" ??? Материалното е малоценно, а сега ми дайде повече пари! Добра логика. Истината е, че образователната система не е направена за доброто на децата, да се научат и да успеят в живота. Образователната система е създадена за доброто на учителите, да може да си получават заплатката. Ако можеше да получават заплата без да трябваше да имат ученици това щяха да правят. А политиците/партиите обещават по-високи заплати за да получат гласа на учителите и обещават "реформи", за да получат гласа на родителите. Но в крайна сметка на никой политик не му пука за образованието на децата. Дори е обратното, защото умни и образовани хора няма да гласуват за тези ни политици.. За тях е по-добре да имат затъпяваща нация. Затова и гледат да прогонят умните хората от България. Умни хора няма да ги оставят да правят такива глупости, каквито правят сега. Само в следващият параграф е описано: мотивацията на учителите е заплатата/парите. И после искали да имат авторитет да учат децата, че материалното не било важно.. "Учителите все по-главоломно губят мотивация да бъдат на нивото, на което се очаква от тях. Независимо от драстичните резултатите на матурите, независимо от това дали учениците им усвояват материала или не, учителската заплата - колкото и малка да е тя - си тече, тъй като тя по никакъв начин не е обвързана с резултата на децата." Да толквоа ни е добро образованието, че сме на последно място в Европа..
Ицо Петров , Нима ти работиш, за да получаваш приятелство, толерантност, мечти и пр дивотии, които си надраскал ?Ако е така то твоята заплата със сигурност не е 600 лв. Българските учители живеят на фотосинтеза.Освен,че са длъжни да преподават на високо ниво те играят роля на охранители, медицински лица, възпитатели и в същото време ги заливат с купища бумащина и глупости за ... тези 600 лв. НЯМА ЛИ ЗАПЛАТА ЗА УЧИТЕЛЯ, НЯМА ОБРАЗОВАНИЕ, НЯМА БЪДЕЩЕ ЗА БЪЛГАРИЯ! Това е истината! Всички останали дивотии си ги запазете за себе си!
Наистина не е само заради заплатите. Ето и списък на още някои причини. 1. Скучни и наблъскани с материал учебници. 2. Натоварени програми, които учителят е задължен от инспектората да спазва до последната точка, щото като му дойдат на проверка е много важно да има съвпадение на тема и дата. Въпрос на живот и смърт е. А това, че програмата не е предвидила допълнителни часове за упражнение и затвърждаване на новия материал или за проверка на тест, не е толкова важно. Това води до: 3. Липса на свобода на учителя да прецени колко време е нужно на учениците му да се справят с материала и съответно да забави темпото и да им даде допълнителни задачи, за да е сигурен, че децата са го усвоили. Защото кое е по-важно - да се научат децата, или експертката да е доволна при проверката? 4. Бумащина. Излишна и в тонове. 5. Вечни директори, някои от които дерибействат, защото са партийно поставени или пък яко окопани от техни хора в местната власт. Директори, които управляват училища повече от 20 години, което е парадоксално, като се има предвид, че дори президентът има право да управлява държавата само 10. 6. Невъзпитани деца в комбинация с нагли и агресивни родители. Неспасяемо. 7. Министерство, за което приоритет е измислянето на реформи и практики по-скоро в ущърб, отколкото в полза на учители и ученици. Резултатът крещи. Стигат ли?
За някои неща е нужно да получаваш доста пари, за да бъдат преглътнати.
Правилно, Пикси, жена ми казваше, че следва да й плащат като вреден труд четенето на дивотиите на учениците си. И това беше през тоталитаризъма, когато учителят все още имаше някакъв служебен авторитет. Сега, когато всяко айше може да шамаросва учителката следва добавката за вредни да се утрои.