Българите имаме ненужно ниско самочувствие, че живеем в една от най-корумпираните държави, че политиците ни са крадливи, че деловите ни среди са некадърни и алчни, че нищо не ни е наред. Либералните интелектуалци много обичат да мрънкат, как едрият ни бизнес не подкрепя достатъчно обществени каузи, как не оценява интелекта. И си умират да дават американския бизнес за пример и да се умиляват от неговите успехи и филантропия.
Да, нямат стигане щатските едри собственици, мениджъри и политици, благодарение на чиито спекулации с виртуални пари си имаме и световна финансова криза. В сравнение с тях нашите се оказват бели и добри минималистични кокошкари.
Но живеем в нещо, което някои анализатори наричат Pax Americana, а центърът на това явление, САЩ, също като Римската империя в миналото, обича да плаща за поддържане на пропагандната заблуда, че си има толкова много демокрация и напредък у дома, че няма търпение да ни изнесат малко, пък било и под дулото на заредено оръжие.
Сълзливата прогандна история
Един от любимите образи на българските либерални интелектуалци е, разбира се, Андрю Карнеги, бащата на стоманената индустрия, останал в историята с това, че дарил за обществени каузи и благотворителност 80 процента от богатството си. Похвално наистина, но винаги при разказването на тази сълзлива история се пропуска начинът, по който е натрупано въпросното богатство.
Изпада се в удобна амнезия, че този човек през цялото си битие на индустриалец дава само минимума за оцеляване на служителите си. В частите от Питсбърг, които построил, имало съвсем малко водопроводна мрежа, а улиците не били асфалтирани. Според един от биографите му, под негово ръководство в инциденти загинали една пета от всички мъже на Питсбърг, които работели в стоманената промишленост, железниците и строителството. Хиляди умирали от тиф, защото пиели вода от замърсени реки.
Никога не се споменава и склонността му към корупция в името на бизнес успехите. Карнеги подкрепя финансово Бенджамин Харисън, който е избран за президент през 1889 г. Той възнаграждава бизнесмена като назначава във Върховния съд адвоката му, утвърден за по-малко от седмица на поста си въпреки липсата на юридически и политически опит.
В свое есе, озаглавено „Богатството", от 1889 г., Карнеги твърди, че по-високите заплати „биха били пропилени за задоволяване на апетитите, някъде дори прекаленото им задоволяване, и е съмнително дали тези, които се похарчат правилно за увеличаване на удобствата у дома биха били наистина полезни за човечеството като цяло."
При откриването на библиотеката „Карнеги" в Алегени, Пенсилвания, произнася вълнуваща реч в прослава на самия себе си: „Най-бедният гражданин, най-бедният мъж, най-бедната жена, които работят от сутрин до вечер за прехраната си, ще могат да влязат в тази сграда и да се зачетат в книгите по полиците, да слушат органа и да се възхищават на произведенията на изкуството в галерията наравно с милионерите и най-видните граждани."
Но пък доста от съвременниците му не били така впечатлени: „Предпочитаме да не ни орязват заплатите и да ни оставят да си ги харчим както пожелаем", казали работници от стоманодобивната промишленост на Питсбъргски вестник.
Има ли някой съмнения за какво бяха и двете войни в Залива
Но да се върнем в настоящето. Не вярвам някой да се съмнява, че и двете войни в Залива бяха в името на петролните компании. Те облагодетелстваха и влиятелни изпълнители на държавни поръчки, като например компанията, ръководена някога от вицепрезидента Дик Чейни - „Халибъртън".
За технологичната фирма „Инфо Ю Ес Ей" се твърди, че е платила 900 000 долара за пътувания в Европа, Карибския регион и Мексико на президента Клинтън и съпругата му в качеството й на сенатор. Компанията е сключила консултантски договор на стойност 3.3 милиона долара с Бил Клинтън (колко нелеп вече изглежда договорът на Ахмед Доган!), а също така е направила голямо шестцифрено дарение за президентската му библиотека.
Всичката тази информация излезе на бял свят благодарение на съдебно дело, заведено от гневните акционери на „Инфо Ю Ес Ей", които сметнали, че подобна щедрост не е в интерес на фирмата. Шефът на фирмата лично е платил 1 милион за празненствата по посрещането на Милениума в Белия дом, дал е дарение от 250 000 долара на фондация „Клинтън" и над 200 000 долара на Демократичната партия по време на кампанията за Сената на Хилъри Клинтън.
"Енрон" - на 4-о място от спонсорите на Буш-младши
Най-големият спонсор на кампанията за първия президентски мандат на Джордж У. Буш е корпорацията „Енрон", прословутата хюстънска енергийна компания, която банкрутира в края на 2001 година. Адвокатската кантора на „Енрон" - „Винсънт&Елкинс" - е на второ място, а общото им дарение е седемцифрено.
Счетоводната фирма на „Енрон" - „Андерсен Уърлдуайд" - е на четвърто място сред спонсорите. Накрая се оказа, че „Енрон" е мамила акционерите си и им е причинила огромни загуби, заради което бе принудена да подаде молба за фалит.
Повече успехи - повече грях
Но не само при американците е така. Помним и разкритията на Роберто Савиано за срастването на неаполитанската мафия с бизнеса и политиката, заради които италианският журналист получи и смъртни заплахи. Колкото по-голяма и успешна е една страна, толкова по-греховна е прегръдката на финансовия и политическия елити.
Примерите от българската действителност са направо смешни на фона на корупцията и злоупотребите в страни като САЩ, Италия, Русия, защото и размерите на бизнеса ни са комични в сравнение с тях. Колкото по-едър е бизнесът, толкова повече склонност към престъпване на законите има и толкова повече възможности да го направи, да си напазарува политици, сенатори, всичко.
Разликата между тях и нас обаче е, че в тези страни има силна средна класа, която протестира. Защото едрият бизнес навсякъде е мракобесен и доколко ще се държи демократично, зависи само от гражданската съпротива. В развитите страни има и интелектуален елит, който не си затваря очите и не се присламчва на трапезата на богатите като нашия.
Ако мен от нещо ме е срам в тази страна, то е изключителното раболепие на интелектуалния елит, който непрекъснато се опитва да получи назначение при едрия бизнес. Затова не протестира срещу нищо като Майкъл Мур, не разобличава като Роберто Савиано, а само мрънка, че се чувства недооценен и беден.
Да, политиците ни са корумпирани като навсякъде по света, даже по абсолютна стойност на сумите - доста по-малко отколкото в другите страни, посочвани често за примери за демокрация. Да, едрият ни бизнес е агресивен и се опитва да нареди държавния пасианс така, че да печели още повече. Но сумите, за които се бори, са джобни пари за играчите от развитите уж образцови държави, към чийто стандарт се стремим и чиито посланици много обичат да си пъхат носа във вътрешните ни дела.
Филантропията на Запад обикновено изкупва големи грехове и цели пропаганда и получаване нов вид власт и влияние. Нямаме основание да се потискаме като нация, че нещо сме по-зле от другите. Просто от по-скоро тичаме по пистите на свободния пазар и още се учим и набираме скорост.
И работата на средната класа и интелектуалния елит е да принуди политици и богаташи да работят в обществена полза. Защото нашият интерес е точно обратен вектор на техния. Така че вместо да ги ухажваме и мрънкаме, да вземем да проявим някаква инициатива.
До Бойко Стефанов: Човече, ти си месия! Това за колата и велосипеда - да се впише в библията! Състезанието с шефа - да замести Давид и Голиат! Доволен си, че нямаш нужда от повече пари, от амбиции, от професионално израстване - ЕВАЛА! Но защо се спираш дотам? Защо се задоволяваш с малкото, когато можеш да се задоволиш с нищото! За какво ти е велосипед, когато имаш легло и можеш да си лежиш там по цял ден? И ти сигурно си мислиш, че си единственият и уникален черноработник, който разбира от всичко, без него фирмата ще потъне (или ще повлече половината персонал)... абе националната икономика ще рухне!!! Един от гръцките философи (оставям те сам да провериш кой) беше казал, че умният човек знае, че нищо не знае. Ти обаче знаеш всичко и си перфектен според теб самия... И въобще не ме интересува в каква сфера работиш, гореописаният типичен работник съм го срещал навсякъде, където съм бил. Аз също съм минавал през този професионален "пубертет". Преодолей го и ти.
Оня ден чух една песен , как някой кара колело и повтаряше така няколко пъти . Заслушах се и изведнъж ми текна- та аз точно толкова пъти карам моето .И ми стана едно хубаво на душата . Та той пеел за мен ! Та да знаете де .
Яньо, от години съм собственик на фирмата си. Но винаги си припомням онова и още други положения, когато понякога гагата ми стане като на Пинокио и започна да дърдоря някакви измислени величествености на моите служители. Пуберитета отдавна увяхна и аз работя не по нещо си мое измислено, а по ИСО международен стандарт. В него нелоялната конкуренция и бандитизма в бизнеса са недопустими, и поради това той е много трудно и сложно приложим в среда като България. Където основният, около 90%-ов дял от обществения живот е корупция и бандитизъм, и българският бизнесмен не предполага, че може да осъществи търговска дейност и да спечели, ако не лъже клиентите си, не дискриминира контрагентите си и не убива конкурентите си. Аз се радвам, че ти имаш непуберитетно мислене, но ако не ти е позната системата за печелене от собствен бизнас, без измама, погроми и грабежи, колкото и да ми е приятно, че си устроен и що-годе състоятелен човек, няма как да съм заедно с теб в пътя на развитие на България, защото ти отнемаш от него и от нея, чрез кражба и измама. Ако от 1000 лева данък си платил дори 850, вече си крадец от държавата и бюджетът е невъзможен, защото ти го лъжеш. Ако си назначил хора на длъжности, които те не изпълняват и не им плащаш пълните осигуровки, отново си измамник на държавата си. Ако си пишеш имущество, което няма как да се докаже, за да спестиш данъци, отново си нелоялен към държавата си. И тогава леглото, в което можеш да си лежиш, не само не е твое, но трябва да го върнеш, за да въстановиш щетите на държавата, нанесени от теб, а не от недоглеждане на държавата. А аз ще задържа моето легло, защото съм го платил с левчета, всеки от които е издължен на нашата държава, в която живеем заедно ти, аз и всички. Нали започваш да схващаш разликата между моите и твоите амбиции за каквото и да е.
Нека направя една аналогия с леката атлетика: статията предполага, че България финишира заедно с основната група атлети, т.е. не е при първите 3-4 топ състезатели, но пък е непосредствено зад тях. Дали това е така! Съвсем не - и това се измерва с точни цифри - бруто, на глава от населението и т.н. Атлета , които символизира България - финишира последен. Виждали сте подобно нещо на Олимпиадите - аматьор, дето крета 1-2 обиколки отзад и камерите се преместват на следващото събитие, преди да е финиширал. Ние сме черната дупка на ЕС, последната държава измежду 30-тинатачленове на съюза. И това ако не е постижение. Трябва много да се стараеш , за да си последен. Какъвто и галфон да си, все някой ще е по-голям чокундур. Но да си безапелационно последбата дупка, трябва си талант - отрицателен , разбира се.
Не само големи таланти , но и толеранти . За, това след като патентовам Латинската азбука , излитам директно за Америка . Ще се кандидатирам за губернатор на щата Копаиканапикоим . Още малко остава .
a4i - ти си обикновен хейтър и мрънкач. Не ни ги продавяй тия колко сме били тъпи и некадърни... България е велика държава и българите сме велик народ, но има твърде много паразити, които по всякакъв начин ни спират, крадат, въобще изсушават организмът наречен общество и го умъртвяват- пример е твоето "мнение", което ти е насадено от медиите най-вероятно или пък от някой виден твой "приятел" - агитатор.
ха! че то отдавна сме ги задминали.....според НЕГО
Самочувствието на индивида трябва да отговаря на мястото му в конкретната среда . Писана или не йерархия винаги съществува .
YOLE, по йерархията на арийците, ти си някъде почти най-отгоре, защото нали си много руси с много сини очи. Но да ти кажа, че по йерархията на испанските цигани, които танцуват фанданго, си направо в най-долната част на пирамидата и то в периферията. Вероятно от това твоето самочувствие става още по-голямо, но освен че винаги има йерархии, винаги има и разлики. И ако днес твоята йерархия е на мода, утре може изобщо да те няма насреща, а да си някъде далеч назад, заради завъртането на земята на другата страна. Което всъщност ти доказва точно твоите думи, че ако някой говори за испански цигани, твоето самочувствие ще порастне още, въпреки тяхната йерархия. Обаче, чудя се, ако заговорим за Космонвти, композитори, откриватели, гении, тогава твоята йерархия къде ще отиде и какво ще стане с твоето самочувствие? Мисля, че самочувствието освен че е свързано със самооценката, Кой съм аз, но това Кой съм аз е неразривно свързано с Къде се намирам и Кое време е сега. Защото ако в началото на 21 век ти се представяш категорично със самочувствието на чист ариец, аз бих казал, че не че още не ти е дошло времето, а че вече е отминало и то вече отдавна. Но разбира се, това е моя лична работа, аз какво ще си мисля, защото аз не съм меродавен за каквото и да е.
Бойко ,като отида в Германия ще преценя на място как да се държа .Но в Испания ще си стискам гъзъ , а може и обица носа да си сложа .Самочувствието е достойнство и уважение към себе си и околните. А моят девиз е:" Не съм длъжен да ти помагам ,длъжен съм да не ти преча ."
Одобрявам девиза ти скромно, но от сърце. И за достойнството съм на същото мнение - то си ходи с тебе навсякъде и ако си на място, го имаш, ако си не на място, го нямаш. Затова се казва: Камъкът си тежи на мястото. Разбрах ти съображенията, изповядвам същите.
Обществото на българите и американците се е формирало при различни условия. Тестото за формирането на личността е различно, а дори когато е със сходни качества, винаги има български "предпоставки" - за справка бихейвиоризма. Характерен за българинът е конформизма и всеядността. Индивидуализмът и идеализма се възприема като заплаха за оцеляването на българската група индивиди - тъй като обикновено предизвикват варварска реакция у доминиращият турски/руски/н-ски елемент. В миналото е имало една виртуална (и не чак толкова) сабя, която е отрязала всички изправени български главички, като е оставила единствено преклонените. А преклонените толкова си могат. Не бива да се очаква да са равни с възможностите на хората от свободният свят. Наслоявания от подобен вид с трудни за преодоляване, така че американците едва ли са заплашени от застигане през следващите няколко века.
A 4 i , така е Бойко , това мото не е панацея ,но вярвай ми , без зависта и омразата се живее по леко . Чувствам се достатучно способен . А за помощта - тълкувай го както намериш за добре .
Да се чете : A 4 i - така е .......... Бойко , и т. н . ...мамка ти компютър да е . а
Абе тези хора не разбират нито от шега , нито от алегория .То не остана не оплют автор - на кой зъбите му криви ,на коя едното ухо било по -голямо .И всеки ден едно и също . Кажи нещо по -забавно .