Отзвукът от нападението над хуманитарния конвой за Газа, при който загинаха шестима турски граждани, катализира процеса, за който външният министър на Турция проф. Ахмет Давутоглу написа цяла стратегия. Дипломация в границите на Османската империя, а Турция - лидер на мюсюлманския свят.
А Палестина, ако някой е забравил, е била част от Османската империя. 13 века след византийската епоха са я управлявали араби и турци. През 19-и век османците узаконяват малки селища на еврейски емигранти от европейските страни, където се засилва антиеврейската дискриминация. И пак османците продават палестински земи на евреите през миналия век - много преди Втората световна война и създаването на държавата Израел през 50-те години на миналия век.
Светска Турция, в която ислямът е основна религия, е отдавнашен партньор на Израел в региона. Тя е първата мюсюлманска страна, признала еврейската държава почти веднага след основаването й през 1948 г. През 1996 г. двете страни подписаха и споразумение за военно сътрудничество.
Така инцидентът от 31 май наруши връзките на Израел с единствения му съюзник в мюсюлманския свят - при това съюзник и посредник със силни позиции. "Ето така, с нескопосаните си усилия да изолира Газа, демократичен Израел стана по-лош от Хамас, който изпраща камикадзета в ресторантите", коментира "Икономист".
През 2009 г. търговският стокообмен между двете страни достигна 2.5 милиарда долара, като Турция внася предимно военно оборудване от Израел. Освен това Анкара и Тел Авив имат общи водни, енергийни и земеделски проекти на стойност няколко милиара долара.
След идването на власт на Партията на справедливостта и развитието през 2002 г., Турция подобри и укрепи връзките си с арабския свят и особено със Сирия, но също и с Иран.
Отношенията Анкара - Тел Авив обаче се влошиха, след като Израел стартира 22-дневна военна офанзива в ивицата Газа през декември 2008 г.
Турският вицепремиер Бюлент Арънч заяви днес, че Турция може да сведе до минимум отношенията си с Израел, след атаката на израелските командоси над турския хуманитарен конвой за Газа, предаде Ройтерс.
Ние сме сериозни по този въпрос. Ново сътрудничество няма да започва, а съществуващите връзки ще бъдат намалени, заяви Арънч. Двете страни имат множество военни и икономически проекти, които ще бъдат преразгледани, допълни той.
Твърдият отговор на Турция на израелското нападение срещу хуманитарната флотилия с помощи за Газа затвърди популярността на Анкара сред арабите, недоволни от неспособността на собствените им правителства да се изправят срещу Израел, заявяват анализатори пред Франс прес.
Десетките хиляди демонстранти, които излязоха тази седмица в повечето арабски градове, за да протестират срещу смъртоносната атака, носеха турски флагове и плакати с лика на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган.
Ердоган - новият Насър за арабите
"Засилващият се ангажимент на Турция спрямо палестинците, както и безкомпромисната позиция на Ердоган накараха арабите на улиците да го смятат за нов (Гамал Абдел) Насър", заяви Мишел Науфал, имайки предвид покойния египетски президент.
Насър е считан за един от най-важните арабски лидери в световната история и най-ярък пример за арабския национализъм през 50-те и 60-те години на XX век.
"Турция вече не е смятана за троянски кон на Запада в региона", допълва Науфал, който е автор на книгата "Завръщане на Турция към Ориента". Каква ирония - мнозина европейски политици смятат Турция за троянския кон на исляма в християнска Европа, тъй като е първата мюсюлманска страна, с която се водят преговори за членство...
Но както каза турският външен министър проф. Давутоглу по време на визитата си в България, Турция е врата - и от Запада към Изтока, и в обратна посока.
Жертвите, които Турция даде, и активистите на корабите, окончателно върнаха "заблудената овца" в лоното на арабския свят.
Стотиците активисти, които кацнаха в Истанбул преди ден, бяха посрещнати като национални герои. Трите самолета с общо 466 души на борда, повечето от които турци, но и няколко британци, норвежци, холандци и испанци, докараха и ковчезите с телата на деветимата загинали.
На летището ги чакаха турският вицепремиер Бюлент Арънч и депутати. "Те бяха подложени на варварско отношение и натиск, но се върнаха с гордост", каза Арънч, докато хиляди близки и поддръжници на активистите скандираха "Аллах е велик" ("Аллах акбар!").
На централния площад "Таксим" в Истанбул пък се вееха знамената на Турция, Палестина и ливанската организация "Хизбула", смятана от мюсюлманите за единствения противник, нанесъл военно поражение на Израел.
По-късно през деня десетки хиляди турци и палестинци участваха в погребалната церемония за деветимата загинали. Шествието с ковчезите потегли от съдебната медицина към централната джамия "Фатих". Улиците бяха почернели от хора, носещи турското и палестинското знаме. Събралите се скандираха "Смърт на Израел", "Кръвта на героите няма да остане неотмъстена", "Аллах е велик".
Тел Авив допусна най-голямата грешка в историята си, като нападна хуманитарния конвой в Средиземно море, заяви пък турският президент Абдуллах Гюл. Не може да се донесе мир в района, като се убиват участници в хуманитарни акции, каза и премиерът Реджеп Тайип Ердоган.
Израел: На корабите е имало наемници!
За Тел Авив обаче няма невинни сред жертвите на сражението, разиграло се на 31 май призори на борда на турския ферибот "Мави Мармара". По думите на зам.-министъра на отбраната Матан Вилнай всичките 9 жертви от "Мави Мармара" са били "участници в сражението" и "сред тях няма невинни", добави Вилнай.
Според палестинския в."Ал Хаят ал Джадида" 3-4 от застреляните турци са търсели мъченическа смърт. Вдовицата на един от тях - Али Хайдар Бенги, заявява пред вестник "Ватан": "Той помагаше на бедните и потиснатите. От години искаше да отиде в Палестина. И непрекъснато се молеше на Аллах да го дари с шахада (мъченичество)".
Близки на други от загиналите завяват пред турските вестници "Миллиет" и "Сабах", че те са споделили, че винаги са искали да станат мъченици.
Организацията Palestinian Media Watch, която наблюдава публикации в палестинската и арабската преса, твърди, че се съобщава за свидетелства, че някои от пасажерите на ферибота са пеели ислямски бойни песни и обсъждали задаващото се мъченичество.
Членовете на въпросната група, смятани и за основните участници в сблъсъка в нощта на 31 май, нямали лични документи. Според изданието от военното министерството подозират, че част от парите са дошли от лица, свързани с турското правителство.
Изданието припомня за видео записа от една от камерите на борда на "Мави Мармара", на който се вижда как група мъже се организира да посрещне атаката на командосите и се въоръжава с метални пръти, строшени бутилки, прашки.
Все още се проверяват твърдения, че на ферибота са открити гилзи от 9-милиметрово оръжие, каквото командосите не използват, както и заявлението на капитана, че малко преди да бъде окончателно превзет корабът, част от пътниците са изхвърлили в морето огнестрелно оръжие.
Групата е била разделена няколко малки отряда, разпределени по палубата, носещи бронирани жилетки и противогази и комуникиращи помежду си с портативни радиостанции. Същите отряди атакували по 4-5 души наведнъж всеки от командосите, опитвали се да издърпат оръжието и оборудването им и изхвърлили един от тях зад борда. Други двама военни сами скочили от кораба, за да не бъдат линчувани.
Израелската преса съобщава още, че трима от първите командоси са изпаднали в безсъзнание от ударите и са били извлечени и захвърлени в пасажерски салон на една от долните палуби. Те дошли в съзнание малко преди да бъдат открити от издирващи ги техни колеги.
Ливанският оператор на телевизия "Ал Джазира" потвърждава пред Ройтерс, че е имало около 10-минутен сблъсък, предвождан от група мъже на борда, в който са били взети в плен израелски командоси. След няколко минути "преговори" израелците се съгласили да евакуират с хеликоптерите си ранените в сблъсъка срещу допускането им без насилие на борда.
Всяка страна - със своя истина
Истината в тази история е отделна за всяка една от страните. Крайният резултат е, че докато Турция лидерства, а Израел брани територията си, 2 милиона палестинци в ивицата Газа живеят в мизерия и болести.
Както казва в книгата си, преведена и у нас, Ирши Манджад, наричаща себе си мюсюлманска дисидентка, войната отдавна е станала бизнес в Газа и Палестина за самите воюващи за независимостта й...
