Аз съм дезертьор, граждански дезертьор. Вероятно съм и предател, на Родината, враг на Отечеството, романтичен и меланхоличен хъш по Вазовски, гледайки България отдалеч и милеейки за несъстоялото й се прераждане.
Но аз съм човек, обикновен и смотан, способен на емоции, титанични и полярни, на обич и гняв. Същият този гняв, който преди 3 години надделя и "учтиво" ме изпроводи до Терминал 2, с един спален чувал и празно сърце. Защото не издържах!
Не издържах на покварата, на проядеността и на изгнилостта на държавата си. Защото се борих, с мои си средства, с моя си казуса, "продавах" словото си и слагах каузи в устите и под пръстите на политици и вярвах, че така мога да променя системата, да я преборя. Не успях, провалих се, дезертирах.
Но имах своята кауза, вярвах в нея и знаех, че словото ми въздейства, пък макар и на малцина. Няма нищо по-хубаво от това един млад човек да има кауза, да вярва и да мечтае. Всички тези глаголи, подредени като перлена огърлица не означават нищо, ако няма кой да ги облече в смисъл. Но за мен - те са смислени.
Мнозина мислят, че съм оставила каузата си. Че дезертирах и се отървах, бързо, леко и безпроблемно. Така е, направих го! Но само тези, които са минавали по този път, биха могли да знаят какво е. Да оставиш живота си зад гърба си, семейство, близки и приятели, да отидеш на панихида на погребаното си достойнство и уважение, което си градил с години, да се изправиш срещу страха си и да се втурнеш в мрачното и тъмно бъдеще, нарамил само едното си име и гордостта, че си българин.
Но го направих, имах смелостта да намеря начин каузата ми да заработи. Нали знаете, ако последователно се подхожда по един и същи начин, няма как резултатът да е различен. Днес тази Родина, за която ми капе кръв от сърцето, е разлюляна от протести и демонстрации, хаштагове и революции. Дълбоко вярвам, че ще успее, ако поне половината от тези хора имат кауза. Кауза за себе си и държавата, в която искат да живеят. Дано!
Но отдалеч, за жалост не разпознавам тази кауза, защото, за да имаш кауза, трябва кураж, здраво дупе и смелост да си напуснеш зоната на комфорт, да разбереш какво губиш и какво искаш. А не да ходиш на протест сутрин преди работа и вечер, пак след работа. Но пък виждам романтични искания, виждам едни хора, на които яко им е писнало и искат промяната на всяка цена. Почти като да си напуснеш работата в период на криза и да нямаш план Б.
За тези 3 години в Швеция, съм видяла и хубаво и лошо от този рай в Скандинавия. Срещала съм изключителни скандинавци, но и доста хаховци, преживяла съм емоции за цял един живот и не съжалявам. Имала съм моменти, в които съм живяла в спалния си чувал на пода, била съм бездомна и единственият ми "дом" е била компютърната зала на Стокхолмския университет.
Но не се отказах, защото имах кауза, лична и обществена. Срещала съм българи тук, които са оставили гражданството си и претендират, че милеят за България, без да са нейни граждани, срещала съм и такива, които се срамуват от произхода си.
Защото, видиш ли, шведите нямали добро мнение за българите. Наричали са ме циганка (просто с това свързват българите), имало е и едно тенденциозно отношение като към бедната роднина на юг, защото видиш ли каква е България, че да има отношение към "великите дела на Запада".
Отвръщала съм на всичко това с отношение, информираност, образованост и нормалност. Уважението се заслужава, то не идва даром, признанието също. Днес за тях съм "българката, която е умна и образована, говори езици и е нормална".
Научила повече за страната ми от тях самите, изкушена съм от знание за Швеция, което ми позволява да разбера обществото им, а не да го отхвърля. Винаги е по-лесно да отхвърлиш нещо, ако не го разбираш, отколкото да се опиташ да го разбереш и приемеш.
Всичко е въпрос на избор. Моят избор бе да дезертирам, да спя в спалния си чувал и да разказвам на чужденците за величието на страната си и произхода си. В този смисъл, аз изпълвам каузата си със смисъл. Разказала съм за България на стотици хора, граждани на света, от различни националности, раси и религии.
Изкушила съм стотици хора да прочетат повече за България и да искат да научат повече, повлияла съм им да дойдат и да я разгледат, начертала съм им маршрути, скици, и съм им разказала най-искрените си и лични истории за Родината си. Тези, в които вярвам и които са моята кауза. Защото моята кауза съм я изстрадала, и дълбоко вярвам, че съм направила много повече за България днес, отколкото преди, "продавайки" каузата си в слово.
Иска ми се всички тези граждани днес по улиците на София да имат своята кауза и да успеят. Заради себе си, аз вече съм дезертирала. Сега е важна тяхната победа.
Но това, което виждам е, че една хаштагната революция, при която всяко различно мнение онлайн бива блокирано, а коментарите за блокирания юзър са дълги, колкото новооткрито трасе от магистрала на Бойко Борисов. Не, благодаря, такава "демокрация" не искам.
Не искам демокрация и плурализъм на базата на отричането, в която мнението на "самопровъзгласилия се онлайн водач" е единствено. Не, това напомня на едни други времена.
Не искам да чета мнения на образовани и смислени хора, които според естественото на протестите през няколко месеца са ту с едните, ту с другите.
Не искам да чета "мълчанието им" през февруари и "агресивността" им през юни. Или обратното!
Не искам и да чета самозабравили се културтрегери и интелектуалци, които вярват, че тяхното мнение е единствено и меродавно.
Не, благодаря, такава "диктатура на гражданствеността" не ми е нужна.
Мнението ми, ще кажете няма значение, аз съм дезертьор? А и кой знае колко вече са ме блокирали от листата си с приятели в социалните мрежи.
Но не! Мнението ми има значение, заради мен самата, заради националността ми и заради онова, в което вярвам.
Швеция ме научи на много неща. Но най-вече ме научи да обичам България още повече и да ми горят ушите от разкази за нея. Не съм си хвърлила гражданството, както са го направила мнозина и милеят скришно и под сурдинка за нея. Не съм и герой и не очаквам благодарности, та аз съм просто един дезертьор.
Но дезертьор по граждански, от онези, които спят спокойно и щастливо с поредната история за страната си. От такива има нужда България днес - от смели граждани, готови да напуснат комфорта си, за да защитят каузата си. Чудя се, гледайки България от разстоянието на социалната мрежа, така както Вазовите хъшове са я гледали отвъд Дунава, колко ли такива има сред тези хиляди днес по софийските улици?
Да, аз съм дезертьор, но с кауза. А вие?
Ето: Защо си останах в България. Следващия текст е замислен като монолог със себе си.Знам какво е "монолог" и знам,че няма как монолога да бъде със себе си,защото това е парадокс.Но пък на мен ми харесва.Звучи някак си..хм,интересно! Защо си останах в България? Ако задам този въпрос към обществото,вероятно ще получа напълно нормален отговор: "Ми,щото си глупак!". И вероятно ще са прави. След това ще чуя обичайните истории колко е хубаво да живееш в "бяла" държава и да плуваш в парите си като Скрудж Макдък. Сега тук вече идва въпроса дали искам да плувам в пари.А искам ли наистина?Ми не.Не искам.Мога да го заявя твърдо.Колкото и банално да звучи парите не могат да купят всичко.И по-точно щастие.А за своите 30 години открих,че просто искам да съм щастлив.Както всички останали. Нека анализирам тогава какво ме прави щастлив.Това вече е трудно.Ще се наложи нетрадиционен подход.Един страхотен мой приятел,казва,че ако искаш да решиш някакъв проблем първо трябва да анализираш и оцениш силите на противника,после своите собствени сили и тогава да атакуваш.Като стана дума за приятели,споменах ли ви,че имам най-страхотните приятели на света? Не съм? Ето сега ви го казвам. Имам най-страхотните приятели на света.Те не знаят,че са най-страхотните приятели на света.Въпреки,че съм им го казвал,не ми вярват.Не знам защо.Може би,са прекалено свестни,за да приемат твърденията ми.Това са хора,които познавам от 20 години.Наскоро ме попитаха как се познават най-добрите приятели.Сериозно ме вкара в шаш и паника.Познавам много страхотни хора,но истинските ми приятели са само четирима.До сега извършвах разграничението инстинктивно и не се бях замислял.И после го разбрах.Тези хора,за толкова години,никога не са ме нагрубили съзнателно.Нито пък са се опитвали да ме наранят по какъвто е да е начин.Те просто винаги са били моите приятели.Винаги са ми помагали когато съм имал нужда.Безкористно.Ей така,по навик.Те винаги са ме приемали абсолютно такъв какъвто съм.Дори и когато семейството ми не ме приемаше.Те го правеха.Просто ей така.По навик.Държа да отбележа,че не съм лесен за приемане щото принципно съм идиот и не ме слуша киферицата.Един хубав слънчев ден осъзнах,че не искам да съм далеч от тях.Искам да знам,че във всеки един момент мога да вдигна телефона и да ги чуя.Да отида при тях.Да ги видя.И отново за малкото време през което съм с тях да се чувствам свободен.Покрай хората не можеш да бъдеш себе си.Хората не си падат по истинското "АЗ" на другите хора.Не знам защо.Никога не съм го разбирал.За да оцеляваш трябва да си сериозен.Да мислиш сериозно.Да не правиш дивотии.Не може да си правиш някакви си там шантави работи.Трява да се държиш като зрял човек.Дрън-дрън! На моите приятели не им пука как се държа и какво правя.Мога да правя каквото поискам.Моите приятели,оформиха характера ми.Характер с който се гордея.И това ме прави щастлив. Щастлив ме прави и свободата.Не,не съм бил в затвора ако това питате.Имам си други причини.Но факта е,че свободата ме прави невероятно щастлив.Обичам факта,че мога да отворя прозореца,да отида до магазина,да изляза да пия една биричка.Мога да стана от компютъра,да се облека,да запаля колата и да отида където поискам.Прекарах последните 4 години по пътищата на България и всяко кътче на тази прекрасна страна,стана мой роден дом.Особено северната част на нашата родина.Познавам всяко камъче,всяко дърво,всяка къща.Мога да се движа по пътищата на страната със затворени очи.Имам спомени на всеки разклон,на всяка отбивка.Бил съм в абсолютно всеки град,голям или малък.Познавам ги наизуст.Сякаш съм роден във всичките тези места.Където и да отида ще се чувствам като вкъщи.Този факт ме изпълва с гордост.Северна България беше МОЯ.Чувствах се като господар,който обикаля владенията си.Чувствах се недосегаем.И това ме правеше щастлив.И все още ме прави. Щастлив съм,че имам работа която обичам.Като във всяка работа има проблеми и ми се опъват нервите до безкрай,но пък имам колеги които са по-чалнати и от мен.Имах късмета да попадна в свои води.Харесва ми да съм сред хора с които забравям проблемите и тревогите.Колеги,които ме подкрепят и когато видят,че съм в кофти настроение се стараят да ме накарат да забравя.И успяват.За мое изумление. Живея в калпава държава,но какво от това.Много ми пука.Намирам начини да се справям с мизерията наоколо.И съм щастлив.Нищо не ни е уредено,но пък ако беше уредено щеше да е скучно.Не мога да карам кола по нормални пътища и да няма дупки които да напсувам.Примерно.Ми скучно е! И какво е щастието?Не си ли пречим ние самите да бъдем щастливи?Защо трябва да сме намусени,когато една усмивка може да направи деня ни по-хубав?За съжаление,не живеем в Страната на Чудесата.Намираме се на планетата Земя.А тя е едно доста скучно,сиво място и се налага сами да си го направим цветно.И аз искам бели зайци да ни водят на потайни места,където невъзможното е възможно.Мечтая как някога,някой ще ме събуди и този свят ще се окаже един лош кошмар.И ще има за какво да живея.За съжаление това няма как да стане,но тайничко,една малка частица от мен вярва,че може пък и да се случи. Седем години обикалях света в търсене на щастието.Преди много години,една сутрин се събудих и открих,че съм нещастен.Исках повече от живота.И тръгнах да си търся щастието по света.Не го намерих.Отчаян се завърнах в България.Смятах,че съм издънка.Че не мога да се справя с живота.А се оказа,че през цялото време съм бягал от себе си и от щастието си.Не е ли забавно?Мразех всичко и всички.Мразех работата която работех,мразех Рая в който се намирах.Сега знам,че ми е по-хубаво да съм господар в Ада,отколкото роб в Рая.Тази свобода която имам в България не съществува другаде.Вероятно съм имал нужда да видя какво е истинско нещастие.Може би сам се освободих когато се примирих със себе си.Не знам.Само знам,че ми е добре и съм щастлив. Единственото което ми липсва,за да постигна пълното щастие е смисълът да продължа напред.За момента не го виждам,но се надявам един хубав слънчев ден да дой
п.с. Статията верно е скучна.
Познавам експерти, които срещу скромните 30 лв. на сеанс, могат да вникнат дълбоко в проблемите на авторката... За вникване на проблема с посочване на недостатъците - допълнителни 20 лв. Може да си носи и спалният чувал!
Браво на dedogo6, на един Великден така се бяхме събрали българи в къщи и един пич с дете, който го караше на социални и детски помощи в Германия почна да разправя какъв е патриот и колко много държи на България, а аз като любезен домакин го изгоних и него и жена му и детето от вкъщи. Хората като мен,който са избрали лесния път да избягат нямат право на мнение относно България.
Заради това: 30 dedogo6 | 05.07.201301:42 и това: 32 vickpayne | 05.07.201308:50 си заслужава човек да попадне на този сайт.
vickpayne | 05.07.201308:50 мразех Рая в който се намирах.Сега знам,че ми е по-хубаво да съм господар в Ада,отколкото роб в Рая.Тази свобода която имам в България не съществува другаде. ************************************************************ Тука малко нанагорно ми идва изстрадания ти пост вече. Щото според мен един от големите проблеми на бантускота е именно, че тая свобода си я слага на хуя и я изнасилва редовно. Ква свобода имаш в Булгаристан бе момче? Да можеш да надуеш уредбата до нула? Да пушиш на закрито, въпреки "забраната"? Да набиеш някого вечер в някоя дискотека? - ти май такива неща разбираш като свобода а? И идея си нямаш май в каква мутро-олигархо-тоталитарна кочина си се върнал, и аз изобщо не се впечатлявам от напъните ти. Даже с авторката на тая статия може да си чукнете среща на неутрална територия - някъде на френското средиземноморие - от теб настроението, от нея парите
Борачко ,ами аз съм скоро се върнах принципно ама такива като теб псевдо - разбирачи и тях ги слагам на хуя си.Пък с авторката сме добри приятели.Толкова ти разбира главата бантускотска.Мхм.
Е айде без обиди. Тез мутро-чалгарски фасони, дет ги наричаш свобода и ми ги демонстрираш - си ги играй в махлата в Булгаристан. Тоя сайт всичките сте писатели ба, някакъв синдикат на непубликуваните фрийдъм-ловъри!?!?
Ей,момче аз съм страшно добър и известен писател.Това,че ти не четеш си е лично твой проблем.Образовай се малко.
Много смешно.Само лузъри сте се събрали тука и избивате комплекси.Много е тъжно това,което става.Няма да се оправи тази държава така.Ама никак.
@vickpayne , Бравооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!!!
@ 44 vickpaynе, ще се оправи държавата, защото си имаме си Бойчо Бойчев!!! Виж, ако него го нямаше - тогава не знам!
42 Ben Dover | 05.07.201312:41 Ти па откога така гръмко хейтиш, бе биклик!?
vickpayne , ти си пиши, остави битките на професоналните войници, не омърсявай чистата си нежна душа, моля! На такива като теб трябва да им помогнем да се съхранят .