Вие гледате ли Vip Brother? Глупав въпрос, естествено, че не. Това е просташко воайорско шоу, в което хора се излагат за пари. Добрият вкус и здравият разум ви диктуват да го пропуснете. Но как тогава, след като уж не си падаме по елементарния сеир, всички знаем какво се случва в къщата.
Нещо повече: дневният ред на обществото се диктува от привнесените вътре в продукцията теми. Иначе как да си обясним, че не остана роден културтрегер с достъп до компютър, който да не изрази мнението си относно образоваността на златките или интимния живот на бивш министър на културата.
Режисираната реалност пред камерите се превръща в режисирана реалност на ежедневието ни. Това вероятно радва изключително много екипа на формата (защото няма лоша реклама, както знаем), но говори твърде зле за интелектуалните ни приоритети.
Естествено е, че общественият дебат е свободен да се фокусира върху съотношението силикон-умствен багаж или да дълбае в недрата на семейния морал в артистичните среди, когато си пожелае. Но кой определя този фокус, с каква цел ни насочва към темите и следва ли нещо от това - ето ви въпросът в голямото отглеждане.
В случая терминът е двойнствен. Ние не просто се отгледахме на какво ли не на малкия екран в последните години; телевизията продължава да ни отглежда като индивиди, мислещи в границите, които ни поставя. Проблемът с развитието на телевизията и посоката, която тя ще поеме в нарастващата конкуренция на интернет, съвсем не е български. Ние дори стоим твърде встрани от него.
Родните продуценти живеят за мига и разполагат само с три инструмента - носталгия, сеир и прекопиране. Бъдещето е твърде далеч, така че се залага на изпитани форми и теми, първопроходството е задача на други.
И все пак през последните десетина години медийната реалност драстично се промени. Днес ние можем да гледаме каквото си пожелаем - и когато си пожелаем, да следим новините по всяко време, да сме активни коментатори и да редуваме сериозност и развлечение с неподозирана лекота.
Ние вече не сме робите на магическата кутия, нямаме нужда някой да ни реди програма и да мисли вместо нас кое след кое да ни поднася. Сами можем да сме си програмни директори. В този смисъл телевизията има да наваксва, тя е във все по-неизгодна роля и притегателната й сила се съсредоточава само върху възрастните и крайно инертните.
Изходите от тази ситуация са два - или тя като медия трябва да отговори адекватно и да се опита да си върне умния зрител с умни програми, или става запазено поле за духовно посредствения панаирджийски любител. Второто е вариант с пагубен край.
В България подобна дилема май изобщо не стои. Като общество ние продължаваме да сме отглеждани от телевизията, която държи да ни каже кой е добър и лош, кого да обичаме и мразим и кои да са ни важните теми. Затова и телевизията като институция е не просто бойкотирана от най-активната и смислена част от гражданите. Тя вече беше обект на техния справедлив гняв.
Та да си дойдем на думата. Вие гледате ли Vip Brother? А изобщо телевизия гледате ли? И защо, при положение, че не го правите, приемате именно те да задават приоритетите, върху които масово дебатираме?
