Всеки път, в който директорът по модни пазари във Vanity Fair Майкъл Карл излиза на вечеря с приятели, той участва в игра, наречена "купчина телефони": всички си слагат телефона по средата на масата и който посегне първи към устройството си, преди да е пристигнала сметката, трябва да я плати.
Телефоните вече са табу не само на обществени места, но и у дома
На Брандън Холи, бивш редактор в списание Lucky, досега й е било доста трудно да зареже своя iPhone, когато се прибирала вкъщи от работа. Затова преди около шест месеца, тя започнала да оставя смартфона си в стара тенекиена кутия в момента, в който прекрачвала прага. Джаджата оставала там до момента, в който вечерята приключи.
А модният дизайнер Марк Джейкъбс не понася мисълта да спи до писукащи джаджи, затова забранява употребата на всякакви цифрови устройства в спалнята си - правило в дома му, което сподели с публиката в "Disconnect" - филм, който подчертава как технологиите отчуждават хората един от друг.
Докато смартфоните продължават да си проправят път в живота ни, а устройствата, които могат да се носят непосредствено върху тялото - като Google Glass, заплашват с още по-дълбока инвазия на личното ни пространство, потребителите изработват свои собствени зони без джаджи, благодарение на предварително обмислени трикове.
Независимо дали става въпрос за физическа бариера (без iPad на масата за вечеря) или пък концептуална такава (всички устройства се изключват в 11 часа вечерта), потребителите споделят, че тези отучващи техники подобряват техните връзки и им връщат здравия разум.
Към по-голям душевен покой чрез по-малко комуникации
"Прекъсването на връзката с интернет и оставянето на средствата за комуникация настрана е лукс, от който всички се нуждаем", коментира Лесли Блум, писателка от Ню Йорк, която не допуска използването на телефони на масата за вечеря в дома си. "Очакването, че винаги трябва да сме достъпни за работодатели, колеги и семейство създава истински трудности при опитите да отделим време само за себе си. Но това време е по-важно отвсякога".
Голяма част от цифровата детоксикация е съсредоточена върху дома, където спешните имейли от колеги, sms-и от приятели, инстаграм снимки от познати и обновявания на статусите във Facebook смущават крехкото домашно спокойствие.
Една от популярните тактики е да се създаде нещо като сейф за телефони - като тенекиената кутия, която използва Холи. "Ако телефонът ми вибрира или свети, това пак е разсейване, затова трябва да стои затворен в тази кутия и да не ми е пред очите," обяснява Холи, която живее Бруклин заедно със сина си и съпруга си. "Не искам и детето ми да свиква да си гледа телефона постоянно".
Празен буркан за рибки, който седи на бюфета в трапезарията, изпълнява подобна функция за Джеймс Дейвид - рекламист в Starworkd Group в Ню Йорк, само че за нарушителите на правилото има последствия. "Ако някой си погледне телефона между 6:30 и 8:30 вечерта без да има основателна причина за това, задачата да приспи сина ни се пада на него," споделя Дейвид.
Други си организират дигитален полицейски час
"Никакви устройства след 11 часа". Това е правилото на Ари Мелбър, водещ на телевизионното шоу "The Cycle", която живее с годеника си в Бруклин. Правилото е въведено през януари, след ваканция в Хондурас, където двойката се оказва без достъп до Интернет и констатира, че така двамата са много по-щастливи. "Открихме, че вечерите са много по-спокойни и спим по-добре," споделя Мелбър.
Сънят е голям фактор, което е и причината хора като Марк Джейкъбс да поставят бариера за джаджите на прага на спалнята. "Не искам да спя до нещо, което е заредена топка с информация под формата на снимки и имейли," споделя модният дизайнер Питър Сом, който оставя телефона си през нощта да се зарежда в хола. "Това определено прочиства главата ми и отделя времето за сън от дневното време".
Семействата с малки деца са особено внимателни на тема прекомерна свързаност, тъй като родителите са чувствителни към начините, по които децата биха могли да възпроизвеждат лошите навици, присъщи на по-възрастните.
Модният дизайнер Ребека Минкоф изключва телефоните си и ги оставя на другия край на огромния си апартамент, когато си играе с 2-годишния си син. "Не е лесно, но правя каквото мога, за да няма мобилни телефони в малкото часове, които имам със сина си, преди той да заспи," споделя тя.
За други родители вечерята е неприкосновена
"За мен е добра почивка, когато всички можем да се изключим за малко," коментира Джош Пикар, собственик на ресторанти, който забранява на двете си деца-тийнейджъри да използват устройствата си на масата за хранене. "В един момент мога да бъда само на едно място".
Но потребителите се отучват от вредните навици не само в домовете си. Прекомерните потребители на мобилни телефони полагат усилия да намалят свързаността си и в социалната среда, независимо дали това е по молба на домакина или е вид приятелска конкуренция.
Играта "купчина телефони" е неангажиращ начин приятелите да контролират неучтивото поведение, когато излизат на срещи. Играта придоби популярност миналата година, след като Брайън Перез, танцьор в Лос Анджелис, публикува идеята за нея в своя блог в Tumblr. От този момент тя се радва на широка популярност и дори си спечели място в Urban Dictionary и хаштага #phonestack в Instagram.
Разбира се, човек може и просто да не си носи телефона, когато ходи на ресторант
Скот Стратън, автор на "UnMarketing" - книга за ангажиране на потребителите чрез социалните медии, оставя телефона си в колата всеки път, в който излиза на ресторант с 12-годишния си син. "Той разполага с пълната власт да ми каже да си оставя телефона докато прекарваме време заедно," споделя Стратън.
За да избегнат писането на смс-и изпод масата, някои домакини забраняват телефоните още от вратата.
Питър Дейвис, редактор на списание Scene, наскоро посетил вечерно парти за около 12 души в дом в Уест Вилидж, където домакинът предложил да вземе телефоните на гостите и да ги сложи в една огромна купа. Макар че повечето гости се стреснали от идеята, Дейвис споделя, че те действително успели да стоят далеч от телефоните си по време на вечерята.
"Това бе сравнително деликатен намек да не използваме телефоните си," казва той. "Освен ако не работиш в спешно отделение или си лекар на повикване, няма нужда постоянно да си залепен до телефона си".
Забраните за цифрови устройства изглежда се налагат по-стриктно, когато известна личност посещава дадено събитие, а домакинът не желае лични моменти да се превръщат в публични чрез публикации във Facebook или YouTube.
Гостите, поканени през юни на парти за рожден ден с домакин Анна Уинтур в нейния дом в Мастик, Ню Йорк, например са получили обаждане от офиса на г-жа Уинтур с молба да не публикуват в Twitter или Instagram съобщения, касаещи партито.
Дрескод: официален, телефони: забранени
Минди Вайс, организатор на партита в Ню Йорк и Лос Анджелис, която се специализира в организирането на събития за знаменитости, споделя, че забраната за употреба на мобилни телефони се превръща в нещо нормално сред елита.
Тя съветва домакините на партитата да обясняват правилата за използване на мобилни устройства в поканите за събитието, да поставят ясни знаци на самото парти и ако е възможно да обособят специално място за важни телефонни разговори - подобно на зоната за пушене.
Бронсън Уик, парти организатор в Ню Йорк, побеждава технологията с технология. "Съществуват начини да се направи дадено място или събитие зона, свободна от мобилни телефони или социални медии," коментира той, макар и да не разкрива точните методи за това.
И все пак като че ли най-добрият начин да се ограничи прекомерната употреба на мобилни телефони е да се обръща внимание на социалните комплекси на хората. В някои обществени кръгове да бъдеш недостъпен по всяко време е символ на висок статус.
"Публичната употреба на мобилни телефони е достигнала до нецивилизовани величини, затова сега е по-шик да изключваш себе си от това поведение," обяснява Блум. "Не сте достъпни 24/7 и това е силна позиция, демонстрираща, че имате усет към лукса и умеете да се радвате на живота".
МММ, статията ми даде добри идеи!
Всичко си е до човека, и това, за какво точно ползва телефона и достъпа до Интернет. Общо взето, известните личности които правят подобни изказвания предимно се правят на интересни - чист маркетинг. Ето и този - Марк Джейкъбс - в крайна сметка всичко се свежда до едно: "Гледайте моя филм Disconnect". Проблемът не е в "джаджите", проблемът е в хората. Интересното е че всички реват против джаджите, интернета, социалните мрежи... и въпреки това, продължават да ги ползват. Като ви пречат - не ги ползвайте!
Един много умен човек живял преди около 200 лета е казал: "хората се делят на два вида, такива които се чудят как да си прекарат времето и такива които се чудят как да го използват". За вторият вид статията има значение, щото това са хората които искат и могат да свършат куп неща, хората непознаващи скуката като понятие. На тях времето им е ценно и нямат необходимост от телевизия, интернет или безсмислени разговори с други хора за да се чувстват добре. Тези хора по телефона говорят кратко, точно и ясно. И само когато трябва да говорят. Мобилния телефон за тях е необходимо зло, особено когато им се обади някой приятел с думите: "К'во пра'йш?". Някак си се чувстват изключително тъпо да запълват излишъка на свободно време на някой скучаещ, при условие, че за тях времето е най-ценния ресурс... Те намират време за всичко, за работа, за семейството, за себе си и за почивка. Просто щото не си губят времето. За хората обаче, който седят и се чудят как да си прекарат времето, които със завидна упоритост извършват рецидив със своето и геноцид с това на познатите им време, смартфона си е направо божия благодат. Щото неспособните им да се решат, с какво смислено нещо да се захванат ограничени мозъци, имат несекваща необходимост да се занимават с нещо. За тях приятелите и познатите са средство за бягство от скуката и те милите не смеят да си изключат мобилния, щото да не би някой да ги потърси, пък те като не му вдигнат и той да се разсърди нещо. Ужас, един човек по-малко за досаждане с безсмислени разговори. Същите тези артикули с лекота пренебрегват семейството и хората които знаят, че ще им простят, за да обърнат внимание по телефона, скайпа или сурат-тефтера на някой който не чувстват толкова "близък", та да не вземе да ги отсвири и да нямат с кого да си убиват времето. Та така, за едни необходимо зло, но за други средство за бягство от скуката, телефончето си намери място до човека. А мисълта на умния човек от преди 200 години вече може да звучи така: едни хора се чудят как да избягат от свръх-свързаността, а други как по-здраво да се преселят от реалния във виртуалния свят на мобилните комуникации.
tl;dr Прочетох първия абзац. Натам ми се доспа, но ако продължава в същия дух статията, мнението ми е, че всеки сам си избира каква важност да отдава на технологиите. Аз пък ако можех да не спя, за да съм онлайн, щях да го правя, но уви...